Държава отделена от държавата
Настоящия коментар е подтикнат от притеснението, че народните представители на България /които са изразител на основната форма на представителство/ нямат достъп до информация за най-сериозния банков фалит за последните 15 години. Фалит, който носи след себе си последици за държавния бюджет и за цялото общество. Разглеждаме достъпа до информация, съхранявана от държавни органи и публични лица през призмата на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и Закона за защита на класифицирана информация /ЗЗКИ/, защото вярваме, че законите, които уреждат една и съща материя /в случая – информация, съхранявана от държавни органи и публични лица/ следва да имат общ дух и цели и не могат да съществуват сами за себе си. Същото се отнася и за държавните органи и публичните институции.
През септември 2015 г. бе готов и предоставен на синдиците на КТБ докладът от международното разследване на фалита на банката. Разследването е извършено от одитната компания Alix Partners и следва да разкрие и посочи евентуалните злоупотреби, които са довели до поставянето на КТБ в състояние на неплатежоспособност и последващото производство по несъстоятелност. През октомври 2015 г., в рамките на редовния парламентарен контрол, депутатът Мартин Димитров от Реформаторския блок зададе въпрос за съдържанието на въпросния доклад на Министъра на финансите Владислав Горанов. Отговорът на министъра бе, че в договора за възлагане на разследването между синдиците на банката и Alix Partners е заложена клауза за конфиденциалност, поради което информация от доклада не може да бъде предоставена. В него се съдържала и търговска тайна.
Договорът с Alix Partners е подписан от синдиците, които представляват банката /чл. 31 от Закона за банковата несъстоятелност, ЗБН/. От своя страна синдиците са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете. Международното разследване също е направено „със съгласието или по предложението” на Фонда за гарантиране на влоговете /чл. 31, т.17 от ЗБН/. Синдиците също така текущо се отчитат и са контролирани от Управителния съвет на Фонда. Ето защо е резонно именно от тази институция да бъде поискана информация относно международния доклад на фирмата, разследваща банковия фалит. При поискване обаче Фондът е отказал информация на депутатите отново под претекст, че има клауза за конфиденциалност с разследващата институция.
Има два вида информация, която се създава или съхранява от държавни органи и публични лица /каквито са синдиците/ – служебна и официална.
От своя страна служебната и официалната информация може да бъде класифицирана и некласифицирана /по ЗЗКИ/. Класифицираната информация е такава, която представлява държавна или служебна тайна. Ако някой възрази, че терминът „информация, създавана и съхранявана от държавни или публични организации” има различно значение в двата закона, то насрещният въпрос е – не следва ли законодателството да използва последователно едни и същи термини, особено когато с тях урежда едни и същи явления – създаване и съхранение на информация от държавни органи и публични организации. Съгласни сме обаче, че двата закона създават различни видове и нива на достъп до една и съща информация /създаваната и съхранявана от държавните органи и публичните лица/.
На основание на ЗЗКИ народните представители имат достъп до най-високите нива на защита – „строго секретно”, а също и до „служебна тайна”, като следва единствено да докажат наличието на обстоятелството „необходимост да се знае”, което се извършва с решение на ресорната комисия в Народното събрание. Класифицираната информация може да съдържа в себе си търговска тайна. Органът, който я съхранява, не може да откаже на народния представител тази информация, тъй като самият достъп до класифицирана информация „поглъща”[1] търговската или друг вид тайна.
Нещо повече, депутатите не са трети лица по смисъла на ЗДОИ и при получаване на служебната или официална информация, ако има части от нея, които представляват търговска тайна, то те се задължават да я пазят, тъй като ще бъдат приравнени на „длъжностни лица” /виж, например, чл. 62 от ЗКИ/, които са получили достъп до тази информация въз основа на правомощията, уредени в Правилника за дейността на Народното събрание[2]. Конкретната част от доклада, която представлява търговска тайна, следва да бъде посочена (от синдиците в случая), като се аргументира защо тя е търговска тайна.
Ако народните представители имат достъп до класифицирана информация, то въз основа на принципа на „по-силното основание” и на основание Правилника на НС те имат достъп и до некласифицирана служебна или официална информация и такава не може да им бъде отказвана. Целта на този достъп е именно да защитават обществения интерес. Това е и причината единственото ограничение пред предоставянето на класифицирана информация на депутати да е доказване на „необходимост да се знае”.
Несъстоятелно е и твърдението, изразено от министър Горанов, че Синдиците и Фондът не са точно задължени лица, които създават и съхраняват „публична информация”, а че са независима институция. Фондът е задължено лице по ЗДОИ именно защото е публичноправен субект. Той не може да съществува и да развива своята дейност като независим частен субект, макар в Управителния съвет на фонда да има представител на Асоциацията на банките.
Накратко, ако депутатите имат достъп до класифицирана информация, създавана и съхранявана от държавни и публични лица, то на по-силното основание имат достъп и до некласифицирана информация, независимо дали тя съдържа търговска или друг вид тайна, включително въз основа на Правилника за дейността на НС. Депутатите не са „трети лица” по смисъла на ЗДОИ, а когато получат достъп до класифицирана или некласифицирана информация, съхранявана от публични субекти, следва от своя страна да пазят търговската или друг вид тайна.
Ако все пак сме стигнали дотам в буквализирането и фрагментирането на правото, за да не можем да разпознаем очевидно дължимото от страна на Фонда за гарантиране на влоговете, то следва да се запише поредният уточняващ текст в ЗДОИ, че под предлог за търговска тайна или друг вид тайна не може да се отказва информация на депутати и други лица, които следва да имат достъп до нея в изпълнение на възложените им от Конституцията и законите функции.
[1] термин в правото, който показва, че един правен принцип съдържа в себе си друг, но заедно с това има по-широко приложение
[2] Виж чл. 26, ал. 4 и 5 от Правилника за дейността на народното събрание
