Система за социална защита – щедрост без граници

Тези дни НСИ публикува интересна статистика за баланса на нашата т.нар. система за социална защита (social safety net)[1]. На пръв поглед системата изглежда финансово стабилна и здрава, ако се съди по общия й положителен баланс, който дори нараства за разглеждания период между 2005 и 2009 г. Невероятно, но излишъкът в системата достига над 1 млрд. за 2009 г.! Един втори поглед разкрива, обаче, сериозните и хронични финансови проблеми на системата, а именно, нейното все по-голямо разчитане на директни трансфери от държавния бюджет.

Но нека да разгледаме числата едно по едно.

От страна на приходите виждаме стабилно и сериозно увеличаване през разглеждания период, дори и през кризисната 2009 г. Това се отнася както за общите приходи, така и за приходите от осигуровки. Приходите от осигуровки са нарастнали точно с 50% номинално (или около 25% реално) за периода от 2005 до 2009 г. Сравнено с ръста на икономиката за периода (около 21% реално с натрупване) се оказва, че приходите от осигуровки са нарастнали по-бързо от икономиката. И това, при положение, че за същия период общата осигурителна тежест (без здравните осигуровки), плащана съвкупно от работодател и работник, намалява от 36,7% до 23,3%, т.е. с повече от 1/3.

Видно е, че намалените осигурителни вноски са успяли да извадят някаква част от сивия бизнес на светло, така че в крайна сметка приходите от осигуровки са се увеличили, при това по-бързо от икономиката.   

Баланс на системата за социална защита

Източник: НСИ

Осигурителни вноски

Източник: Изчисления на ИПИ на база Кодекса за социално осигуряване

Данните за приходите в системата показват, че всъщност от страна на приходите проблем няма – намалили сме вноските, но приходите са нарастнали заедно с ръста на икономиката и излизането на светло на част от сивия бизнес.

Какво се случва, обаче, от страна на разходите?

Разходите на системата за социална защита нарастват с около 71% номинално (или 32% реално) за периода между 2005 и 2009 г., което е далеч по-бързо от реалния ръст на икономиката. Образно казано, системата за социална защита се е разпростряла далеч извън чергата си. За да могат да се финансират тези разходи, се увеличава държавният трансфер към системата, включително и като държавата се включва (формално) като трети осигурител наравно с работодателя и работника от 2009 г. Дали държавата официално ще се води трети осигурител или ще прави директни трансфери към НОИ, обаче, е общо взето все едно и не променя фактът, че тази система се превръща във все по-голяма тежест за държавния бюджет.

Най-значителното перо в разходите, разбира се, са пенсиите за възраст/старост. Те нарастват с около 69% за периода, или с повече от 2 млрд. лева. Други пера със сериозен ръст са паричните обезщетения за деца/семейства, които нарастват повече от 2 пъти или с над половин милиард, и обезщетенията в натура за болест и здравна грижа, които също се увеличават с над половин милиард. В същото време разходите показват, че обезщетенията за безработица през кризисната 2009 г. в  никакъв случай не са основната тежест на системата. Наистина те са нарастнали двойно, или с около 160 млн. лева през 2009 г., но това на фона на нарастването на пенсиите с над 600 млн. лева за същата година е една доста незначителна сума.

Разходи за социална защита по функции

В крайна сметка това, което показва статистиската на системата за социална защита е следното.

От една страна, имаме намаляване на осигуровките с над 1/3-та между 2005 и 2009 г., което води до сериозен реален ръст на приходите от осигурителни вноски, изпреварващ реалния кумулативен ръст на БВП за периода. От друга страна, обаче, сме си позволили да раздуем разходите на системата далеч отвъд възможностите й със щедри увеличения на пенсии и други социални плащания.

Резултатът от всичко това не е изненадващ – все по-сериозен дефицит в системата (ако се извадят вноските от държавния бюджет от приходите), който нараства повече от двойно само за 5 години – от 2,6 млрд. лева през 2005 г. до 5,3 млрд. лева през 2009 г. Това, което трябва да е ясно, обаче, е, че зад този дефицит не стои намалението на осигурителните вноски, а само и единствено сбърканата логика на пенсионната система.

[1] Трябва да се има предвид, че тази система не включва здравното осигуряване и съответно разходите за здравни услуги.