„Нов“ подход към корпоративните данъци
Word Format
(Word Format)
На едно от заседанията си през седмицата Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене Закона за корпоративното подоходно облагане. В един от досега действащите текстове бяха заличени две думи, което обаче значително променя смисъла им. Става въпрос за текст, използван до този момент с цел ограничаване трансферното ценообразуване между свързани лица.
Ето как изглежда текстът преди измененията – „…когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определянето на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване, със сумите, произтичащи от тези търговски или финансови взаимоотношения или от тези сделки (чл. 15, ал.2); [в това число] увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставяне на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 20% „(чл.15, ал.3, т.2).
От този текст отпадат „взаимни“ и „с повече от 20%“. Мотивите на представителите на Министерството на финансите бяха, че по принцип много трудно се доказва свързаност на лицата, а и също така, че данъчните власти „са много добре информирани какви са пазарните цени, така че не е необходимо да има възможно отклонение от 20%“. Освен това понятието пазарна цена било дефинирано в закона, което се очаквало да улесни прилагането на новите текстове – „Пазарна цена е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани“ (Допълнителни разпоредби, §1, т.10)
Коментар:
1/ На практика обаче, по този начин значително се увеличава личното усмотрение в действията на данъчната администрация. Съгласно новият текст, вече не е необходимо да се доказва свързаност между лицата, така че всяка една сделка може да бъде обявена за съмнителна.
2/ В условията на пазарна икономика, динамиката на цените може да бъде значителна, което поставя под дълбоко съмнение способността и възможността на данъчните власти да имат знанието каква е „пазарната цена“ на дадена стока във всеки един момент. Освен това, в редица случай, за една и съща стока са възможни значителни отклонения в цената. При това положение не ясно точно коя цена ще бъде обявена за пазарна.
3/ Обстоятелството, че дори тези 20% възможно отклонение се заличават от досега действащия текст, потенциално означава, че данъчната администрация смята да регулира и „малките злоупотреби“ и да „въздаде справедливост“ във възможно най-голям брой случаи.
4/ Пак във връзка с горното, новият текст е твърде вероятно да увеличи корупцията в администрацията, която ще има възможност да оказва натиск върху всеки един стопански субект, търсейки „непазарни транзакции“.
