Който строил, строил

След като отнякъде в текста на проекта за конституцията се появи текста,че и “крайбрежната плажна ивица” е “изключителна държавна собственост” среддепутатите във Великото народно събрание се пусна шегата, че е най-добреплажовете да станат собственост на народните представили от крайморскитеизбирателни райони.
Това бе през 1991 г. През 2004 г. ще трябва да решат как държавата да сенамесва в права на собственост и ползване, които конституцията вече е уредилапо крайно несполучлив начин. Става дума за проектозакона за черноморскотокрайбрежие (виж тук).Той засега е само работен вариант проект, но рано или късно ще стигне донародните представите, в това или следващото законодателно събрание.

И народните представители, и съставителите на законопроекта трябва да знаятняколко неща, за да могат да вземат правилно решение.

Първо, при това съдържание този проект ще защитава от конкуренция и щесъздава предимства за онези, които вече са построили и експлоатират хотелии други съоръжения, отстоящи от морето на по-малко от двеста метра. Онези,които тепърва ще се опитват да развиват дейност в тази зона ще бъдат подложенина по-строги процедури. Фактически няма да може да се строи в такава близостдо морето, в каквато се е стояло до момента. България е малка страна и по-бодритедепутати сами могат да съставят списък на облагодетелстваните.

Второ, предполага се, че правителството в София знае повече за това кактрябва да изглежда крайбрежната зона, отколкото хората, които имат собственостили живеят край морето. Това е така и защото концесиите се отдават от центъра,и защото областните управители са в центъра на управлението на процеса,и защото средствата от концесиите могат до 70 на сто да се съсредоточатна централно равнище. И досега правителството в София, се опитваше да управлявакрайморието. Проблемът не е в несъвършенството на процедурите, а в това– че по начало не се зачитат правата на собствениците и общините.

Трето, както чл. 18 от конституцията, така и този проектозакон са рецидивна централното планиране. Той си поставя за цел да управлява крайбрежиеточрез “балансирано развитие”, “комплексно устройство” и “рационално използване”плюс мероприятия по опазването на околната среда. Това е недостатък на многозакони в България и изобщо на разбирането на правото като инструмент надържавното управление на икономиката, а не като рамка на отношенията начастни индивиди.

Четвърто, ако ще трябва със закон да се урежда тази материя, проектът щетрябва да узакони статуквото при равно третиране на всички интереси. Задачите,които си поставя проекта в този му вид са неизпълними. Вероятно, освен въвежданетона някакви общи правила на собственост и ползване на крайбрежната ивицаи нейните атрибути (плаж, пейзаж, светлина и пр.), изпълването им конкретносъдържание, ще трябва да се остави на общините. Вероятно това ще изискваи концесиите да се преотстъпят на тях. Те със сигурност ще намерят начинда съчетаят интересите и осигурят запазването на правата и в бъдеще.

Пето, министерството на регионалното развитие и благоустройството, съставилозаконопроекта трябва да знае, че законът за ограничаване на административноторегулиране и административния контрол върху стопанската дейност изисква:а) проблемът да бъде ясно описан, б) законодателните решения да отчитати алтернативни варианти и разходите за съобразяване със и прилагане на закона.Такива проучвания не е известно да са правени.