Прокуратурата стана инструмент за политическа саморазправа

09.12.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Интерво на Ема Иванова от в-к "Трета възраст" с Любомир Авджийски - правен експерт в ИПИ.

 

Дни след втория тур на президентските избори прокуратурата се активизира. За две седмици здравният министър Москов се оказа с три обвинения за турските ваксини, а военният – Ненчев, с две обвинения за престъпление по служба. Кое според вас отключи тази активност? 

- Прокуратурата има право да разследва всеки български гражданин, включително и министрите. Но две неща правят силно впечатление. Първо – случаят с ваксините беше преди една година. Защо прокуратурата изчака цяла година, за да разпита министъра и за да повдигне обвинение? Подобна е ситуацията и с министъра на отбраната Ненчев. Обществото остава с впечатлението, че прокуратурата разследва политици само когато са загубили властта или вече са „непотребни”.

На второ място прави впечатление, че основните обвинения са към министри на Реформаторския блок и един неудобен бивш министър на ГЕРБ, с чийто подпис бе спрян проектът „Белене” - Делян Добрев.

Прокуратурата обяви, че се забавила с обвиненията заради изборите, „за да не кажел някой, че действията им се политизират”.

- Работата на главния прокурор е показала многократно две тенденции. Първо, абсолютна липса на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Няма висш политик или държавен служител, който да е влязъл в затвора. Дори и крехките опити за наказателно преследване на високата корупция завършиха с неуспехи – пример е условната присъда на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов за прословутото тефтерче, където бяха замесени имената на Бойко Борисов, Искра Фидосова и Цветан Цветанов, а преди това се правеха показни пресконференции за корупция. Прокуратурата няма резултати при казуса „Янева-Ченалова” и показва нежелание да провери лица, за които има публични данни, че са участвали в задкулисни сделки в съдебната система. Самият главен прокурор е замесен в скандалите „Янева-Ченалова”, като бяха публикувани данни, че му е упражнявано политическо влияние. С две думи в последните две години прокуратурата се е превърнала по-скоро в инструмент за политическа саморазправа, отколкото в институция, разследваща огромната корупция в България. Затова не е чудно, че едва 6% от българските граждани имат доверие на прокуратурата, а в Румъния – 60%.

Захваща ли се сериозно прокуратурата с виновниците за АЕЦ „Белене” или както обяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова повдигат обвинение на Румен Овчаров, за да не изтече 10-годишната давност?

- Обвинението към Делян Добрев е повдигнато, за да се покаже някаква привидна безпристрастност от страна на прокуратурата – единият е от ГЕРБ, другият от БСП. Но има една съществена разлика – Румен Овчаров е подписал споразумението за „Белене”, от което държавата загуби досега 2,5 млрд. лева, а Добрев е подписал спирането на този проект. Самото забавяне на делото спрямо Овчаров е показателно – цели 10 години. Дори и да се стигне до реална осъдителна присъда, в което се съмнявам, съдът ще наложи минимално наказание именно заради огромния срок, който е минал. При такова забавяне на делото има голям риск България да бъде осъдена от Овчаров в Европейския съд по правата на човека.

Какво според вас трябва да стане, за да се повдигнат обвинения по повод другия голям грабеж - КТБ?

- Събитията от последните две години показаха, че за КТБ е направена политическа сделка - всички да си мълчат и нещата да минат тихомълком. КТБ беше корупционният скандал на десетилетието, в който бяха заграбени около 4 млрд. лева. В този скандал са намесени политици от почти всички партии. Затова въпреки смяната на властта вече 2 години няма реални резултати в разследването, а напротив, активите на банката продължават да се разграбват. Тук отново основната отговорност е на прокуратурата. Това е институцията, която трябваше да разследва и да повдигне обвинения на основните отговорници. Вместо това тя спомогна за по-бързото фалиране на банката, като изпрати барети посред бял ден в централния офис на КТБ, след което уплашените хора започнаха да си теглят парите. Заедно с това разследването беше насочено само към един от двамата „партньори” Цветан Василев, но не и към другия – Пеевски. Сега продължават да изтичат в публичното пространство записи от специални разузнавателни средства, от които става ясно, че Пеевски, Борисов и Цацаров през последните две години са действали в политически синхрон. В тази връзка са й интервютата на Цветан Василев, които той дава от Сърбия. Вместо да бъдат проверени тези записи обаче прокуратурата и други институции ни убеждават, че това били лъжи на хора, които са част от корупционните скандали. Възможно е. Но от друга страна най-големите присъди срещу италианската и американската мафия са дошли именно, след като вътрешен човек проговори и свидетелства. За съжаление обаче в България няма кой да разследва главния прокурор, а неговото име е замесено много ясно и отчетливо в тези скандали.

Преди месец излезе книгата "Корупционната България", където  журналистически разследвания показват 25 от грабежите за периода 1989-1997 г., останали абсолютно безнаказани. От юни насам върви оправдаване на скандално известни със злоупотребите си личности - освен  депутата от ДПС Христо Бисеров, бившата шефка на НАП Мария Мургина, обвиняемите по делото „САПАРД” Марио Николов и Людмил Стойков…  Всичко това подхранва растящото усещане за безправие и дефицит на справедливост. Очаквате ли нещо да се промени?

- Политическата и съдебната власт са се сраснали изключително сериозно. Прокуратурата, която трябва да се бори с корупцията, се оказва политически зависима. Единственият възможен изход е промяна на правомощията на главния прокурор, деполитизиране на съдебната система и приемане на добрия румънски модел на независима антикорупционна прокуратура. Многократно от инициативата „Правосъдие за всеки” и от Института за пазарна икономика сме предлагали конкретни мерки за деполитизиране на съдебната система и за отчетност на главния прокурор, но страхът у политиците, че ще бъдат разследвани, не позволи на този парламент да направи сериозна съдебна реформа. В един от дебатите преди президентските избори Румен Радев обеща да работи за румънски модел на прокуратура и за по-голяма отчетност на главния прокурор, но на следващия ден се отметна, обяснявайки, че бъдещите стъпки в съдебната реформа ще продължат да зависят от думата на главния прокурор. Но няма как да очакваме неефективна и зависима институция да се реформира сама.