Снукър – любимото развлечение на демократите*

Републиканците не трябва да се оставят отново да станат лесна мишена

Въпреки обещанията за свиване на разходите от новото мнозинство в републиканската партия, изглежда че разходите през текущата фисална година, която приключва на 30-ти септември, ще бъдат по-големи от тези през фискалната 2011 година. Републиканската партия имаше добри намерения, но беше изиграна (от англ. snookered*) от президента Обама и лидера на мнозинството в Сената – Хари Рийд. Както се казва в известната поговорка: „Излъжи ме веднъж – срам за теб. Излъжи ме втори път – срам за мен.“

Малко вероятно е Чаеното парти и други американци, които вярват във фискалната отговорност, да толерират и преизбират републиканци, които са толкова некомпетентни, че не могат да намалят федералните разходи и продължават да финансират програми, на които по-голямата част от избирателите им се противопоставят. В Конституцията е написано ясно. Член първи, раздел 9-ти гласи: „Не могат да се изразходват пари от Министерството на финансите, освен вследствие на изземвания по закон.” Това е – само Конгресът може да разреши изразходването на парите.

Вярно е, че републиканците контролират само половината от Конгреса – Камарата на представителите (долната камара). Много от демократите в Сената искат по-високи разходи, така че партията на републиканците не може да получи всички намаления на публичните разходи, за които се бори. Но също така е вярно, че републиканците могат да настояват за намаляване на общите разходи и в частност да се оттърват от непопулярните мерки и несъществените програми за сметка на приемането на необходимите бюджетни мерки.

Републиканците сами позволиха да бъдат изиграни (от англ. „snookered*) през изминалата година, като не настояха за „обичайния ред”, при който се изисква от Сената и Камарата да приемат бюджетна резолюция, която да постави рамка на общите разходи. При приемането ѝ комисиите, които одобряват бюджетни разходи, щяха да вземат своите решения в нейните рамки. Камарата почтенно се съгласи със Закона за бюджета и прие резолюцията, за разлика от Сената. Факт е, че този Сенат, контролиран от демократи, не е приемал бюджетна резолюция от три години. Без тя да е приета едновременно от двете камари на Конгреса, тези, които одобряват бюджетните разходи, разполагат с пълна свобода на действие – нещо, което повечето демократи искаха.

Президентът и много от демократите демонстират отново и отново, че не ги е грижа за правилата в Конституцията. Миналата седмица г-н Обама направи явно противоконституционни „ваканционни” назначения, въпреки че Сенатът не беше в почивка. Бившият главен прокурор Ед Мийз и Тод Газиано от фондация Херитидж писаха: „Ако Конгресът не се противопостави, вредата няма да е само за него, а за всички. Джеймс Медисън беше ясен, че разделението на властите не се прави, за да се защитят правомощията на държавните служители, а е от изключително значение за индивидуалната свобода. За да се предотврати бъдещо узурпиране на властта от тирани, Конгресът трябва да предприеме действия, за да премахне тази сериозна заплаха за нашата свобода.

Конгресът все още има контрол над парите и дори сенатори, харчещи много, не могат да прокарат разход, ако мнозинството на Камарата не го одобри. Ето защо лидерите на републиканците трябва да направят така, че да стане ясно на президента, на демократите в Сената и на американците, че те няма да одобряват разходи за програми или хора, които действат срещу интересите на Америка или извън това, което е конституционно допустимо.

Републиканците трябва да подготвят конкретен списък на разходи, които при никакви положения няма да се разглеждат, и да го направят публично достояние. Трябва да дадат да се разбере, че ако нещо от този списък бъде включено в бъдещ законопроект или продължаваща резолюция (от англ. continuing resolution; използва се за одобрение на разходи, когато не е приет законопроект за разходи или т.нар. appropriation bill), те ще го премахнат. Списъкът ще включва само такива елементи на разходи, които биха предизвикали удар по публичния имидж на президента в случай, че той заплаши с вето конкретния законопроект за разходи или продължаваща резолюция. По този начин ще се затвори устата на правителството, ако съответните разходи не са включени. Редица международни организации, на които САЩ предоставя съществена подкрепа, са станали нелоялни и харчат парите по програми, които повече фискално-огтоворни американци не одобряват (или не биха одобрили, ако знаеха за тях). Тези програми трябва да се прекратят. Примери са Междуправителственият панел по промяната в климата на ООН (който пренебрегва голяма част от чистата наука), комисията по фискални въпроси към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (която се опитва да създаде картел за високи данъци) и вероятно МВФ, който продължава да подкрепя спасяването на лошото европейско икономическо управление.

Републиканската партия и други правилно се оплакват от излишните регулации, но те трябва да покажат воля, като откажат финансирането на тези от тях, които не са били подложени на независим анализ разходи-ползи. Така Агенцията по опазване на околната среда няма да може да се оправдава в опитите си да затвори много електроцентрали, които са ни нужни. Изискването за анализ на разходите и ползите трябва да се прилага също от данъчните и Министерството на финансите, за да не могат да продължават с такива изстъпления като да правят почти невъзможно получаването на банкови сметки от американците, живеещи в чужбина и изтичането на стотици милиарди долари чужденстранни капитали извън САЩ.

Републиканците може да не са в състояние да намалят значително разходите, докато не получат мнозинство в Камарата на представителите и Конгреса, но те могат да спрат разходи за конкретни програми, които имат малка или изобщо нямат публична подкрепа, а нанасят големи щети. Те трябва да настояват за „обичайния ред” и да предоставят списък с харчове, които няма да се извършват, а да не чакат следващата бюджетна криза, когато вероятно отново ще бъдат изиграни (snookered*).

Snookered* – изигран, измамен. В популярната игра означава удар, който прави следващия ход на противника изкючително труден.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 9 януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.