Пак последни!... А защо въобще участваме?

Автор: Петър Ганев / 22.06.2007
4 гласа, средно: 5.0 от 5

Минималната работна заплата в България е най-ниската в ЕС. Това е новината, с която гръмнаха медиите в България през тази седмица. Веднага започнаха да се чуват мнения как да променим нещата и след време да не бъдем на дъното на тази класация. Обобщено мненията звучат така: Държавата ще се намеси на трудовия пазар, по един или друг начин, и нещата ще цъфнат и вържат.

Има обаче и един друг подход за решаване на проблема. Няма как да сме последни в дадена класация, ако въобще не участваме в нея! Как ще стане това? Ами, като премахнем минималната работна заплата и оставим хората на мира!

Сигурно сега се питате как ще защитя тази своя позиция. Като разгледам аргументите за премахването и пренебрегна тези в полза на минималния праг? Не, този път проблемът трябва да бъде разгледан от всички възможни страни. Трябва ясно да бъде показано, че НЯМА нито един адекватен аргумент в полза на минималната заплата.

Ще разгледам 12 аргумента „ЗА" и 12 аргумента „ПРОТИВ". Тези доводи са взаимствани от много изследвания. Едва ли някой някога е говорил за минималната заплата без да се позове по един или друг начин на някой от тези 24 аргумента.

ЗА минималната работна заплата:

  1. Повишава стандарта на живот на хората - стандартът на живот е детерминиран от богатството създадено в едно общество. Минималната работна заплата не може да провокира създаването на богатство. Този праг може да има само преразпределителни функции, тоест дадени индивиди могат да получат повече пари и съответно да си осигурят по-добър живот, но това е за сметка на други такива, които получават по-малко или дори не получават нищо. Връзката минимална работна заплата - безработица е пословична и ще бъде разгледана по-нататък;
  2. Поощрява намирането на работа - тук става дума за тези хора, които получават помощи от държавата. Това разсъждение е просто уникално. Насочено е към хората, които не желаят да работят за „мизерни" пари. Те се мотивират само след определен праг на възнаграждение, а при по-ниски стойности предпочитат помощите от държавата. Тези хора не се нуждаят от поощрение, а от спиране на помощите, което автоматически ще ги изстреля на трудовия пазар и то при напълно пазарни условия;
  3. Не представлява разход за бюджета - не може да се въведе дадено ограничение само защото не представлява тежест за бюджета. Това е хубаво, но трябва да има първопричина, която да обоснове въвеждането му. Такава няма.
  4. Администрират се лесно - но все пак се администрират, което на практика показва, че има разходи за бюджета. От друга страна, може и наистина да се администрират лесно, но защо въобще трябва да ги администрираме, ако само пречат;
  5. Стимулира потреблението, като предоставя повече пари в ръцете на бедните, които потребяват всичко и не спестяват - ето от къде идват световните проблеми: лошите богаташи вместо да потребяват всичко, което имат, спестяват, че и понякога инвестират. Този аргумент е просто несериозен;
  6. Повишава отговорността и етиката на ниско платените работници, като следствие от това, че работниците изискват повече срещу по-високата цена за наемане - как можеш да повишиш отговорността на някой, след като той взима минимума и не можеш да му платиш по-малко дори да спи на работното място. От друга страна, ако той може да заслужи чрез мотивираността и отговорността си тези пари, те ще му бъдат плащани така или иначе. Няма нужда от минимална заплата за да проработи този механизъм;
  7. Намалява разходите на държавата за социални програми и подпомагане, като увеличава дохода на най-ниско платените - а тези, които остават без работа поради този минимален праг? За тях нали се сещате държавата колко пари ще изхарчи. Ако има някой, които е ощетен от минималната заплата, това са точно най-ниско платените. Просто някои от тях остават без работа, защото пазарът се изкривява;
  8. Предотвратява намаляването на заплатите, като следствие от различни преференции (данъчни) за най-ниско платените - този аргумент показва не толкова, че минималните заплати са хубаво нещо, колко лошите страни на тези преференции;
  9. Повишава ефективността на пазари, където се наблюдава голяма пазарна мощ от страна на работодателя. Един вид той е единственият, който предлага тази работа и може да прави каквото си иска с заплатите, защото няма конкуренция - това е неправилен подход. Едва ли някой ще работи за 1 лев. Всеки предприемач, дори да е единственият на пазара, пак трябва да се бори за да задържи качествената работна сила при себе си. Трудовите пазари стават все по-гъвкави, което означава, че всеки опит за злоупотреба с такава пазарна мощ е обречен на неуспех. На практика пазарните механизми действат и винаги са действали, дори при голяма пазарна мощ. Проблемите възникват, когато тази пазарна мощ е придобита с държавна намеса (държавна собственост, лицензии, регулации) и „невидимата ръка" се превърне във „видимия крак";
  10. Принуждава работодателите да се ориентират към стратегии за висока продуктивност на работниците, а не към стратегии, водещи до голямо текучество на персонал - работодателите трябва да имат много развинтено въображение, за да им хрумне подобно нещо във връзка с минималната работна заплата;
  11. Провокира инвестирането в технологии и иновации - това се случва, защото работодателите се чудят как да се отърват от многото работници, които получават гарантирани минимални възнаграждения, и се стремят да ги заменят с машини, които не са толкова претенциозни и си струват парите. Всъщност този аргумент показва как работодателите се опитват да се измъкнат от този минимален праг;
  12. Стимулира икономическия растеж - последният аргумент е най-безумен. Минималните работни заплати пречат на икономическият растеж. Те преразпределят от тези, които изкарват много, към тези които са непродуктивни. Този аргумент си е направо нагла лъжа;

