Как да проверим издържа ли тезата за неизвънредност на специализирания наказателен съд

Напоследък като част от голямата дискусия за съдебната власт все по-ангажиращ общественото внимание изглежда въпросът за статута на специализираните съд и прокуратура. Влезлите в сила последни изменения на Наказателно-процесуалния кодекс промениха разглеждането на определен тип дела срещу лицата, заемащи висши управленски постове. Така за една категория престъпления властимащите ще бъдат съдени от Специализирания наказателен съд (СпНС), а  досега за тези престъпления процесите срещу тях бяха водени пред Софийски градски съд (СГС). За всички останали провинения делата срещу лица, натоварени с властнически правомощия, ще бъдат гледани по общия режим на подсъдност от съдилищата в страната.

Докато юридическата общност остава привързана към принципите за върховенство на правото и независимост на съдебната власт политиците са изкушени да организират бързи и шумни процеси в борбата с корупцията, често със спорен успех. От цялото начинание със законовата промяна гражданите би ги вълнувало ще има ли най-сетне доказано пред съд обвинение на прокуратурата и следователно осъдени публични лица. Но за целта е нужно разследването и осъждането да бъде извършено по правилата, т.е. съгласно международните и конституционните стандарти.

Подкрепа получават две изключващи се тези – едната за безпроблемния характер на специализирания съд, другата за извънредния му характер. Нека направим опит да въведем критерии, по които да разгледаме твърдостта на тезите, това ще направи възможно привнасянето на силни аргументи и в двете посоки.

1.       Функцията на съдебната власт в разделението на законодателна, изпълнителна и съдебна власт (чл. 1 и чл. 4 от Конституцията)

В изпълнение на конституционния принцип за разделението на властите съдебната власт упражнява  демократичен контрол над действията на лицата, упражняващи законодателната и изпълнителната власт. Тоест от отслабена съдебна власт имат интерес силните на деня, за да не се явява тя коректив за грешните им политики, провеждани в разрез със закона. В българския контекст и силните, и опозиционните на деня се възползват от слабостта на съдебната власт. Проблем настъпва при евентуалната загуба на избори и силно разместване на политическите сили – тогава политиците имат остра нужда от обективна прокуратура и независим съд, за да не се превърнат загубилите в жертва на предрешени съдебни процеси. А на обществото съдебната власт е потребна, освен, за да защитава собствените му права и  за да не послужи за утвърждаването по силов ред на политически лица. С последните промени в Закона за съдебната власт управляващите предвидиха специален ред на по-високи възнаграждения за съдиите и прокурорите от специализираните съд и прокуратура. Това е изцяло превантивно възнаграждаване на една категория магистрати и дори елементарно погледнато може да бъде приравнено на това как политическата класа си плаща, за да бъде по-милостиво разследвана и съдена.

Ако изключим тезата за купуването на милост, в обратния случай проблемът със заплащането може да бъде тълкуван като стимулираме на специалните магистрати да съдят по-репресивно отколкото фактите по делото предполагат. По този начин в краткосрочен план политиците задоволяват обещанието за повече възмездие пред обществото без като цяло правосъдието да носи повече справедливост за отделния гражданин. Съдът и прокуратурата приемат функцията на изпълнител на политически обещания. Независимостта на съдебната власт придобива нехарактерната дейност на изпълнител на политически цели, без те да са основани на закона и да са трайно социално обосновани. Независимостта на съдията следва да се проявява най-твърдо в прилагането на закона, дори и присъдата да не удовлетворява обществените нагласи. Следователно на чисто концептуално ниво проблемът не е със съществуването на специализиран съд и прокуратура, а с начина, по който е организирана работата на самите институции – в риск от зависимост и съмнение за влияние.

2.       Принципът за вътрешното убеждение на съдията и съдебната независимост (чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс – НПК)

Съгласно основните начала на наказателния процес съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Когато разглеждаме гаранциите за независимост на съдебната система, трябва да имаме предвид, че съдийската независимост включва три аспекта: независимост на отделния съдия, независимост на отделните съдилища и независимост на системата на съдилищата.

Първият от детайлите и пряко проявление на тези принципи е финансовата и социална сигурност на съдиите. Споменатата вече привилегия за по-добро възнаграждаване на спец магистратите, необвързано с по-голям обем работа,  създава по-благоприятен режим за едни магистрати пред други. Така съдиите, разглеждащи същите по вид дела на същото по степен ниво в съдебната йерархия  спрямо „обикновените граждани” биват различно третирани за същия вид работа. А това поставя в риск независимостта на общите съдилища и цялата система на съдилищата. 

