Общо държавни служби
Перото “Общи държавни служби” обхваща финансирането на основните разходи, предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, комисия за финансов надзор, сметна палата, общини), Българската академия на науките и висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (за отбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитат в отделни обособени пера.
За периода 2004 -2007 г., увеличението на общите разходи, включени в категорията е 152,9%. За същия период, растежът на БВП, измерен по текущи цени и на база 2004 г. обаче е само 33,61% , което означава, че икономиката расте реално с много по-бавни темпове (над четири пъти и половина), отколкото разходите, предвиждани за издръжка на държавните служби. Това противоречи на логиката по две линии:
• Може да се приеме, че обемът услуги, предоставяни от тези държавни служби се увеличава пропорционално на растежа на икономиката. Следователно и разходите за тяхното финансиране не би трябвало да надхвърлят този темп;
• Въпреки развитието на голям брой нови технологии през последните години и принципното становище на политическата класа, че публичният сектор трябва да бъде оптимизиран, това явно не се случва; оптимизацията, при един и същи обем услуги, означава постигането на по-ниски разходи, а всъщност разходите бележат ръст.
Анализ на заложените за 2007 промени спрямо 2006 г.
През 2007 г. са предвидени над 770 милиона лева за финансиране на основните разходи на изпълнителните и законодателните органи – Народно събрание, правителство, администрация на президента, областни администрации, посолства и консулства. Т.е., спрямо предходната година нарастването е с около 130 милиона лева. Никъде обаче нарастването не е обосновано, нито е пояснено за какво ще се изхарчат допълнително заделените средства. Единственото твърдение е, че увеличението ще доведе до по-ефективното функциониране на законодателните и изпълнителни органи, но не е ясно защо това ще стане. Държавната администрация от години се разраства; в началото на мандата на правителството, министърът на държавната администрация Николай Василев обеща да намали числеността на административния апарат с 10%; това не само, че не се е случило, а е отчетен и ръст с около 10%. В този смисъл всяко увеличаване на броя държавни служители, съответно и на разходите е не само ненужно, а и вредно.
Предвидените през 2007 г. средства за подобряване на административния капацитет на общините и администрирането на местните данъци и такси са в размер на почти 340 милиона лева или с около 44 милиона повече от предходната година. Държавата за съжаление все още в много голяма степен се намесва в работата на общините, които трябва да могат да бъдат самостоятелни и да са източниците на местното самоуправление. Централното правителство не трябва нито да предоставя финансови ресурси, нито да изземва тези, които са генерирани на тяхна територия. По-широкото прилагане на принципите на финансовата децентрализация може напълно да освободи държавата от функциите и на взимащ решения от името на друг, стига обаче правителството да е готово да предприеме тази напълно правилна стъпка (към момента индикациите са, че това скоро няма да се случи).
По отношение на предвидените разходи от подгрупа “Общи служби” неяснотата за тяхното бъдещо изразходване, както и защо нарастват почти двойно, е още по-голяма. Изготвеният от Министерство на финансите доклад по Закона за държавния бюджет определя следните цели, за които да бъдат похарчени тези над 130 милиона лева: съхраняване на българското етнокултурно пространство, приемане, разпределение и контрол на предоставените на България хуманитарни помощи и привличане на чуждестранни инвестиции. Не е ясно кой и как ще създаде по-голяма търсене на инвестиционни проекти в България от чуждестранните инвеститори, нито пък какво се разбира под съхраняване на етнокултурното ни пространство. Следователно и разходването на тези средства не може да бъде оправдано.
Предвидените в перо “Общи държавни служби” разходи за наука нарастват с около 20 млн. лв. до почти 188 милиона. Тук се включва финансирането по самостоятелните сметки на висшите държавни училища, на БАН, както и на разходите за научна дейност, извършвана от министерствата и ведомствата. Държавното образование и “развитие на наука” са доказали своята неефективност като основният проблем тук е не липсата на средства, а начина, по който те се харчат и проектите, за които се харчат. Със своите над 8 000 научни работници БАН би могъл да се самофинансира, както по линия на международни проекти, така и чрез консултантски договори и разработки за бизнеса. Така освен, че няма да има нужда от държавна субсидия, резултатите и това, което се създава ще имат реален непосредствен ефект, т.е., тъй като ще бъдат предварително поръчани от бизнеса и ще са директно приложими и в крайна сметка необходими.
Същите разсъждения важат в пълна степен и за висшите държавни училища.
Предложения за реформа на ИПИ
Съкращаване на административния апарат, което би редуцирало разходите. Спестените средства биха могли да финансират или по-високо заплащане на останалия персонал или намаляване на изземването на финансов ресурс от граждани и фирми.
По-бързо и по-широко въвеждане на финансовата децентрализация, която от една страна ще осигури повече собствени приходи за общините, а от друга по-широк кръг от решения, които те ще могат да взимат. В този случай не би било необходимо да се определят субсидии и да се преразпределя доход, генериран в една община, към друга, само защото последната успява да постигне по-слаби резултати. Общините трябва да могат да се конкурират, не само чрез природните си дадености, а и по линия на условията за живот и бизнес, които създават много важна част, от което е налагането на данъци и такси.
