Рубини не е прав!
Напоследък името на Нуриел Рубини нашумя доста в България. Икономистът от Нюйоркския университет получава солидна доза внимание главно заради широко разпространеното мнение, че е предвидил финансовата криза, както и поради фактът, че през последните седмици започна да коментира състоянието и перспективите пред икономиката на страната ни. Оценките му за България, типично в негов стил, бяха негативни. Всъщност, Рубини определено не е от икономистите, които се славят с позитивните си очаквания за бъдещето. Някои дори го наричат „черноглед". В миналото позицията му беше „ще стане лошо", в момента твърди, че „ще стане още по-лошо", мнението му за българската икономика е също „лошо", а за капак на всичко, по принцип мнението му за съществуването на валутен борд и фиксиран курс е „много лошо".
Водещата теза на Рубини в момента, е че свободният капитализъм, такъв какъвто го познаваме, се е провалил. Тук не става дума за капитализма по принцип, а именно за този тип свободен капитализъм, при който всичко зависи от индивидуалните решения на хората, а намесата на държавата в икономиката е минимизирана. Проблемът според Рубини е в това, че „самоконтролът на пазара липсва, когато цари еуфория и ирационално изобилие". Това обаче е само едната страна на монетата. Да, наистина тогава когато пазарите се развиват и всичко расте, при това години наред, хората стават непредпазливи, дори еуфорични, което води до нерационални или казано по-просто, грешни решения. Именно тук идва и ролята на пазара. „Самоконтролът на пазара" се крие в това, че всяко грешно решение се наказва, което има своя отрезвителен ефект и икономическите агенти отново се връщат на земята и стават рационални. Този самоконтрол обаче беше отнет на пазара. Всички грешки, които доведоха до сегашната финансова криза, биват покрити от държавите. Хората, които действаха ирационално биват спасявани, а „наказанието" се поема от всички. Не е нормално да се твърди, че самоконтролът на пазара липсва, при положение, че той е съзнателно избягван чрез правителствени анти-кризисни планове. Пазарът има своя морал – всеки получава това, което е заслужил – това явно не се харесва на правителствата и те са склонни да спасяват тези, които са „твърде големи, за да се провалят". Техният провал се превръща и в наш провал.
Като говорим за „твърде големи провали" някак си естествено се насочваме към проблемните банки. Рубини описва четири основни начина за изчистване на банковата система, започвайки с изкупуване на опасните „токсични" активи и завършвайки с „категорична и пълна национализация". Във всеки един от описаните варианти правителството играе ключова роля, а пазарът почти никаква. Дори и теоретично говорейки, Рубини не вижда вариант, при които пазарът ще изчисти сам системата, без намеса на съответното правителство.
Всичко хубаво, само дето такъв вариант има и той спокойно влиза в категорията „самоконтрол на пазара". Няма нужда правителството да създава т. нар. от Рубини „лоша банка", след като вече съществуват достатъчно такива. Когато една банка е „лоша" и когато активите и са „токсични", тогава логиката и разумът сочи, че тя не трябва да съществува. Да, след всяко едно затваряне ще има „болка", но проблемът ще бъде решен веднъж завинаги, и то по един естествен начин. В противен случай опасността от създаването на „зомби-банки" е изключително висока – тоест успешното преструктуриране така и да не се състои, а само да се увековечи кредитният застой. Това се признава и от Рубини, като неговият изход от ситуацията е пълната национализация. Това обаче едва ли е най-правилната посока за развитие. Трудно е дори да си представим докъде може да ни отведе.
Дотук с глобалната картина. Нека все пак видим и защо Рубини предрича сериозни проблеми пред България. Опасенията му са свързани с наличието на валутен борд, както и с дефицита по текущата сметка. Въпреки, че по-всичко личи, че валутният борд предпазва валутата ни от ударите на кризата, Рубини твърди, че в най-скоро време фиксираният курс ще заиграе негативна роля. Как точно ще стане това обаче, не е съвсем ясно.
Според Рубини, във времена на криза, тогава когато много валути потъват, фиксираният курс не може да бъде поддържан стабилен. На практика, проблемът тръгвал от това, че българският лев бил прекалено силен на фона на сриващите се останали валути в Европа. Това сигурно ви звучи странно, но не и за Рубини. Видите ли, силният лев правел икономиката ни неконкурентноспособна, при което вносът ставал изгоден, а износът намалявал и така именно достигаме до „ахилесовата пета" – дефицитът по текущата сметка. Ако този дефицит не можело да бъде покрит, то тогава неизбежно възниквал натиск върху валутата. Излиза, че при този сценарий, нашата валута ще срещне проблемните, които вече наблюдаваме в Европа и сред съседите на Балканите. Тоест проблемите, пред които вече щяхме да сме изправени, ако нямахме фиксиран курс. Дори и при този най-черен сценарии, ролята на борда едва ли може да бъде определена като негативна. По-скоро звучи като своебразна котва, която обаче не може да ни спаси, ако изведнъж всичко така или иначе отиде по дяволите.
Всъщност, цялото притеснение около дефицитът по текущата сметка е доста странно, имайки предвид и това, че се определя като най-тежкият проблем пред страната. Няма нищо лошо в това да имаш силна валута и да купуваш вносни стоки. Било то за потребление или пък дадена суровина, това че съответният икономически агент е избрал вносната стока не трябва да ни притеснява. Фактът, че е по-евтина, по-качествена или просто я няма в България, е достатъчно основание за този напълно рационален избор. Никой не е казал, че е хубаво да изнасяш и лошо да внасяш. В крайна сметка, ако беше така, можеше да забраним вноса и да наредим всички произведени български стоки на границата.
България е малка страна и едва ли вниманието на световните икономисти е насочено към нас в детайли. Моделите на международните организации също не са правени за подобни малки икономики. Факт е, че ако всичко в световен мащаб тръгне тотално надолу, то ще повлече и нас, но също така е факт и това, че ако очакваме скоро раздвижване на пазарите, нашите решения сега ще играят ключова роля за бъдещето ни. Безсмислено е сега да се панираме и съответно да взимаме грешни и прибързани решения.
