Не ДДС, а осигуровките

Автор: Петър Ганев / 15.01.2010
0 гласа, средно: 0.0 от 5

През седмицата усилено се коментираше дали и как да бъде смъкнато ДДС. Дали с 2% от следващата година или с по 0.5% на всеки 6 месеца? Новината за по-нисък данък би следвало да звучи добре, но в случая има алтернатива, която е далеч по привлекателна. Ако ще смъкваме данъци, то нека се насочим към най-проблемните такива, а именно тези върху труда.

Фокусът ми попада върху трудовото облагане поради следното - данъците върху труда падат единствено върху трудещите се, облагането върху труда продължава да бъде най-тежкото в страната, безработицата ще продължи да се покачва. Всичко това говори, че първо трябва да се насочим към този тип облагане. В момент в който безработицата расте, най-добрият отговор си остава по-ниското облагане върху труда. Това би означавало и по-ниски разходи за труд на работодателите, тоест спасени работни места. Фактът, че данъчната тежест върху труда продължава да бъде над 30-те процента още повече насочва вниманието в тази посока.

От другата страна стои ДДС, който се налага върху потреблението и се заплаща от всички. По-ниското ДДС може да повлияе на цените, но няма да спаси работни места. Ефектът върху цените също е спорен - при плавното намаляване най-вероятно няма да го има, докато при смъкване от веднъж на 18% може и да даде някакъв дребен ефект. Така или иначе, не цените, а нарастващият брой безработни са проблемът пред страната.

Противопоставянето на данъците върху труда и ДДС е неизбежно. Хубаво е да имаме по-ниски осигуровки и по-ниско ДДС, но поне към момента това не е много вероятно. И през 2010 г. държавата отново ще преразпределя над 40% от БВП на страната, така че едва ли можем да очакваме рязко отстъпление на публичния сектор. По-ниското ДДС би означавало и по-малко приходи в хазната, което най-вероятно би намалило чувствително шансовете за по-ниски осигуровки. Нека не забравяме, че според заложеното в Бюджет 2010 правителството е по-скоро склонно да допусне малък дефицит, отколкото да отстъпи по отношение на държавните разходи. Това означава, че изборът между ДДС и осигуровки ще бъде реалност.

Един процент намаление на ДДС през 2010 г. се равнява (статично) на 340 млн. лева. Тръгвайки от тази сума всеки сам може да си разиграе сценариите при 0.5% намаление или пък при 2% намаление на ДДС. Факт е, че това е доста сериозна сума, която ако бъде насочена към намаление на осигурителната тежест би имала далеч по-сериозен ефект. Към това се прибавят и т. нар. динамични ефекти, които са много по-сериозни при трудовото облагане, отколкото при косвеното такова. Дори и при най-песимистичното отчитане на тези динамични ефекти, изборът би бил между 1% по-ниско ДДС и 3-4% по-ниски осигуровки. Ако искаме повече инвестиции, по-малко безработица и по-малък товар върху работещите, то изборът е ясен.