Против минималната работна заплата:

  1. Намалява търсенето на работна сила - причинява безработица. След като трябва да плащаш повече на даден работник, някой друг го отнася. Начертайте си графиката на равновесието на трудовия пазар и сложете минимална работна заплата над равновесното ниво. Колко ли хора останаха без работа заради това упражнение?;
  2. Ощетява най-трудно наеманите работници - оставя ги извън пазара. Как помагаш на някой, като му казваш, че е негоден за трудовия пазар?;
  3. Намалява печалбата на предприемачи, наемащи работници на минимална заплата - Това ги окуражава да се преместят към други сектори на икономиката, където ниско платените работници не са нужни. Всичко това прави някои отрасли по-малко желани и неефективни;
  4. Увеличава цената за потребителите на тези стоки и услуги, при производството на които участват работници с минимално възнаграждение - повече разходи, по-висока цена;
  5. Намалява икономическия растеж - изкривява чисто пазарните фактори и решения;
  6. Минималната работна заплата, по своята природа, облагодетелствува някои групи хора за сметка на най-бедните и най-непродуктивните сред нас - тези последните просто не успяват да започнат работа и да се докопат до минималната заплата. Те са дискриминирани;
  7. Намалява свободата на работодатели и работници - държавата се меси в отношенията между хората на трудовия пазар. Пречи на естествените сили на търсенето и предлагането;
  8. Ограничава възможностите на непродуктивните работници да придобият умения и по естествен път да надскочат минималния праг - някои въобще не работят, други нямат нужната мотивация;
  9. Влияе негативно на човешкия капитал - окуражава хората да навлизат по-рано на трудовия пазар, вместо да инвестират в човешкия капитал;
  10. Намалява конкурентноспособността на страната - увеличават се разходите за предприемачите и се намаляват мотивиращите фактори, които са в основата на развитието;
  11. Увеличава сивата икономика - работници биват наемани нелегално за по-малко пари от минималния праг;
  12. Увеличава сивата икономика - работници, които получават високи заплати, биват осигурявани на минималната такава;

Нека се спрем накратко на последния аргумент, който показва грешното разбиране за минималните прагове (отнася се и за работната заплата и за осигуровките). Някои ще си кажат какво са виновни минималните прагове, затова че високо платени работници биват осигурявани на минималните нива? Нали, ако няма такива прагове, те ще бъдат осигурявани на нула лева? Звучи логично, но всъщност това въобще не е така. Всеки, който е осигуряван на нула лева на практика не работи или по-скоро работи тайно. Да, но хората могат да го правят (или поне да опитат) и при наличието на минимален праг. Това означава, че тази група фирми и работници лъжат държавата, но не изцяло, а само в занижените стойности.

Така че, след като при премахване на прага, заплатата върху която се осигуряват, няма да стане нула (защото тя и досега е можело да бъде толкова), тогава какво мислите, че ще се случи с нея? Работодателят ще осигурява на толкова, на колкото счита, че ще бъде търпимостта на държавата към измама. Тоест няма да се спре на 1 лев, защото това е прекалено нагла лъжа и ще понесе отговорността си. Когато има минимален праг, тази търпимост е очевидна - държавата си затваря очите при минималните прагове. В България минималната заплата например се взима от 16 % от хората. Голяма част от тези хора на практика получават повече пари. Така че, този механизъм за автоматично осигуряване на минималния праг в България работи с пълна сила. Ако бъде премахната минималната работна заплата, този праг на търпимост ще остане скрит. Работодателите ще трябва доста да разсъждават до каква степен могат да лъжат преди да преминат границата. Колкото и да е странно, чувството за отговорност, справедливост, че дори и вина на работодателите ще ги накара да се приближат повече до реалните стойности.

Изводът от всичко казано дотук е, че минималната работна заплата трябва да бъде премахната и то веднага!