Снежни неволи. Deja Vu
След приключването на празниците и радостта от натрупания сняг, един ежегодно повтарящ се инцидент докара до нок-даун цялата страна. Да, точно така, този сняг, който има лошия навик да вали около нова година вместо по време на великденските празници или още по-добре през месец август, когато големите градове са опразнени от хора, защото всички са на почивка.
Абсурдното е, че всяка година, като настъпят зимните месеци и не дай боже завали сняг, обстановката в държавата се превръща в пълен хаос, а като допълнение на това ставаме свидетели и на многострадални волеизлияния на държавници от рода на „какво да направя, освен и аз да започна да рия сняг" и т.н. Въпросът не е в това колко сантиметра е натрупаната снежна покривка (дали е 5 см. или 40 см.), ефектът е един същ – липса на координация и капацитет за справяне с положението. Никой в държавата не знае кой точно с какво и поради какво е отговорен за почистването на снега и осигуряването на (относително нормална) проходимост на основните пътни артерии (включително и тротоарите), както в градовете, така и по националната пътна мрежа. Ако погледнем откъм институционалното обезпечаване на държавата (респективно и към гражданите на тази държава), то със сигурност проблеми не трябва да има или поне не трябва да са с такива катастрофални размери. Отговорните институции могат да се разделят на две основни нива:
– На местно ниво – местните органи на управление, които трябва да съблюдават, контролират и ревизират действията на оторизираните компании занимаващи се с поддържането на пътната инфраструктура на населените места в достъпна за гражданите състояние. Станаха банални изказвания от рода, че това или онова не го пишело в договора с концесионера или пък клауза, която гласи, че снегът се почиства четири часа след спирането му, което на практика е пълна лудост.
Основен принцип на работа между две страни (възложител и изпълнител) на първо място трябва да е спазването на договорните отношения. Ex-ante стои абсолютната необходимост от изготвяне и подписване на юридически и икономически издържан договор между двата контрагента. Ярък пример за провал на договорните отношения между две страни по договор е столицата.
– На национално ниво – Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА). То е създадено през 2005 г, като правоприемник на държавната агенция за „Гражданска защита". В интернет страницата на МДПБА е написана и основната му задача/цел, а именно: „Провежда политиката по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии. Основните приоритети в работата на министерството са насочени към ефективна превантивна дейност, организиране, координация и ръководство на спасителните и неотложните възстановителни работи. Министерството разработва и прилага нови, модерни практики за обединяване усилията на органите на изпълнителната власт и други органи на управление, както и на юридическите лица, не правителствените организации и гражданите за създаване на ефективен модел за действие при бедствия".
С численост на персонала в организационните структури и административните звена в МДПБА от 1 750 щатни бройки, от които 1 396 работят в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" и като добавим „спешната" помощ, предоставена по места от армията, пожарните служби и метеорологичните станции (които предвещаваха снегове и студ още преди една седмица), абсурдът е пълен. Очевидно специално създаденото министерство с една единствена цел – ефективна превантивна дейност и евентуално в последствие предотвратяване и овладяване на различни бедствия, не може да си свърши работата, за което е сформирано. След скорошните събития и предхождащите ги други трусове с бедствен характер, логичният въпрос на всеки данъкоплатец е защо изобщо трябва да съществува това министерство? Отговора оставям на вас.
