Парламентарен шум и oпасни идеи за КТБ

Очаквано парламентът се захвана с казуса „КТБ“. Проведеното заседание през тази седмица, на което участваха депутати, отговорните фактори в народната банка и заинтересовани страни по казуса, произведе много шум, манипулативни твърдения и опасни идеи. Най-голямо внимание предизвика идеята да отпадне автоматичното отнемане на лиценза на банка с отрицателен капитал, като се вменят на БНБ задължения да предприема действия за оздравяването на провалени банки. Преди да се фокусираме върху тази идея, нека обърнем внимание на някои важни момента от дискусията, които не бива да бъдат пропускани.

На първо място, изключително лошо впечатление направи тезата на разследвания и към момента в отпуск подуправител на БНБ, който носи отговорност за банковия надзор. Той не просто защити надзора, но изрази мнение, че в генезиса на проблема с КТБ е „ликвидна атака“, която никой не е можел да предвиди. Това твърдение ярко контрастира на всички данни, които станаха достояние на широката публика, в т.ч. на оповестените одиторски оценки, от които става ясно, че генезисът на проблемите в КТБ е фундаментален и структурен, тоест заложен в начина на функциониране на банката, а не се дължи на някакви външни фактори. На входа имаме банка, която набира депозити от широката публика, а на изхода имаме хедж фонд, които прави рискови инвестиции в малко на брой свързани предприятия, при това ги прави през нови „кухи“ компании и не оформя качествено обезпеченията. Това е пирамидално банкиране, което неизбежно се проваля. Ликвидната атака и всички битовизми около затварянето на банката може и да са много интересни, но не са в основата на нейния провал.

На следващо място видимо има групи от обществото и заинтересовани страни, нормално представени и в парламента, които са склонни на всичко банката да бъде спасена. Ако приемем за балансирана позицията на тези, които твърдяха, че трябва да се изчака доклада на одиторите, за да се реши дали да се спасява или ликвидира банката, то как е възможно съдържанието на този доклад да наклони везните към спасяване на банката? В този доклад на практика имаме по-лоша картина и от най-мрачните прогнози. Да се твърди сега, че банката трябва да бъде спасена, означава, че това твърдение не се базира на какъвто и да е интерес или знание за реалното състоянието на банката, а е направено на общо основание – да се спасява при каквито и да е обстоятелства. Това не може да е позиция с която публиката, на чийто гръб пада сметката, да се съгласи.

Всъщност важният въпрос тук е не как да не пострадаме, тъй като загубите са факт и тежат при всеки сценарий, а как да ограничим щетите или казано по друг начин – да минем най-евтино. Очевидно не сме в хипотеза, при която банката трябва да бъде спасена на всяка цена – т. нар. „too big to fail“ вариант, тоест банковата и въобще финансовата стабилност на страната не са застрашени от евентуално обявяване на КТБ в несъстоятелност. При това положение решението трябва да стъпи върху доклада на одиторите, а там няма аргументи за спасяването на банката. Тук го няма класическото противопоставяне на спешно спасяване на финансовата стабилност, от една страна, и огромен морален риск и евентуален структурен проблем, от друга. Спасяването на КТБ би влошило и двете – създава структурен проблем и морален риск за напред, а в същото време увеличава рисковете пред финансовата стабилност, тъй като „спасяването“ може да се превърне просто в процес на наливане на огромни средства в банката и моменталното им изтегляне от вложителите.

Стигаме и до голямата теза за отпадането на автоматизма за отнемането на лиценза при отрицателен капитал и търсене на вариант да се удължат сроковете за спасяване на КТБ. Вече знаем, че първоначалният „скандален“ текст в едно от решенията на временната бюджетна комисия към парламента е претърпял промени и сега се обсъжда по-лек вариант – при отрицателен собствен капитал на търговска банка, народната банка да се задължи да предложи действия за оздравяването ѝ, отчитайки различните ефекти върху икономиката и бюджета.

Както и да се развие този текст, дори и да отпадне, самата идея заслужава коментар, тъй като е порочна. Ясно е, че няма как да се задължи БНБ да спасява банки – това е в разрез с всякакви правила и практики и би торпилирало валутния борд. По-лекият вариант, при който няма автоматизъм, а се предлагат някакви действия за оздравяването на банката, също носи проблеми. От варианти, при които съдбата на КТБ се развива по текущото законодателство или по нов специален закон за КТБ, сега се тръгна към вариант със спешна фундаментална промяна на общата нормативна база, която може и да даде някакъв срок за спасяване на КТБ, но и на практика променя регулаторната среда, в която оперират всички кредитни институции. Това по дефиниция е най-рисковият подход.

Не трябва да забравяме, че в крайна сметка в тази страна има някакви правила, които добре уреждат какво се прави при създалата се ситуация – при отрицателен собствен капитал се отнема лицензът и се преминава към изплащане на гарантираните депозити. Да се промени в движение тази нормативна рамка е изключително опасно, макар и по принцип да е възможно, ако носи повече ползи за икономиката и публичните финанси. В случая това не е така, което прави безсмислено цялото упражнение и удължаването на агонията. Икономиката, в т.ч. и банковото дело, винаги носи риск и този риск не може да лежи върху публиката на общо основание.

Спасяването на КТБ в момента би реализирало в чиста форма висшия принцип на клиентелизма или кроникапитализма, а именно да се приватизират печалбите и да се национализират загубите. Нищо чудно подобно нещо дори да се брандира като „пазарно решение“.