Добрите данъци и лошата сива икономика
Word Format
(Word Format)
От последните данни за приходите на Националния осигурителен институт (НОИ) разбираме, че новото регулиране на трудовия пазар постига поставената цел, а именно увеличени приходи в държавните осигурителни фондове. Това сякаш поне частично решава проблема на държавната пенсионна система, която през последните години регистрираше нарастващ дефицит. Временното спасяване на държавната пенсионна система е целта на новите правила на трудовия пазар – регистрацията на трудовите договори и минималните осигурителни прагове.
Според последните данни на НОИ (достъпни на тук ) са регистрирани следните положителни резултати:
– приходите на НОИ са нараснали с 92,7 млн. лв. до 27 март 2003 г. в сравнение със същия период на 2002 г.
– средният осигурителен доход е нараснал с около 10% за първите два месеца на 2003 г.
Тази резултати са положителни в смисъл, че единствената цел на регулирането е спасяването на пенсионната система. Така поставена целта – поне нейната формална аргументация – не включва другите стопански ефекти от регулирането. Тази формулировка не включва дори другите „социални“ ефекти, като например разрушаването на работни места. Обаче това, което можеше да се очаква от по-строгото събиране на данък „пенсия“, освен увеличени приходите на НОИ, беше и негативни ефекти за заетостта, разходите за труд на работодателите и нетните доходи на наемните работници. Това произтича от факта, че по-големият обем данъци се плаща от тези, които произвеждат доход: работодателите се сблъскват с увеличени разходи за труд, а работниците с намалени доходи.
Тези ефекти са трудно да бъдат измерени, тъй като частично те се отнасят до нерегистрираното полагане на труд или т.н. „сива“ икономика. Но един от очакваните ефекти (поне частично) може да се види: през януари тази година новите регистрирано безработни са били 99,257 – най-високото ниво за януари през последните шест години, като броят на безработните спрямо предходния месец нарасна с 53,000, което значително повече, сравнено с януари 2002 г. (виж повече тук ) Това ни кара да смятаме, че другите очаквани ефекти – макар да не могат да не може да бъдат измерени пряко – от увеличената данъчно-осигурителна тежест също са станали реалност.
В борбата на правителството със „сивата“ икономика се приема, че ефектите от тази борба ще бъдат повече фискални приходи без негативни ефекти за стопанството. Казано по друг начин, хората просто ще почнат да произвеждат повече доход, за да могат са си плащат данъците. Истината е, че това не може да се случи. Новото регулиране на пазара на труда означава повече данъци за произвеждащите българи. По-големите данъци означава по-малко полезност от всяко допълнително количество вложен труд, което разбира се означава по-малко стимули да се влага труд и да се добавя стойност. Разбира се нашият анализ на стопанските ефекти се отнася и до нерегистрираната част от икономиката. Нещо повече, не бива да забравяме, че нерегистрираната заетост има в някакъв смисъл и „социален“ ефект: тя представлява заетост и доходи за хора, които не могат да бъдат заето в официалната част на стопанството заради държавното регулиране на трудовия пазар.
Точно обратното е виждането на правителството за „сивата“ заетост: то приема, че тя е има анти-социален характер (например защото не захранва с данъци държавната пенсионна система). „Сивата“ заетост обаче е онзи стопански отговор на държавното регулиране, който донякъде компенсира анти-социалните ефекти от т.н. „социални“ политики. Нещо повече, имаме основания да смятаме, че ефектът от това средно увеличение на данъците ще бъде най-негативен за „най-социално уязвимите“ (в матрицата на мислене на хората от правителството). От една страна, това са именно хората с най-ниска производителност и следователно с най-малко възможности за приспособяване към новата данъчна тежест. От друга – проверките на инспекторите по труда вероятно ще се фокусират именно върху такива позиции. Така например, доколкото ни е известно, има засилени проверки по строителни обекти с цел да се идентифицират „сиво“ заетите.
Неравномерното разпределение на негативните ефекти от повечето данъци върху наемането на труд е само едно от основанията да се мисли за анти-социалния характер на спасяването на една от „социалните“ дейности на държавата, а именно държавната пенсионна система. Изглежда оценката на ефектите от новата политика на трудовия пазар не е включвала тези социални ефекти. Това означава, че администрацията приема борбата със „сивата“ икономика, като нещо, което е оправдано на всяка цена. Тази цена се плаща най-вече от тези, за които „сивата“ икономика предлага убежище от държавната политика на разрушаване на заетост.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
