Какво представлява интернет неутралитетът?

Автор: Асен Начков* / 22.06.2018
19 гласа, средно: 4.5 от 5

Напоследък в развитите общества все повече се разгорещява дебатът относно интернет неутралитета. Това е тема, по която в България се знае сравнително малко. Коментарите са предимно от IT специалисти, адвокати и политици, но проблемът касае всички ползватели на интернет услуги.

Какво е доставчик на интернет услуги?

Основна роля в осигуряването на достъп до интернет играят интернет доставчиците (ISPs). Те са онова свързващо звено, което позволява на потребителите да обменят информация със световната мрежа. Тъй като целият потребителски трафик на практика преминава през тях, те имат практическата възможност да влияят на този трафик. Това влияние включва действия като забавяне на скоростта към конкретни интернет адреси или изцяло блокиране на достъпа до някои от тях. В самата си основа това е вид ограничаване на свободния пазар при тези услуги чрездаване на нечестно предимство на някои приложения за сметка на други.

Интернет неутралитет

Според Съвета на Европа интернет неутралитет е идеята целият интернет трафик да бъде третиран без неоправдана дискриминация, ограничения или намеса, така че крайните потребители да имат достъп до интернет съдържание и услуги по техен избор, независимо дали се предлагат безплатно или не, използвайки подходящи устройства по техен избор[1].

За да илюстрираме какви дискриминационни действия нарушават предложения принцип за интернет неутралитет, можем да разгледаме следните примери.От 2011 до 2013 г. американските телекомуникационни конгломерати AT&T, Sprint и Verizon блокираха Google Wallet – система за мобилни плащания, конкурентна на сходна услуга, наречена Isis, в развитието на която всичките три компании имаха дял[2]. Като пример пък за фаворизиране на определени услуги през цените на интернет трафика може да се посочи намаленото тарифиране от страна на доставчици на трафик до глобални дигитални услуги и платформи като Spotify, Netflix и Facebook (процес, известен като zero rating).

Раздвоеност в общественото мнение

По тази тема се дебатира усилено и все още общественото мнение е разделено на две. Коментарите за „интернет неутралитет” на сайта на FCC (Федералната комисия по комуникациите на САЩ) през 2014 г. са били 3,7 милиона, а през 2017 г. са над 5 милиона. Също така през 2017 г. 99,3% от всички коментари на сайта са били свързани с интернет неутралитет. Естествено регулациите за интернет неутралитет са подкрепени от технологичните компании и отхвърлени от доставчиците на интернет достъп. И двете страни имат солидна подкрепа. Основни опоненти на въвеждането на регулация за интернет неутралитет са Comcast, Verizon, AT&T и NCTA, които са главно телекомуникационни конгломерати, холдингови компании и лобистки организации. Основните защитници от друга страна са Google, Amazon, Netflix и Microsoft.

Избирателите в САЩ като цяло подкрепят идеята за въвеждане на регулации: 60% я подкрепят, 17% - не, а 23% не са решили. Настроенията по политическа принадлежност са сходни. 61% от демократите подкрепят интернет неутралитета, 39% - не. При републиканците 59% заявяват подкрепа, докато 41% са против[3].

Плюсове и минуси на интернет неутралитета

Положителните ефекти на въвеждането на регулация за интернет неутралитет включват:

  • Липса на ограничения на достъпа до съдържание в интернет. Това означава, че един интернет доставчик вече няма да може да възпрепятства достъпа на своите клиенти до определени сайтове и приложения.     
  • Стабилна, непроменливаинтернет скорост, предоставена от доставчика до световната мрежа без значение от крайния адрес на комуникация.
  • Ненавлизане в личното пространство на потребителите. Доставчиците на интернет свързаност нямат право да анализират и използват съдържанието на комуникацията на клиентите си с цел индивидуална дискриминация.      
  •  Не е нужно потребителите да заплащат по-висока цена за услуга, която просто е назована „премиална“ от доставчика.

Отрицателните ефекти на въвеждането на такава регулация включват:

  •  По-висока цена за достъп до интернет за потребителите, защото доставчиците на услугите ще са принудени да закупят по-голям капацитет на свързаност (способността да се изпращат дадено количество данни за дадено количество време).
  •   По-бавна скорост за достъп, ако доставчиците на интернет не могат да си позволят значително увеличение на капацитета на свързаност.

Аргументи

Основните аргументи за въвеждането на интернет неутралитет са, че той ще гарантира лоялна конкуренция и ще намали дискриминацията в интернет пространството, докато в същото време потребителят ще има по-голям избор на доставчици на интернет услуги.

Сред аргументите против интернет неутралитета е, че такъв неутралитет не може да бъде постигнат по принцип. Множество фактори влияят на скоростта на достъп до различни доставчици на съдържание и регулациите не могат да осигурят еднаква скорост навсякъде.

Разликите между политиките на интернет неутралитет в САЩ и Европа

В САЩ началото на въвеждането на интернет неутралитет се поставя на 23 септември 2011 г., когато залягат в закон т.нар. Open Internet Rules, които могат да се считат за стъпка към интернет неутралитета. Истинският интернет неутралитет е записан в закон по време на кабинета на Обама, а именно на 26 февруари 2015 г. На 14 декември 2017 г. Федералната комисия по комуникациите гласува с 3 на 2 гласа за премахването на регулацията за интернет неутралитета. На 11 юни 2018 г. официално интернет неутралитетът отпадна в САЩ [4].

В Европа, от друга страна, основната рамка за интернет неутралитет е очертана в член 3 на Регламент (ЕС) 2015/2120, приет на 30 юни 2015 г. Този регламент обаче, е строго критикуван заради потенциалните вратички в него, като според някои коментари дори е безсмислен. На национално ниво Холандия и Словения имат по-строги закони за интернет неутралитет още от 2012, докато държави като Франция, Италия и Белгия все още обмислят такива закони[5].

Допълнителна информация

1.       BEREC's response to Net Neutrality

2.       Net Neutrality Violations: A Brief History

3.       Net Neutrality – The Hard Facts

4.       Net Neutrality in the United States

5.       Net Neutrality in the European Union


*Асен Начков е стажант в ИПИ