Как и защо се защитава авиационният пазар
Word Format
(Word Format)
През седмицата стана ясно, че министерството на транспорта смята да поиска от ЕС отлагане на либерализацията на авиационния пазар в България ( виж тук). Според представители на министерството по този начин по-добре ще се „защити българският авиационен пазар“ като основната причина за тази оценка изглежда е ефекта върху продажбата на новата държавна авиокомпания – „Балкан Еър Тур“. Иначе казано, става дума за защитата на една фирма.
Какво означава защита на авиационния пазар?
Пазарът е начин, по който хората сътрудничат помежду си за постигане на своите цели. Той разкрива информация за търсенето и предлагането на определени стоки и услуги чрез пазарните цени, като по този начин дава възможност на потребителите и производителите да вземат решение дали и какво да купят или произведат. Очевидно пазарът не съществува сам по себе си, той служи за задоволяване на потребностите на потребителите и това става чрез конкуренция между различни производители (доставчици) на определена стока или услуга.
Когато има пречки за навлизане на пазара, резултатът e спиране на навлизането на по-ефективни компании, които да предложат по-голямо разнообразие от по-евтини и по-качествени услуги и оставане на пазара на компании, които в една конкурентна среда не биха оцелели. Очевидно колкото по-малко пречки има пред един пазар, толкова по-добре действа той. Следователно пазарът изпълнява най-добре функциите си, когато е либерализиран. Това от своя страна означава, че целите на министерството на транспорта не могат да се определят като „защита на пазара“, а по-скоро като защита на пречките пред пазара.
Ефектите от евентуално отлагане на либерализацията на авиационния пазар биха били:
1/ По-ограничена конкуренция. Запазването на досегашния режим по-дълго време означава запазване на трудния достъп до авиационния пазар в България. Съответно не може да се очаква да се усетят резултатите от наличието на истинска конкуренция.
2/ По-високи цени. Нормалната икономическа логика показва, че по-малко конкуренция води до по-високи цени. Емпиричният опит показва същото – в САЩ за 20 години от дерегулацията на авиационния пазар реалните цени спадат с около 40%. В последно време този процес се засилва с появата на много авиокомпании, предлагащи значително по-ниски цени на билетите, като например EasyJet.
3/ По-ниско качество. Типичното поведение на фирма със защитен пазар е влошаване на качеството на услугата. Очебиен пример за това беше фалиралата авиокомпания Балкан.
4/ По-редки полети и по-малко дестинации. При либерализиране на пазара и включване в споразумението за общо европейско въздушно пространство, европейските компании ще могат да летят без ограничения по редовни линии от и за България, а българските – в цяла Европа. Засега обаче авиокомпаниите, полетите и дестинациите се одобряват от министерството на транспорта на база на двустранни международни споразумения, което ограничава броя им.
5/ По-малко превозени пътници. Естествено по-малкото полети, по-малкото дестинации, по-високите цени и по-ниското качество водят до по-малък брой на превозените пътници. Това поставя допълнителна бариера пред пътуванията в чужбина и препятства икономическата интеграция и културния и социален обмен.
Балкан Еър Тур
Министерството на транспорта дава сигнали, че смята, че забавянето на либерализацията на авиационния пазар може да му даде възможност да продаде по-скъпо новосъздадената държавна авиокомпания Балкан Еър Тур. Както обаче става ясно, ако се забави допускането на чужди компании на българския пазар, ще се забави и допускането на български компании на европейския пазар. В този смисъл намерението на министерството може да влоши изгледите за изгодна приватизация на Балкан Еър Тур. Дори обаче да е възможно да се постигне по-висока цена чрез забавяне на либерализацията това, както е видно от ефектите, описани по-горе, ще е за сметка на потребителите. В резултат на данъкоплатците, веднъж са платили 30 милиона лева за създаване на авиокомпания, сега им се налагат нови разходи, за да може това министерство да продаде губещата авиокомпания. При това положение въпросът е защо въобще беше създадена тази нова държавна компания? Ако целта е да се обслужват по-добре хората, желаещи да пътуват със самолет, то тогава не би трябвало да се забавя либерализацията на пазара. Тук вероятно е мястото да напомним, че никакви министерски регулации не могат да гарантират, че една авиокомпания ще е успешна и печеливша. Опитен мениджмънт, добър бизнес план, адекватен капитал и добра бизнес среда са необходимите предпоставки за успех, което означава, че авиокомпаниите трябва да са частни, а министерството трябва да им се меси по-малко в работата.
Министерството на транспорта вече удължи монопола на Български пощи, либерализира твърде бавно телекомуникациите, фактически поддържа и монопола на БДЖ. Очевидно забавянето на реформите и либерализацията се използват доста често като начин за осигуряване на пазарен дял на неефективни държавни компании. В крайна сметка обаче задачата на министерството не е да защитава губещи компании от конкуренцията, а да създаде условия, при които потребителите получават максималното с парите си. С други думи би било разумно, ако министерството започне да мисли повече за клиентите, отколкото за държавните компании.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
