Интелектуална и политическа корупция*

Автор: Ричард Ран** / 10.02.2012
3 гласа, средно: 5.0 от 5

Екипът на Обама награждава приятелите си, наказва враговете си

Държавната корупция може да приема много форми. Последната седмица повечето от тези форми могат да се забележат в действията на администрацията на Обама – от държавни служители, вземащи обикновени подкупи през потулване на гафове, използване на пари от фиска за заплащане на политически поддръжници и използване на държавни прокурори за преследване на врагове до провал в изпълнението на делегираните от гражданите задължения, като не се прави анализ на разходите и ползите от отделни действия. Въвеждането на политики, които съзнателно засягат милиони хора, е значително по-сериозно от това държавни служители да искат подкуп – колкото и арогантно да бъде това. Стремежът към увеличение на данъците, без първо да бъдат премахнати непродуктивни или безполезни програми и да се отстрани неефективното управление е проявление на политическа корупция.

Резултатите от този всепоглъщащ морален, интелектуален и политически упадък в САЩ през последните години могат да се видят ясно в приложената таблица, която включва данни както от дясно-, така и от лявоориентирани организации. Според  класацията за икономическа свобода на Heritage Foundation/Wall Street Journal, САЩ са преминали от 6-то на 10-то място от края на администрацията на президента Буш през 2009г. САЩ също така са слезли надолу в класацията „Правене на бизнес” на Световната банка и в Индекса за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум.

САЩ са преминали от 19-то на 24-то място в Индекс за възприятие на корупция на „Прозрачност без граници” през последните три години. Показателят на „Репортери без граници” показва голям спад и в свободата на печата в САЩ за последните три години, изразяващ се в ужасяващия спад от 20-то на 47-мо място.

В резултат от корупцията в правенето на политики, специално по отношение на провала да се дава икономическа обосновка че държавните разходи и регулации, заетостта и повишаването на доходите се бави, като повечето американци отчитат реални доходи (т.е. коригирани за инфлацията) по-ниски от тези преди 4 години.

Администрацията на Обама изглежда няма респект към върховенството на закона. В изслушвания  пред Конгреса миналата седмица главният прокурор Ерик Холдър Мл. продължи да прикрива скандала около наркооперацията „Бързи и яростни”.

Както може би помните, преди две години администрацията на Обама даваше грантове на „Асоциация на общностните организации за реформа сега” (Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN)). Разкри се, че тази организация е изцяло корумпирана, което доведе до това Конгресът да й забрани да получава грантове. Сега, правосъдният департамент (т.е. американското министерство на правосъдието) изисква от Bank of America, като част от споразумение за доказана „дискриминация при отпускането на заеми”, да направи огромни дарения на леви организации, които не са страна по делото, включващи групи, които са малко повече от преименувани на ACORN-и. Други банки също са притискани да правят подобни дарения. Групите-получатели имат близки връзки с Демократическата партия.

По същото време, когато правосъдието помага на вътрешни правонарушители, свързани с Демократическата партия, то атакува Вегелин (Wegelin), най-старата частна банка в Швейцария, която няма присъствие в САЩ и изглежда не пристъпва швейцарските закони. Правосъдният департамент наказа Вегелин миналата седмица, като застави нея - банка, оцеляла от 1741г., да се продаде на по-голяма немска банка, с идеята да защити своите неамерикански клиенти.  Правосъдието обвини трима от управляващите банковите активи за това, че са насърчавали американци, които имат сметки в UBS в Швейцария, да ги прехвърлят към Вегелин. Ако депаратаментът подозира, че американци не плащат данъци върху олихвяванията, които получават, той трябва да разглежда тях, а не да разрушава състоятелна банка, която спазва законите на страната си.

Американците, които живеят в чужбина, вече имат големи проблеми с обслужването на банковите си сметки в чужди банки заради регулаторните домогвания на данъчните служби (Internal Revenue Service - IRS) и на Финансовия департамент (т. е. министерството на финансите). Особено след случая с Вегелин ще нараства броят на чужди финансови институции, които ще отказват да поемат американски клиенти или да инвестират в САЩ, заради риска да нарушат американските закони или да не могат да изпълнят американските условия.

Американците с право са вбесени, когато от време на време чуждо правителство обвини американски граждани за престъпване на техните закони, особено когато санкционираните дейности са легални и защитени в САЩ (като например продажба на Библии, критикуване на чужди лидери и др.). Лицемерието на американското правителство при атакуването на чужди финансови институции, които се подчиняват на своите законодателства, ще удари обратно американците много силно. То ще отблъсне в бъдеще един трилион долара в чужди инвестиции и десетки милиони работни места, както и ще направи живота на американските граждани, които пътуват по света, много по-труден и рискован.

Данъчната служба и правосъдният департамент не са направили анализ на разходите за тези съществуващи и предложени международни данъчни регулации.  Регулациите често нарушават основните права на лична неприкосновеност. Интелектуална корупция е, когато е по-важно да се хванат няколко данъчни измамници пред това да се създават растеж, възможности и работни места за милиони хора. Може да забележите някои от тези най-корумпирани интелектуално в Конгреса, в медиите и в администрацията. Те са тези, които тръбят най-много срещу данъчните измамници, но въпреки това са странно тихи, когато данъчната служба мами данъкоплатците, принуждавайки ги да плащат данъци върху въображаеми капиталови печалби и лихви заради причинената от правителството инфлация.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 6 февруари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

3 гласа, средно: 5.0 от 5