България не става по-свободна

Автор: Ивелина Петрова* / 09.02.2018
2 гласа, средно: 4.0 от 5

В изданието на фондация „Херитидж” - „Индекс на икономическа свобода“ за 2018 г. България заема 47-мо място, между Малта и Кипър, от включените 180 държави. Резултатът на страната се подобрява символично с 0,4 пункта спрямо предходното издание и достига до 68,3 точки (по скалата от 0 до 100 т.), причислявайки я отново към групата на „умерено свободните държави“. Челните позиции в класацията отново са заети от Хонконг и Сингапур, последвани от Нова Зеландия, Швейцария, Австралия и Ирландия. Икономическата свобода се измерва по 12 различни индикатора, групирани в четири основни области. Данните за държавите са за втората половина на 2016 г. и първата на 2017 година и отново доказват пряката връзка между икономическата свобода и благосъстоянието. По-високата икономическа свобода води до намаляване на бедността, по-високи доходи и по-висок икономически ръст, като създава условия за иновации и предприемачеството.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Върховенство на закона. В тази категория страната традиционно получава най-ниска оценка. Основните причини за това са неефективност на съдебната система, липса на върховенство на закона и широкоразпространена корупция. Отново най-сериозният проблем, с който се асоциира страната, е корупцията и изключително ниското доверие на обществото в съдебната система.
  • Размер на правителството. В тази категория е показателят с най-висока оценка - „Фискална стабилност“. Фундаметналните причини за тази ситуация са плоският данък (10%) и свободата на търговията след приемането на страната в ЕС. Резултатът се повишава и от добрите резултати при изпълнението на бюджета (излишъци последните две години) и относително доброто състояние на дълга. 
  •  Ефективност на регулациите. Всички показатели за ефективност на регулациите бележат спад в изданието през 2018 година. „Свободата на бизнеса“ и „Свободата на труда“ продължават дългогодишен тренд надолу, съответно с 3,4 т. до 64,3 точки и с 2,2 т. до 66,1 точки. „Паричната свобода“ пък намалява с 0,5 точки. Влияние върху резултатите оказват честата промяна на регулациите, субсидиите в селското стопанство и корупцията (посочена е специално тази в енергийния сектор и големите инфраструктурни проекти).
  • Отворени пазари. Категорията се състои от показателите „Свобода на търговията”, „Инвестиционна свобода” и „Финансова свобода”. Движение се вижда само при първия, където се отчита незначителен спад от 0,1 точки до 86,9 т. Всъщност, ако проследим търговията във времето, резултатите на България се доближават плътно до тези на Европа след 2007 г. като следствие на присъединяването ни в ЕС и общия митнически съюз.

*Стажант в ИПИ.