Плащането на данъци – гражданска добродетел
От началото на годината Националната агенция по приходите (НАП) претърпя значителни реформи, насочени към повишаване събираемостта на вземанията. Агенцията по държавни вземания се вля в НАП, а данъчните започнаха проверки на емблематични български „съсловия” като естрадни певци и футболисти, богати бизнесмени и дори собствени служители.
Започнатата кампания предизвика няколко реакции от страна на засегнатите лица. От една страна футболисти и певици изведнъж забравиха откъде и какви приходи имат и по какъв начин са се сдобили с имуществото си. Налегналата ги амнезия, обхващаща най-важните аспекти на трудовия им живот, може да се възприеме като презумпция за вина, защото човек не би прикривал нещо, което няма интерес да крие. Още по-малко резултатите на своя труд, от които би трябвало да се гордее. От друга страна данъчните проверки дадоха очакван резултат като много бизнесмени се свързаха с НАП, за да се поинтересуват дали ще бъдат проверявани и какво биха могли да направят, за да покрият неплащаните с години задължения. Тъй като е невъзможно всеки един да бъде проверен, тези които попаднаха под ударите на закона, бяха знакови фигури за обществото. С право, като се има предвид силният назидателен ефект от тези показни акции. Знанието, че рано или късно законът ще достигне до всеки, действа като превенция от бъдещи престъпления.
Плащането на данъци се възприема в България като нещо нежелателно. Сякаш държавата ограбва нашия труд, без да предлага нещо съществено от своя страна. Недоволството от предлаганите услуги обаче не е оправдание за невнасянето на дължимите задължения. Безспорно е правото на обществен дебат за размера и предназначението на фискалните средства, тяхното събиране и използване. Задължение на правителството е да изготвя бюджет, базиран на взаимната връзка между очаквани резултати и вложени ресурси (факт е, че Сметната палата често установява нередности в докладите си за разходването на бюджетни средства). Но за да предоставя исканите услуги, държавата на първо място трябва да събере необходимите й средства. А ситуацията със събираемостта на данъците, както всеки знае, е следната: докато едни чинно плащат своите задължения към фиска, други избягват плащанията и за това не им се търси сметка. Разбира се, правилата важат както за гражданите, така и за държавата относно нейните финансови задължения, както неведнъж сме писали.
Връзката между данъците и гражданските права може да се илюстрира с един пример. Войната за независимост на 13-те колонии отвъд океана започва с лозунга „Няма данъци без представителство”. Американските колонисти желаят свои избранници, които да отстояват техния интерес в Британския парламент. Срещу финансовите задължения, поети от тях, те искат равноправно участие в политическия и граждански живот на Метрополията. Успешно извоюваната независимост утвърждава декларираните права и свободи, а плащането на данъци се превръща във висша форма на гражданска добродетел и патриотизъм. Това е акт на солидарност към всички останали граждани, съпричастност към идеалите за свобода, върховенство на закона, свободна инициатива и стремеж към щастие. Утвърденият ред поражда задължението да бъде спазван от всички, за да осигурява благата на правовата държава. Ето защо гражданските права са неотменимо свързани с плащането на данъци и отклонението от това задължение спада към тежките престъпления срещу съществуващия ред.
Свръхактивността на българските данъчни служители е сравнително скорошно явление на прехода. Необходимо е предприетите инициативи да не останат спорадични рейтингови акции, а да се превърнат в ежедневие за българската действителност. Високата събираемост на данъците гарантира фискална стабилност, лоялна конкуренция и справедливост – условия без които е немислим просперитета на всяка правова държава.
[1] За дейността на НАП – http://news.ibox.bg/news/id_105117115
[2] Доклад на Сметната палата за изпълнение на бюджета на МС –
http://www.bulnao.government.bg/files/_bg/Doklad-otchet-tsb-dbRB-2008-odob%5B1%5D.doc
*Стажант в ИПИ
