Икономика на благотворителността:Данъчни правила при финансирането на НПО в Унгария
Word Format
(Word Format)
Когато говорим за неправителствени организации (НПО), винаги сме приемали имплицитно, че става въпрос за частни организации, които произвеждат някакво публично благо. Тъй като ползването на публичните блага е съпроводено от положителни външни ефекти (екстерналии), произвеждането на такъв вид добавена стойност изисква някаква форма на благотворителна дейност. Не намираме концепцията за „нестопанска цел“ за подходяща. По-скоро говорим за дарения и работа pro bono. И двете са насочени към доставянето на публично благо именно в смисъла, в който държавата аргументира своята дейност: производство на блага, които не възникват при пазарната размяна. Затова финансирането на държавата и финансирането на НПО имат обща цел. Разликите са в това, че държавата използва принудата при събирането на данъците. Тук ви представяме накратко опита на Унгария в съчетаването на принудителното събиране на публични пари със свободата да се финансират публичните блага чрез НПО.
През 1996 г. в Унгария бе приет закон, според който данъкоплатците могат да използват 1% от дължимия личен данък за финансиране на НПО по тяхна лична преценка. Това е възможността да се даряват „публични“ пари в подкрепа на благотворителността, без това да изисква допълнителна лична жертва.
Предисторията на това законодателно решение е следната: В началото на 90-те години по време на възраждането и унгарския неправителствен сектор правителствената подкрепа се засилва. Това се изразява от една страна в изграждането на институционална рамка, която гарантира свободата на сдружаване, и от друга – в държавни стимули за благотворителните организации. След 1992 г. обаче, след установяване на серия данъчни злоупотреби чрез НПО, данъчното третиране на сектора става по-стриктно: непряката правителствена подкрепа намалява значително. За разлика от пълното данъчно облекчение за даренията през началото на 90-те, сега този данъчен кредит е лимитиран драстично (20% от облагаемата печалба). В момента НПО не плаща данък печалба, ако отговаря едновременно на следните условия:
– произвежда публично благо (както е дефинирано в закон);
– приходите от стопанска дейност не надвишават 10% от общите приходи.
Възможността 1% от дължимия данък да се използва за дарения се развива като идея успоредно с въвеждането на по-стриктен данъчен режим за НПО. В продължение на около 5 години публични дебати тя събира значителна обществена и политическа подкрепа и става факт през 1996 г. Това, което обединява нейните поддръжници, е съгласието, че преразпределението през държавния бюджет трябва да става на база на подкрепата на гражданите. В някакъв смисъл това е възможност за установяване и поддържане на легитимност при публичните разходи. Легитимността е възможно да се установи само чрез разкриване на обществената подкрепа. Това е и един от основните ефекти на тази законодателна мярка: гражданите получават възможност да „гласуват“ за това как да бъдат харчени техните пари за публични блага.
Разбира се друг основен ефект е прехвърлянето на част от производството на публични блага от държавата към частния сектор. Вероятно това би следвало да върви ръка за ръка с намаляване на бюджетните разходи за финансиране на същите дейности или същите организации. В последна сметка това би следвало да означава по-висока ефективност при производството на публични блага.
Принципът на принудата присъства в решението да се дарят 1% публични пари. Това са пари, които вече принадлежат на държавата, защото са дължими като данъци. Но се въвежда принципът на свобода на избора за какво да бъдат изхарчени част от публичните пари, което е поне стъпка в посоката на свободното общество.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
