Колко са важни европейските фондове за икономиката

Последните години усвояването на европейски фондове се превърна в един от водещите приоритети на администрацията. Предвид ключовата роля на нейната работа за степента на усвояване и възможностите за по-мащабни публични инвестиции и спестяване на национални разходи, които фондовете дават, в този приоритет принципно няма нищо лошо. Паралелно с издигането на тези средства в своеобразен култ, обаче, администрацията буквално спря да работи в други изключително важни сфери, реформите в които биха имали много по-значим ефект върху развитието на страната в дългосрочен план, с или без европейски средства. В сфери като образование, пенсионна система, здравеопазване, административно обслужване и т.н. реформите бяха или плахи и половинчати, или изобщо не се случиха, а общественото внимание бе отклонявано към ударното усвояване на евро пари.

Тук няма да се спирам на спорните и дори негативни ефекти от усвояването на европейски фондове по т.нар. Кохезионна политика, за които вече сме писали. Предвид прекомерния фокус върху тези фондове, обаче, си заслужава да направим няколко сравнения. Ако се вземе предвид често срещания коментар, че усвояването на европейски средства би могло да компенсира (до известна степен) спадналия приток на преки чужди инвестиции (ПЧИ) от кризата насам, би било удачно да направим сравнение между приходите за страната от европейски фондове и тези от ПЧИ.

Приток за страната от европейски средства и от ПЧИ, млн. евро (където не е посочено друго)

Източник: БНБ, НСИ, изчисления на ИПИ

Това, което ясно се вижда от статистиката за платежния баланс за реално трансферираните от ЕС предприсъединителни и присъединителни средства към България от една страна и притока ПЧИ от друга, е следното:

1/ Притокът от европейските фондове въпреки кризата и нейния дан върху входящите ПЧИ все още е по-малък от преките чужди инвестиции.

2/ Нетният приток от ЕС, който се получава като от получените средства по фондовете се приспадне вноската на България, е още по-малък. През първата година от членството ни, когато усвояването беше минимално, нетният приток дори е бил отрицателен с около 94 млн. евро, т.е. ние сме платили по-голяма вноска към бюджета на ЕС, отколкото сме получили под формата на всякакви предприсъединителни и присъединителни фондове. През 2012 г., когато темповете на усвояване от кохезионния и структурните фондове достигнаха своя максимум от 2007 г. досега, нетно сме получили 510 млн. евро от ЕС. Това се равнява на около 1/3 от брутния приток на ПЧИ в страната (нетният приток от своя страна е повече от 2 пъти по-голям от нетните европейски средства).

Ако пък погледнем мащабите на инвестиции в икономиката, тогава европейските фондове изглеждат още по-миниатюрни. Т.нар. брутокапиталообразуване спада от около 38% от БВП през 2008 г. до дъно от 22% през 2011 г. и леко се възстановява до 24% през 2012 г., т.е. те са повече от 18 пъти по-големи от получените европейски средства (нето) през най-успешната за усвояване 2012 г. 

Брутокапиталообразуване в икономиката, млн. лева, текущи цени

Източник: НСИ

Едно сравнение с мащабите на икономиката също е достатъчно показателно. До 2011 г. нетният приток от ЕС е под 1% от БВП, като през 2012 г. достига „цели” 1,3%. За сравнение, дори и в най-тежките за чуждите инвестиции години (2010, 2011, 2012 г.), нетните ПЧИ са около 3% от БВП.

Последно бихме могли да съпоставим европейските средства с всички национални бюджетни разходи. За 2012 г. разходите по националния бюджет са 24 181,9 млн. лева или над 31% от БВП за годината. Очевидно всяко сравнение със скромните 1,3% за европейските средства е несериозно.

Това, което всички сравнения по-горе показват, е, че може би последните няколко години на европейските фондове се отделя повече внимание, отколкото те заслужават от гледна точка на тяхната роля за бюджета, за входящите външни капитали и за икономиката като цяло. Принципно в мобилизацията на администрацията за усвояването на заделените за България средства няма нищо лошо. Това, което обаче се забелязва паралелно с ударното усвояване, е забавяне, замразяване или просто отказ от реформи в редица сфери, който имат далеч по-голямо значение за бъдещото развитие на икономиката на страната. Ако паралелно с  усвояването администрацията на България не провежда структурни реформи в ключови сфери като пенсии, социална политика, здравеопазване, административни услуги и образование, икономическото развитие и доходите в страната ще останат  в дъното на повечето европейски класации за много години напред. Въпреки усвоените европейски средства.