Родната полиция ни пази, но кой ѝ се доверява?

Автор: Весела Кръстанова* / 22.06.2018
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Работата на полицейската служба в България е неефективна и това не е новина. МВР все по-малко успява да отговори на нуждите на гражданите по опазването на реда и сигурността. Макар регистрираната престъпност да намалява, а разкритите престъпления статистически да се увеличават, битовата престъпност, кражбите и грабежите продължават да се вихрят безнаказано, особено в малките населени места. Неотдавнашните промени в закона за частната охранителна дейност, позволяващи на частни фирми вече да охраняват цели общини, само потвърждават засилващата се роля на частния сектор в опазването на сигурността. Същото впечатление прави и опитът да се овластят кметовете за собствени звена за контрол на обществения ред.

Национално представителните изследвания на общественото мнение могат да дадат добра представа до каква степен е достигнала ерозията на доверието в полицията. Изследванията на европейската социологическа служба Евробарометър пък дават възможност да се направи съпоставка със страните в Европа.

Доверието в полицията в България е изключително ниско (между 26 и 43%) с традиционен превес на респондентите, които заявяват, че не се доверят на полицията. Според проучванията на Евробарометър делът на тези, които не се доверяват на полицията, се движи в границите между 45% и 65% от запитаните от 2004 г. насам, като последните години се колебае в рамките на 50-55%. Най-ниски стойности на доверието и съответно – най-високи на недоверието са отбелязани през 2008 г.

Източник: Евробарометър

Изключително ниската оценка на гражданите на България за полицията през 2008 година може да се отдаде на няколко фактора: освен ширещите се възприятия за беззаконие и корупция, които създават усещане за  безпомощност, определяща е и неефективността на институциите, които не работят пълноценно и постигат ограничени и спорни резултати. Видимо е за хората, че много от обществено важните дела не стигат до осъдителни присъди. Тази неефективност е и до голяма степен повлияна от липсата на реформи в сектора или направените фасадни такива. Освен това превръщането на мерките срещу престъпността в основен политически и предизборен инструмент създава високо усещане за страх и несигурност, неотговаряща на реалността у гражданите.

Периодът 2007-2008 г. обаче е видимо трансформиращ за почти всички държави в ЕС и обяснението е просто. Краят на 2007 г. бележи началото на световната икономическа криза, чиито ефекти настъпват по-скоро на някои места и по-късно на други, което води със себе си ерозия в доверието към почти всички институции като партии, парламент, правителство, съд и полиция заради създалата се ситуация на хаос. Битовата престъпност се повишава леко в периода, което също допринася за ниското доверие. Въпреки това периодът е възможност за някои страни (Естония, Ирландия, Белгия) да затвърдят доверието си в полицията. За други страни като България, Унгария, Латвия и Словакия това е най-сериозният период на криза в доверието. Средната оценка на доверието в полицейските институции в ЕС, обаче, остава висока.

 

Източник: Евробарометър

България и Словакия са единствените страни с преобладаващо недоверие към полицейските служби за последните 15 години. И в двете страни недоверието в полицията поддържа постоянно равнище около и над 50% за периода. При Словакия все пак измерванията показват по-близки граници на нивата на доверие и недоверие, докато в България разликата е по-осезаема.

Оценките на Галъп за България показват сходно равнище на недоверие с известно положително покачване на доверието последните две години, 2016 и 2017 г. От агенцията коментират, че доверието в полицията като цяло се влияе от политически фактори в много по-голяма степен в сравнение с армията или съда и понякога показва конюнктурен ефект, който се дължи на усещането за стабилизация на властта.

Доверието в полицията е както показател за работата на институцията, така и фактор в уравнението. То до голяма степен определя нивото на докладване на престъпления от гражданите и следователно борбата с реалната престъпност, както и предпочитанията на хората да се обърнат към частни компании за опазване на имуществото си. За целта в последващи материали ще разгледаме пазара на частни охранителни услуги в България и неговата динамика, както и бюджетните разходи за функция „Сигурност”.

* Весела Кръстанова е стипендиант в ИПИ