Дългият XIX век на Хобсбом

“Епохата на капитализма: 1848-1875” е вторият том от трилогия, чиито автор Ерик Хобсбом нарича “Дългият XIX век”. Поредицата е посветена на историята на модерния свят от Френската революция до началото на Първата световна война и включва още книгите “Епохата на революцията: Европа 1789-1848” и “Епохата на империята: 1875-1914”.

За автора: Хобсбом (1917-2012) е британски историк, които в период от шест десетилетия е член на маргиналната комунистическа партия в страната си. Той запазва левите си убеждения до края на живота си, макар че с течение на времето те стават по-умерени. Въпреки това Хобсбом остава известен като един от по-изтъкнатите апологети на ужасите на комунистическите режими по света, включително смъртта на десетки милиони в СССР и Китай.

Наличието на известна идеологическа обремененост не пречи на трилогията на Хобсбом да бъде широко призната като едно от най-значимите достижения на историческата наука в последните десетилетия. “Епохата на капитализма: 1848-1875” блести в описанието на европейския икономически бум в средата на XIX век и постепенното превръщане на междудържавните икономически отношения в световни, както и в анализа на взаимодействието между двете паралелни революции – либералната и индустриалната. Хобсбом обръща значително внимание и на ролята, която индустриализацията изиграва за пренареждането на международното влияние – възходът на Кралство Прусия и отслабващата позиция на Франция и Русия, както и развитието “в сянка” на САЩ и Япония. В центъра на книгата обаче е именно зародишът и развитието на индустриалния капитализъм и влиянието на променящите се икономически отношения върху широк спектър от други фактори като държавното устройство, религията и културата.

Хобсбом счита, че европейският икономически бум в средата на XIX век до голяма степен компенсира “несигурността” от новата икономическа система. Този период се характеризира с бързо нарастване на населението и непрестанна миграция към индустриалните центрове, създаваща високо предлагане на работна сила. Въпреки че нееднократно се позовава на теориите на Маркс, Хобсбом не заема категорична позиция по въпроса дали стандартът на живот на работническата класа се повишава или понижава като резултат от тези процеси. В текста се прокрадва дори съгласие с тезата, че потребителската революция във Великобритания настъпва именно през XIX век, макар Хобсбом да смята, че реалният ефект не е осезаем преди 40-те и 50-те години на века (т.е. в края на първата индустриална революция). По този въпрос съществуват редица противоречиви изследвания, като в общия случай резултатът зависи от състава на потребителската кошница, използвана като основа за изчисление на покупателната способност на работещите и техните домакинства.

Хобсбом предполага известна степен на информираност у своите читатели, поради което както “Епохата на капитализма: 1848-1875”, така и другите две книги от трилогията, не са подходящи за хора, които нямат поне общи наблюдения върху този период от световната история. Известно затруднение създава и организацията на самата книга – отделните глави се фокусират върху широки теми, които не следват ясна хронологична линия и не винаги се вписват в периода, посочен в заглавието. Трябва да отбележим още, че томът е подчертано евроцентричен, въпреки някои препратки към случващото се в останалата част от света (най-вече САЩ и Япония). В средата на XIX век обаче именно Европа е мястото, в което се формират социалните и икономически устои на модерния свят.

”Епохата на капитализма: 1848-1875” е едновременно забележително стегната и в същото време изчерпателна творба на един енциклопедичен ум. Макар икономическите достойнства на анализа да са ограничени, общата картина, която Хобсбом успява да начертае, е изключително информативна и може да представлява интерес за широк кръг читатели.

Трилогията на Хобсбом е достъпна в Икономическата библиотека на ИПИ и БМА


Свързани публикации.