3.       Принципът за участие на магистрати, назначени по установения в закона ред (чл. 9 от НПК)

Съдиите и прокурорите в специализираните съд и прокуратура се назначават съгласно условията за всички останали магистрати – при провеждане на конкурс по процедурата, установена в ЗСВ. Периодичното им атестиране, повишаване и наказване също изцяло съответства на общия режим. На пръв поглед законността на участниците в съдебния процес е безспорна. Но при детайлно вглеждане особен, извънреден статут на магистратите отново придава специфичният тип възнаграждаване. Така с едно законодателно решение се нарушават три законови принципа, а именно изброените в т. 1, 2 и т. 3.

4.       Законоустановеност на самия процес и равенство на гражданите в наказателното производство (чл. 11 от НПК)

И при разглеждане на делата срещу управленски фигури остава спазен принципът за законоустановеност на престъплението и законоустановеност на наказанието, но водещият в НПК принцип за равенство на страните бива нарушен, тъй като процесът ще се води по същите процесуални правила, с изключение на подсъдността и сроковете. Делата срещу управляващите ще бъдат гледани в по-кратки срокове, а с преместването само на част от  делата по отношение на лицата от СГС към Специализирания наказателен съд се постига смесване между допустимите критерии за определяне на специална и особена компетентност. В резултат на това на СпНС нито са подсъдни всички дела срещу определен тип лица, нито определена категория дела срещу всякаква категория лица.

5.       Достатъчно силен ли е елементът със социално оправданата полезност ?

Специалните съдилища се правят за повишаване на ефективността, например един съд по търговска несъстоятелност да гледа само такъв тип дела. Особените съдилища се създават като гаранция за разделението на властите. Когато, обаче, СпНС е нито специализиран по материя, нито спрямо всички престъпления, извършвани от категория лица, тогава не се постига нито специалност (т.е. задълбоченост), защото останалите съдилища продължават да гледат такива дела (т.е. и пари не се спестяват), нито гаранция за политическа безпристрастност на особените категории лица. Тук е мястото да отбележим, че до преди промените, за да се гледат делата от СГС като особената подсъдност, това е породено като превенция срещу местните политически  опасности за овладяване на местните съд и прокуратура. Когато не се постига ефективност по нито едно перо, това е допълнителен белег за извънредност.

Елементът със специализацията както по материя, така и по подсъдност има традиция в българското правосъдие, но само при провеждането на този критерий докрай. Такъв пример са военните съдилища – пред тях се разглеждат всички престъпления, извършени от служещите. Специализацията по материя е наложило отделянето като самостоятелни на административните съдилища – но те гледат цялостната материя по оспорване на административни актове.

Като допълнителен аргумент идва и големият въпрос, ако българското правосъдие преминава към утвърждаване на специализирани юрисдикции то делата срещу висшите функционери на властта безспорно са належащи, но не бива да се подминават и останалите материи? За бизнеса с особена важност се ползват търговските спорове – тогава да организираме специализирани търговски съдилища? За гражданите, като икономически по-слаби от бизнеса, правната неизвестност, породена от бавното правосъдие ги прави още по-несигурни в икономически и социален аспект. Значи, по тази логика – законодателно следва да сложим началото на специализираните по материя съдилища като всестранно решение на проблемите.

Но, ако създаването на съдилища за специфични проблеми като детското правосъдие или бракоразводни дела изисква и специфични социални умения на съдията, то прилагането на наказателния закон не изисква по-детайлни и специални умения. Това би означавало, че спрямо гражданите се правораздава от по-ниско квалифицирани съдии, а политиците се срещат с по-добри професионалисти.

6.       За характера на извънредните съдилища

Исторически извънредните съдилища са създавани, когато нов политически режим търси отговорност на лицата от стария, преди него действащ, и не може да получи гаранции, че ще успее да постигне целения резултат – да не остане неосъден политик от миналото. Извънредността на политическите съдилища е продиктувана и когато действащ политически режим следва да елиминира неудобни опозиционни елементи – Народният съд, действал в България при установяване на комунистическата диктатура носи и двата белега.

Доктрината за законна юрисдикция, прогласена в чл. 6 от НПК, в която се инкорпорира забраната за извънредност (т.е. за политическа обусловеност) е да не се установява съд за определени казуси и определени хора. Когато не се дават за разглеждане всички дела по определени обвинения (всички подкупи например), нито се предават всички престъпления на определена категория лица (например – и шофирането при употреба на алкохол на магистрати и министри), това означава избирателност. Всяка избирателност според практиката на правозащитните наднационални съдилища е белег на политическа извънредност.

 

Нищо чудно през Специализирания наказателен съд да се превъртят бивши, действащи и бъдещи политически играчи, а през този период ние ще махаме за сбогом на демократичните държави с демократични институции и ще се радваме на специализирано правосъдие.


Свързани публикации.