Продавачът на знание Красен Станчев е най-успешният български... политик*

Автор: Силвия Радославова / 16.11.2007
2 гласа, средно: 3.5 от 5

Хората обикновено възприемат икономиката като скучна наука, отдалечена от чувствата и по-близка до математиката. Красен Станчев разбива този мит.

CV-то му е осем страници, но истината за него не може да се намери само там. Първото, което прави силно впечатление при среща с него, е бистрият, бърз и търсещ поглед. Динамиката на мисълта върви с характерен говор. Понякога прави дълги паузи, а друг път се забързва заради резкия прилив на идеи.

Красен Станчев е човек със самочувствие. Казва, че е най-успешният политик в България. Облечен е елегантно. Пуши, което според негови близки, е един от малкото му недостатъци.

Като младеж е увлечен от дзен будизма. Заминава за Русия да следва философия с идеята след това да се прехвърли към източните философии или езици. Изкушен е от икономиката, защото иска да си обясни невидимите с просто око връзки, които имат влияние върху живота на хората.

Политиката

го привлича, както би привлякла всеки суетен човек, но има и друг мотив да влезе там. След аварията в Чернобил и наглото лицемерие на тогавашните власти той разбира, че господстващият политически ред е вреден не само за развитието на личността, но и за живота и здравето на хората. Това го мотивира години по-късно да стане депутат във Великото народно събрание. Обяснява, че е напуснал политическата сцена, защото е изпълнил своя програмен минимум и защото партийната обвързаност не му харесва.

Признава, че не може да търпи началници. Така било още от детската градина. Може би това е причината да не практикува колективни спортове. В свободното си време кара ски.

За него политиката е конкурент на икономиката и е свързана с налагане на чужда воля, облечена в закон - тя е форма на грабеж. Но уточнява, че все пак има и страни, в които конституционните правила защитават индивида и неговите свободи.

Определя се като продавач на знания в областта на пазарната икономика.

Дълги години управлява Института за пазарна икономика (ИПИ), който постоянно бълва ценни идеи за реформи и критикува непрестанните опити на политици и държавници да провеждат вредни политики. Там са важни каузите, а не печалбите. Проектите за милиони лева не са приоритет.

През института са минали много от най-известните български макроикономисти. Трима от тях - Асенка Христова, Георги Стоев и Лъчезар Богданов, го напуснаха преди няколко години и основаха "Индъстри Уоч". Георги Ангелов, главен икономист в институт „Отворено общество", също започна кариерата си в ИПИ. Депутатът от СДС Мартин Димитров беше икономист в института, преди да се включи в политиката.

Въпреки че при всяка раздяла остава някаква горчивина, всички те говорят с огромно уважение за своя учител по пазарно мислене и признават неговата ключова роля в развитието си. Според Мартин Димитров Красен е основоположник на пазарното мислене в България. Лъчезар Богданов го описва като добронамерен човек с интуиция към хората и лидерски качества в сферата на идеите, защитник на идеи, без компромиси за поръчки и пари. Георги Ангелов изтъква огромния му принос за развитието на страната - заради основаването и установяването на ИПИ като водещ мозъчен тръст с реформаторска насоченост в България, както и заради факта, че голяма част от реализираните реформаторски идеи са родени в института или от хора, които са работили там.

Тези, които не разбират философията му, го определят като твърде краен защитник на свободните пазари и ненамесата на държавата. Българските икономисти обаче изтъкват огромната му заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната.

„Прави впечатление със своята отзивчивост, диалогичност и достъпност", споделя Ивайло Николов, аспирант в Loughborough University, и допълва, че ИПИ разпространява някои от най-полезните идеи за България, а от там са дошли най-добрите икономисти. Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията го описва като либерален, умен и опитен, изиграл позитивна роля в живота на икономистите от новото поколение.

