Подценени приходи и разходи в бюджета на НЗОК за 2017 г.

Автор: Калоян Стайков / 04.11.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

За втора поредна година изпълнението на консолидираните бюджетни приходи се очаква да е по-добро от първоначалните прогнози. Това, изглежда, се харесва на управляващите, тъй като в края на годината им позволява да харчат на воля без да дават много обяснения. На тази мисъл навеждат както проектозаконът за държавния бюджет, така и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г.

Така например прогнозният брой на здравноосигурените лица в законопроекта за бюджета на НЗОК за 2017 г. се очаква да е 6,2 млн. души, какъвто е и през 2016 г. Това е странно, като се имат предвид данните на НАП за здравноосигурените лица през годините, които показват, че най-ниската им стойност е през 2013 г., когато са близо 6,26 млн. или с около 1% повече в сравнение с прогнозата в бюджета. Нещо повече – през 2014 и 2015 г. заетите лица в страната се увеличават с близо 100 хил., а здравноосигурените – с над 96 хил. Така осигурените през 2015 г. са 6,35 млн. души или с близо 2,5% повече в сравнение с прогнозата за 2017 г. И въпреки че през 2017 г. се очаква забавяне на икономиката, то очакванията за заетостта са тя да продължи да се увеличава, просто с по-нисък темп. С други думи може да се очаква разликата между прогнозата за 6,2 млн. здравноосигурени лица и реалния им размер да е още по-голяма от 2,5%.

Друго разминаване идва от прогнозата за здравноосигурителните приходи от самоосигуряващи се лица, която е базирана на запазване на диференцирания минимален осигурителен доход. В същото време в законопроекта за бюджета на НОИ, както и в средносрочната бюджетна прогноза е залегнало увеличение на диференцираните прагове както следва:

 

2016

2017

до 5400 лв.

420 лв.

460 лв.

от 5400,01 лв. до 6500 лв.

450 лв.

500 лв.

от 6500,01 лв. до 7500 лв.

500 лв.

550 лв.

7 500 лв.

550 лв.

600 лв.

Източник: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г. и Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г.

Това разминаване води до подценяване на приходите от здравни осигуровки на самоосигурените лица в размер на минимум 9% и при равни други условия би означавало около 13,6 млн. лв. повече приходи. Всичко това е важно, тъй като, по закон, НЗОК не би следвало да трупа излишъци и „преизпълнението на приходите [...] може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания […] по решение на Надзорния съвет на НЗОК”. С други думи подценяването на приходите означава допълнителни възможности за разходи в края на годината без особена прозрачност.

Ситуацията при разходите не е много по-различна, тъй като и те са силно подценени, ако се гледа темпът на изпълнението им през 2016 г. и прогнозната необходимост до края на годината. Така например бюджетът за здравноосигурителни плащания се увеличава с 222,7 млн. лв., което няма да успее дори да покрие очакваната разлика между прогнозата за разходите през тази година и очакваната необходимост от средства, която възлиза на около 550 млн. лв. Част от тази разлика може да бъде покрита с очакваното преизпълнение на приходите, но немалка част от тях се прехвърлят за следващата година. Както вече обърнахме внимание през 2017 г. отново може да се очаква преизпълнение, което да покрие част от допълнителни разход, но това се случва без каквато и да било предвидимост и прозрачност.

Нещо повече – съществуването на тази възможност не означава автоматично, че тя ще бъде използвана или ще бъде достатъчна, за да покрие допълнителните разходи. Така например въпреки преизпълнението на здравноосигурителните приходи през 2015 г. неразплатените задължения на НЗОК се увеличават.

Трудно е да се каже, че осигуряването на повече пари за здравеопазване е добра новина, тъй като тези разходи традиционно се увеличават почти всяка година, независимо от икономическо и социално развитие, политическа нестабилност и др. Големият проблем продължава да е ефективността на тези плащания и качеството на финансираното здравно осигуряване. От законопроекта не личи да се предвижда някаква реформа, която да промени липсата на връзка между двете. Напротив – наблюдава се връщане към стари практики като ръчното управление на системата, подценяване на приходите и непрозрачното изразходване на средствата.