Недоразумението на споразумението
В първия ден от новия месец Стив Ханке (един от създателите на валутния борд) заяви, че България не трябва да сключва споразумение с Международния валутен фонд (МВФ). Можем да наречем това добър съвет в началото на новия работен сезон. Защото зад изказаното мнение се крие логиката на един разумен план за адекватна политика от страна на новото правителство.
И за да отговорим трезво на противниците на очертаната теза по въпроса, ето защо споразумението би било вредно за България:
Новоизбраното правителство има основна задача да изгради доверие в себе си, а това може да се случи по най-добър начин ако управляващите сами започнат нужните реформи, които споразумението би заложило в плана си. Дори на фона на икономическата криза, сега полето за реално ограничаване на корупцията, намаляване на администрацията и работеща съдебна система е най-чисто. Стискането на ръцете с МВФ също би означавало контрол на бюджета и борба с дефицита – една битка, която трябва да се спечели и без външен натиск.
Не по-маловажен аргумент е отслабването на инвеститорския интерес. Сключването на споразумение би означавало липса на политическа способност да се провеждат реформи и да се осигурят добри условия за инвеститорите. А именно тези фактори са в състояние да разграничат страната ни от другите държави в региона и да я направят по-привлекателна в икономически аспект.
Непризната истина е и косвеното влияние на едно такова споразумение. То ще се реализира чрез изграждане на лош имидж на България и поставянето й на равна нога със страни като Латвия и Унгария, на които се гледа като фалирали и неспособни да поемат дъх без чужда помощ – нещо, което не е истина у нас. Можем да си спестим излишните разяснения и скептични упреци чрез здрава работа на местно ниво.
В крайна сметка, разковничето за избягване на помощ отвън е благоразумната политика вътре в страната. Реалното планиране на бюджета без изкуствено променяне на цифрите в него и навременните мерки за съкращаване на разходите се първите признаци за такава. МВФ подкрепя стабилна политика и в споразуменията си се стреми да наложи именно подобна. За това, докато сме в състояние да мислим трезво по отношение на икономическото си бъдеще, няма нужда някой да го прави вместо нас.
Остава да изчакаме оценката на мисията на МВФ, която се очаква да пристигне тук на 10ти септември. Тя може да се окаже поредния аргумент в спора между икономистите, но едва ли ще наклони везната в грешната посока – защото реалността на фактите в момента тежи достатъчно.
* Стажант в ИПИ.