Светла Костадинова, която от доста години работи с Красен, а отскоро е изпълнителен директор на ИПИ, акцентира на огромните му познания в различни области, голямата памет дори и за незначителни неща и бързото установяване на контакт с хората, поради което има хиляди приятели по света. Тя допълва, че не е дребнав, гледа нещата отгоре, не се отказва лесно и винаги подкрепя екипа си.

Дори малкото му опоненти говорят с голямо уважение за него. Левият макроикономист Ганчо Ганчев обяснява, че Красен търси сътрудничество и винаги кани на дебат хора с противоположни възгледи: „Отличен опонент, коректен в спора." Той обаче смята, че Красен невинаги мисли за икономическата рационалност заради философския си профил. Продавачът на знание обаче контрира с аргумента, че цялата днешна икономическа система е дело на група единбургски философи, няколко икономисти от австрийската школа и пет-шест имена като Фрийдман. Първите са обсъждали на бира философски и морални проблеми, след това са се прибирали и са писали по нещо. Адам Смит като член на групата създава „Богатството на народите", а Дейвид Хюм - трактатите си за човека и историята. А „австрийците" - след пътешествие на икономиката в безвремието и безчовечността - я връщат към знанието за човека и неговите действия. Останалото е размисъл върху направеното от тях.

В споровете използва прийомите на айкидото. Когато някой се засили да те удари, избягваш удара и даваш такава посока на нападателя, че да падне сам.

Въпреки членството си в Българската макроикономическа асоциация той не се възприема като макроикономист: „Моята работа е да давам приложения на познанията си в различни страни. Занимавам се по-скоро с това по какъв начин могат да се променят условията, че хората да живеят по-добре." Красен Станчев е продавал своите знания в почти всички балкански страни. Признава обаче, че има най-голям интерес към Централна Азия. Бил е „резервоар за знание" в Киргизия и Азербайджан, а днес прилага опита си в Казахстан, където работи като консултант. В „родината" на Борат той намира спокойствие и отделеност от публичното пространство. От друга страна, предизвикателството за правене на реформи там го няма на никое друго място. Определя престоя си като много интересно преживяване.

Красен Станчев е защитник на либералната идея не само в икономиката. Свободата за него е висша човешка ценност. Дефинира свободата като възможността да правиш това, което смяташ за правилно и добро, без да пречиш на останалите да правят същото. Най-висшата човешка ценност обаче той формулира така: „Бъдещето, вечността, децата."

Като всеки човек Красен Станчев има и недостатъци.

За търсещия и неспокоен дух границите и сроковете са трудно нещо. Административните му качества съвсем не са силната му страна. Случвало се е в офиса да цари хаос, нещата да се изпипват в последния момент. Има известен организационен дефицит, твърдят бивши негови служители.

Слабост на Красен е и невъзможността да задържи дългосрочно голяма част от хората в ИПИ. Според Георги Ангелов обаче това не е толкова лошо, „тъй като хората с реформаторско мислене не са концентрирани само на едно място, а са разпръснати на много и различни места и институции" и „в този смисъл недобрата работа на Красен като мениджър на човешките ресурси на ИПИ може би всъщност е от полза за обществото".

Друг недостатък, който обаче може да бъде разбиран и като качество, е работохолизмът. Според негови служители няма способността да се откъсва от своята работа и може да прави пълноценно по четири неща едновременно. Разговорите в неформална среда също касаят работните теми, но са най-приятни за събеседниците му. Обича да пътува с кола при командировки в чужбина, дори и мястото да е на 2 хил. км. Ако ви вземе на такава командировка, се подгответе за тежко натоварване, защото кара бързо и ви залива с информация за всички места, през които минава - много е интересно, но и изморително, обясняват потърпевши служители на института.

* Материалът за първи път е публикуван в бр. 9  на сп. "bm - business magazine". Тук го препечатваме с  любезното съдействие на Йордан Матеев - главен редактор на списанието.

2 гласа, средно: 3.5 от 5