Конституционнатакриза на ЕС: вместо супер-държава съюзът трябва да учреди свободенпазар

ЕС трябва да се съсредоточи по-скоро върху създаването на свободенпазар отколкото върху създаването на допълнителна бюрокрация. Съществуващиятпроект за нова европейска конституция е остатък от времето на социализма,предрешен в одеждите на “социалното пазарно стопанство”. По-добро решениеби било естественото развитие към общ свободен пазар, което да замениизкуствената политическа интеграция.

Бюрократичното управление, което би наложила новата конституция, следвада бъде отхвърлено. Икономистите казват, че европейската икономика губигодишно милиарди евро потенциален доход поради анти-пазарно законодателство(1). Отделно тежката европейска бюрокрация струва по 100 милиарда еврона година.

Стагнацията е гарантирана
ЕС се намира в продължителна стагнация и онова, от което икономикатав действителност се нуждае, е да се сложи край на държавната намеса.Регулирането на европейската икономика се превръща в бедствие. Социалнитесистеми на няколко страни от съюза са пред банкрут. Според последнитеданни на Юростат БВП на Евроландия се е свил през второто тримесечиена 2003 г. с около 0,1%. БВП на шест страни – Франция, Германия, Италия,Холандия, Дания и Белгия – спада. Но еврократите не искат да се откажатот политиката на безотговорно дефицитно финансиране на разходите. Теискат да отделят общия пазар на съюза от останалия свят със високи митаи с вътрешни регламенти.

Сега ЕС прима нови членове, но ги дискриминира със законодателство,направено в интерес на западните производители. Сегашната дългосрочнастратегия е като финансова пирамида – първите момчета печелят, следващитеплащат разходите. Европейският интервенционизъм е резултат от параноятаза защита на националните пазари, разпространила първоначално след краяна Втората световна война и утвърдила се окончателно през 90-те годинина миналия век. По оценка на МВФ, повече от половината от световнататърговия бива регулирана с нетарифни средства. Потребителите плащатпрекалено много заради правителства, които биват побеждавани от промишленилобита, професионални съюзи и фермери (2).

Опасностите на централизацията
Няма никакви стопански причини за централизирането на икономиката, предлаганоот проекта за конституция на ЕС. Европейското богатство може да се създавас механизмите на свободния пазар: доброволно сътрудничество, свободнодвижение на работна сила и капитали и уважение към правата на собственост.Двадесет и петте страни, които скоро ще съставят ЕС, би трябвало даучредят нова зона за свободна търговия и да премахнат почти 100 000-тестраници регламенти на Европейската икономическа зона. Това е единствениятначин, по който западните страни биха могли да предотвратят стагнацията,а страните от изтока биха могли да не страдат от регламентите.

Обединението на Европа трябва да бъде естествено и икономическо, ане изкуствено и политическо. Когато през 1952 г. е създадена Европейскатаобщност за въглищата и стоманата – предшественик на днешния Европейскисъюз – е било възможно финансовите цели да бъдат постигнати без създаванетона каквито и да било междуправителствени органи. Но договорът от Маастрихт,подписан през 1992 г., е крайъгълният камък по пътя европейската свърхдържава.Днес предложението към данъкоплатците е да плащат на три равнища набюрокрация – регионална, национална и международна. Ограничаването насуверенитета означава зависимост от решенията на европейската свърхдържава.Обещанията за пълна заетост и равен за всички икономически растеж неса нищо повече от социалистическа утопия. Брюкселските политици трябвада поучат централно-европейски партньори. В Централна Европа данъцитеса по-ниски и икономическият растеж е по-висок.

Икономически, а не политически
Освен това ЕС трябва да се отвори към глобализацията и да си сътрудничисъс всички страни, извън рамките на регионалните споразумения. Икономическатаинтеграция е по-ефективна от политическа. Извън ЕС, страните от Европейскатазона за свободна търговия (ЕФТА) печелят повече, а инфлацията и безработицатаса по-ниски. Свободната търговия и доброволното икономическо сътрудничествоса ключът към успеха. Европейската икономическа общност (ЕИО) не е споразумениеза свободна търговия , но членството в ЕИО носи повече ползи от пълнатаполитическа интеграция с ЕС. ЕИО преодолява митническите препятствия,но това не е митнически съюз. Страните членки водят собствена търговскаполитика. Страните от ЕФТА участват и в Споразумението от Шенген. Членоветена ЕИО не прехвърлят законодателната власт на своите национални парламентина европейските институции. Административният персонал на ЕФТА е само150 човека. Бюрокрацията на ЕС плаща на почти 30 000 чиновника.

Европейските страни следва да работят преди всичко за своята икономическаинтеграция. Политиците трябва да насърчават икономическата интеграциябез никакво налагане на нови регулации, които са дискриминационни поотношение на бизнеса от Централна и Източна Европа. Създаването на новаевропейска общност за свободна търговия без политически и бюрократичниструктури би благоприятствало бързото развитие на региона. Само единсвободен общ пазар може да води Европа към осъществяване на Лисабонскатастратегия за създаване на най-конкурентната световна икономика. Но конкурентносттае резултат от човешката креативност, предприемчивост и свободно сътрудничество.За съжаление проектът за Европейска конституция отхвърля тези елементарниценности на капитализма и свободния пазар.

–––––––––––––––––––––––

* Томаш Телук е полски журналист, които пише по въпросина политиката, свободата и технологиите. Статиите му се появяват в изданиякато: Ржеч Посполита, Тигодник Повшечни и Сивитас. От 2001 г. е управителна интерактивната агенция ТелукНет (www.teluk.net). Тя е пример за малкопредприятие, което работи в глобална среда. Мисията е в ТелукНет е всвета, в който господства телеинформатиката, да обръща внимание на факта,че текстът е основа на общуването. Затова ТелкНет предлага формиранена уеб-съдържание, управление на това съдържание и съставяне на творческимаркетингови послания на полски, английски, испански, руски и немски.Оригиналът на статията може да бъде намерен на следния адрес: http://www.techcentralstation.com/111903F.html.[Б. пр.]

** Публикуваме тази статия с любезното съгласие на ТехСентрал Стейшън (ТСС)– портал, кото търси отговорите на въпроси, произтичащиот сблъсъка на технологиите и политика. ТСС вярва, че възможностите,предоставяни от свободния пазар и технологиите са почти неограничени.ТСС се спонсорира от корпорации, които вярват в технологията и способносттай да подобрява съвременния живот: AT&T, ExxonMobil, General MotorsCorporation, Intel, McDonalds, Microsoft, Nasdaq, National Semiconductor,PhRMA и Qualcomm. [Б. пр.]

(1) Комбинираният ефект от спазването на законодателствотона ЕС отделните страни членки струва на фирмите през 2000 г. 540 милиардаевро (Виж: SIGMA (OECD), Improving policy instruments through impactassessment, Sigma paper No. 31, 17 May 2001, p. 40) [Б. пр.]

(2) Смята се, че през 2000 г. протекционизмът на ЕСсе равнява на около 600 милиарда евро или на около 7% от БВП на съюза.През същата година с различни мерки съюзът е защитил около 200 000 промишлениработни места , което е струвало на потребителите 43 милиарда евро илипо 213 000 щатски долара на работно място. (Виж: Tomas Larsson, TheRace to the Top. The Real Story of Globalization, Washington D.C., CatoInstitute, 2001, p. 63.) [Б. пр.]