Фискалните илюзии 2013-2015 г.

Автор: Петър Ганев / 20.11.2015
4 гласа, средно: 4.8 от 5

Алтернативният бюджет на ИПИ за 2016 г. насочва вниманието към представянето на големия проблем пред публичните финанси след 2013 г. - нарушаването на бюджетната дисциплина и опита за подмяна на обществените нагласи с насаждането на фискални илюзии. В периода 2013-2015 г. разходите на държавата бяха на няколко пъти изпуснати, макар официално винаги да сме в етап на бюджетна консолидация. За поредна година се стига до ситуация, в която средносрочната рамка за следващите три години предвижда свиване на дефицита, но текущо се предвиждат нови разходи и по-голям дефицит. Тук ще покажем четири графики от представянето на Алтернативния бюджет, които говорят красноречиво за влошаването на фискалната позиция у нас и тънките методи за прокарване на нови разходи, които поставят обществото в позиция на неизбежност пред дефицита.

 

Дефицит през 2012 г. – България е сред отличниците

Първите две графики сравняват фискалната позиция на България спрямо другите страни в Европа (ЕС-28). Графиката за 2012 г. ясно показва как на практика цяла Европа е в дефицит, а България е една от малкото страни с почти балансирано салдо по консолидираната програма. Наистина, през 2012 г. бюджетът у нас влезе в рамки и дефицитът беше почти преборен, а страната се нареждаше до Естония и Германия като един от най-добрите примери за фискална дисциплина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дефицит през 2014 г. – България е на дъното

Същата графика, но вече за 2014 г., показва съвсем различна картина. Цяла Европа е свила дефицитите си, вече има и няколко страни с излишъци, а България е потеглила към дъното и е в компанията на Португалия и Испания. Това е цената на политическата криза от 2013 и 2014 г. - изпускането на бюджета и преминаването от добър към лош пример в Европа. Тук можем детайлно да говорим за разликите между европейската и родната методология за изчисляването на дефицита, както и за ефекта на случилото се с КТБ върху отчетените данни, но истината не се променя от тези методологически въпроси - която и методология да се използва, дори и да се извадят всякакви ефекти от КТБ, бюджетът пак беше изпуснат през 2013 и 2014 г. и пак сме гарантирано след средата на подреждането.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Политическата нестабилност води до огромен дефицит

Третата графика показва натрупания дефицит в периода 2009-2012 (рецесия и възстановяване) и в периода 2013-2015 (политическа нестабилност). Ефектът от тежката рецесия беше натрупан дефицит от близо 5,3 млрд. лв., който беше финансиран предимно от фискалния резерв. Ефектът от политическата нестабилност обаче е далеч по-голям и достига близо 7,4 млрд. лв., което вече се отрази предимно на публичния дълг на страната. Без да сме в рецесия и при възстановяващ се пазар на труда, разходите бяха изпуснати в поредни актуализации на бюджетите през 2013, 2014 и сега през 2015 г., което покачи дълга и смъкна кредитния ни рейтинг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Актуализациите – новата мода за криене на провалите на бюджетната консолидация

Последната графика цели да разкрие именно методите, които представят новите харчове като неизбежни. През последните три години вдигането на разходите не се прави с гласуването на бюджета за следващата година, а с актуализация на текущия и използването му като основа за следващия. На графиката представяме покачването на разходите в абсолютен размер - първо актуализацията за тази година спрямо първоначално гласуваните разходи в бюджета, а после и бюджета за 2016 г. спрямо актуализираните разходи за тази година. Общият ръст по консолидираната рамка (предложено за 2016 г. спрямо първоначално гласувано за 2015 г.) е почти 2 млрд. лв., но голямото увеличение се случва с актуализацията на бюджета за тази година. Ако сравняваме бюджета за следващата година с актуализираната програма за тази, то няма да видим голям скок на разходите и трудно ще си обясним дефицита. Това е подмяната на обществените нагласи с фискални фокуси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изводите от тези графики са поне три.

Първо, политическата нестабилност у нас вкара бюджета в много по-тежка дупка от тази, причинена от рецесията през 2009 г.

Второ, правителствата използват фискални фокуси, за да повишат разходите, най-вече чрез последователни актуализации на бюджетите през последните три години.

Трето, без реформи в неработещите публични сфери, дефицитът не може да бъде преборен и винаги ще се представя като някаква неизбежност.

В средносрочната рамка до 2018 г. такива реформи не са заложени.