Бюджетна шизофрения или колко е важен излишъкът при растяща икономика

Автор: Десислава Николова / 27.10.2017
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Ако питаме министерството на финансите, излишъкът никак не е важен, напротив – могат спокойно да се залагат дефицити и да се измества консолидацията на бюджетните финанси напред във времето, без тя никога да се случва. Всъщност това е твърдият курс на настоящия (и бивш) министър на финансите, към който министерството под това си ръководство стриктно се придържа в бюджетните си рамки.

Проектобюджетът за 2018 г., който бе публикуван от МФ тази седмица, не прави изключение. При прогноза за рекорден растеж на икономиката от кризата насам – от 2009 г. насам МФ не е прогнозирало в бюджетните си рамки растеж от порядъка на 4% - за следващата година отново се залага бюджетен дефицит по консолидираната програма. Дефицитът следващата година трябва да достигне 1% от БВП, при положение, че ръстът на икономиката се очаква да остане висок (3,9% през 2018 г. след 4% тази година). Планираният дефицит е още по-необясним предвид огромния излишък до момента в бюджетното изпълнение тази година – 2,4 млрд. лева за първите девет месеца на 2017 г.

Основното оправдание на МФ за дефицита следващата година е, че забавени европейски проекти ще тръгнат и нереализираните капиталови разходи тази година ще се осъществят следващата. Да, обаче, това е само част от обяснението.  Дефицит е заложен и по националния бюджет и той само отчасти се дължи на ръст при капиталовите разходи. По националния бюджет за 2018 г. се залага дефицит от 0,5% в резултат от огромния ръст на разходите следващата година - спрямо 2017 г. разходите по националния бюджет ще скочат с повече от 3 млрд. лева. Самото салдо по националния бюджет ще се влоши с повече от 1% от БВП през 2018 спрямо настоящата година – от очакван излишък по националния бюджет  от 0,6% тази година, следващата салдото ще стане негативно на -0,5%.

Въпреки че няма разбивка на разходите по националния бюджет и сравнения с 2017 г., то от тригодишната рамка разбираме, че този скок на разходите ще дойде както от повече капиталови разходи, така и от вдигането на заплатите в бюджетната сфера (в сферите образование, отбрана, сигурност, здравеопазване, затворите, няколко агенции на министерството на труда), от скок на разходите за пенсии (заради вдигането на социалната и минималната пенсия за стаж и възраст и от все по-голямата тежест на всяка година стаж), както и от повече разходи за издръжка и субсидии. Всъщност бюджетът за следващата година е щедър към повечето групи, които зависят от него, и по почти всички пера.

Но да се върнем на бюджетния баланс. Тази година, както и миналата, сме в следната шизофренична ситуация – огромен излишък до септември и очаквания поне за балансиран бюджет в края на годината и въпреки това план за бюджетна консолидация (!) в следващите три години. Т.е. хем в момента няма никакви макроикономически причини за дефицит, хем следващите две години МФ прогнозира такъв (1% през 2018 и 0,5% през 2019 г.) и ще се бори с неговото изчистване.

Дори и по оценки на МФ[1] икономиката вече работи на потенциала си. На този фон да се залага дефицит е противно на всякакви правила за т.нар. макропруденция и устойчиво управление на бюджетните финанси. Основното правило, залегнало включително и в рамковите документи за икономическо управление на ЕК, е да се трупат излишъци при растеж на икономиката, спестяванията от които да финансират дефицитите по време на икономически спад. Точно тази политика до 2008 г. спаси фиска при рецесията през  2009 г. и запази България от фискална криза и спешни заеми, както това се случи с много страни от региона. В момента, в който настоящият възходящ цикъл се обърне, което рано или късно неминуемо ще се случи, този път няма да има кой да спаси бюджета. Защото настоящото управление харесва бюджетните дефицити и не мисли за неизбежността на икономическите цикли.


[1] Отклонението от потенциала е -0,4% през 2017 г. и +0,1% през 2018 г., което ще рече, че следващата година икономиката се очаква да заработи дори над потенциала си.