Глупости по време на криза
Напоследък предложения за „борба" с кризата се чуват просто от всякъде. Всички възможни заинтересовани групи призовават държавата да предприеме спешни мерки, обикновено насочени… именно към тези групи. Някои искат специално внимание, други искат преференции, а трети направо си искат пари. Въобще, във времена на криза, някак си е по-лесно да се изказват всевъзможни безумни идеи, част от които дори стават реалност.
Като говорим за безумни идеи, тези, които чуваме от страна на туристическия и строителния бранш наистина заслужават внимание. Тези два сектора са толкова приоритетни, че на практика всички ние работим малко или много за тях. Ето например, едно от исканията на туристическия бранш е част от моята и вашата заплата да отива за реклама на туристическия ни продукт и за… визите на руските туристи! Излиза, че ние толкова много искаме руските туристи да ни погостуват, че сме готови да поемем част от разходите им. Само дето, тези „ние", които ги искаме (и се нуждаем от тях), са всъщност туристическия бранш, а тези „ние", които ще им поемаме разходите, сме всички данъкоплатци. Точно така стоят нещата и с рекламата на туристическия ни продукт. Всички ние плащаме, а единствено туристическия бранш печели.
Всъщност, тези разходи съвсем не са наложителни. Те по-скоро могат да бъдат определени като вид инвестиция. Всяка една инвестиция носи определен риск и именно този, които е готов да поеме този риск и има нужните средства, може да очаква и печалба. Връзката между инвестицията и печалбата е директна. Не може едни да инвестират, а други да печелят. Всеки, които желае да прави пари от „туристическия ни продукт", трябва да поеме своя риск и да направи своите инвестиции. На данъкоплатеца тук не му е мястото.
Особен интерес предизвикват и предложенията, които стъпват върху разбирането, че държавата трябва да играе ключова роля в банковия сектор. Тръгнахме от едно „невинно" недоволство – „Уф, много високи тия лихви!" и „Ама защо не давате кредити сега?" – и ето че достигнахме до кредитни линии на Българска банка за развитие и призиви за таван на лихвите. Казано по-просто – „Като не давате кредити, ще даваме ние" и „Намалете лихвите, за да не ги намалим ние".
Темата за функциите и ролята на Българска банка за развитие сме я засягали многократно, но заиграването с тавана на лихвите и директната намеса в дейността на търговските банки е наистина безумие. При това се чуха и още по-смели предложения, а именно това за мораториум върху лихвите на забавени плащания по ипотечни кредити и мораториум върху отнемането на такава собственост. Подобни мерки просто биха разрушили всичко, върху което се градят отношенията в банковата система, а именно равнопоставеността между кредитор и длъжник и, разбира се, спазването на договорните отношения. Лихвените нива се определят от търсенето и предлагането на ресурс и всяка една намеса тук би разрушила всякакво доверие на пазара, а загубата на доверие е нещо, което не можем да си позволим в момента.
Истината е, че във времена на криза не трябва да се правят грешки. Не трябва да се нарушават фундаментални принципи, само и само да се спасят определени инвестиции, защото всяко подобно действие си има своята цена и не сега е времето тя да се поема от данъкоплатците.
* Последното наподобява култовата реплика в шумния (и напоследък проблематичен) Студентски град – „Запазете тишина, да не запазим ние!".
