БВП през 2004 година

През седмицата бяха оповестени предврителни данни за брутния вътрешен продукт(БВП) през 2004 г. както и ревизирани данни за 2003 г. Според тях 2004 сеочертава като годината с най-висок реален икономически растеж (5.6%) отначалото статистическите редове относно този показател.

Как се изменят отделните компоненти на БВП?

БВП според разходния подход се изчислява като сума от потреблението (индивидуалнои колективно), инвестициите и външнотърговското салдо. Потреблението сеизменя реално с 5%, като достига 86.9% от БВП. по-голям растеж (5.8%) сереализира в колективното потребление, което обхваща крайните разходи направителството за колективни услуги за обществото като цяло. Причината затова е голямото преизпълнение на бюджета и нарастването на преразпределениетона БВП, което достигна 41.7% през 2004 г. това обаче се явява една спирачкапред икономическия растеж – събрани са твърде много данъци, което увеличавасвръхданъчното бреме, намалява икономическата ефективност, средствата сеизползват за непродуктивни дейности като субсидии, програми за насърчаванена заетостта и т.н. Като цяло резултатът се изразява в изтласкване на частниясектор и по-ниски възможности за реализиране на успешни начинания – следователноако правителството предприеме действия за устойчиво ограничаване на своитеразходи до 35% (а защо не и до 30%) от БВП то би създало предпоставки запо-високи стойности на реалния растеж.

Ръстът на индивидуалното потребление може да се разглежда във връзка снарастване на кредитната активност през годината. Само че изглежда основниятизточник на средствата за потребление не са кредитите, които нарастват снад 50% през годината, а доходите и спестяванията на гражданите. Индивидуалнотопотребление нараства номинално с около 725 млн. лв. през годината (9.5%),докато потребителските кредити нарастват средно с 965 млн. лв. (73%). Следователнобезпокойството за прекалено големия ръст на кредитите не е оправдано, понепо отношение на ръста в потреблението, защото изглежда, че има значителноповече възможности за растеж в тази насока.

Реалният растеж на инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуванев основен капитал през 2004 г. е 12%, което представлява забавяне на темпаспрямо 2003 г., който е 13.9%. по принцип през последните години се наблюдаватенденция по-високият темп на нарастване на инвестициите да предшества по-високияръст на БВП през следващата година. Разбира се времевият период е твърдекратък, за да може да се направи твърдо заключение по този въпрос, но товапредполага, че през 2005 г. растежът ще бъде по-нисък от 2004 г. Този по-нисъкреален растеж на инвестициите се получава въпреки по-благоприятните лихвениусловия през годината и нарасналите възможности за получаване на кредитиза фирмите. При засилване на кредитните рестрикции от страна на Българскатанародна банка през 2005 г. и евентуално понижаването на ръста на кредититепрез тази година вероятно това ще доведе до по-малък ръст на кредитнатаактивност.

Все пак трябва да отбележим, че делът на инвестициите от БВП нараства презпоследните няколко години* . Например докато в началото на 1999 г. той еоколо 13%, то в края на 2004 г. вече достига 20.9% от БВП. Това е основаниеза положителни очаквания за бъдещото развитие.

Друг показател, който е свързан с очакваните инвестиции в бъдеще е равнищетона спестяванията. Те са източник на бъдещите инвестиции така че нарастванетоим предполага и нарастване на инвестиционната активност. Все пак, инвестициитесе финансират не само с местни спестявания – именно това е причината и задефицитите по текущата сметка на платежния баланс – те са отражение на излишъцитепо финансовата сметка и следователно нетният внос на спестявания. Така чеима два възможно сценария – поради по-високите спестявания през последнатагодина (16% от БВП** ) – нарастване на инвестициите или запазване на подобноравнище, но свиване на разликата между спестявания и инвестиции и следователносвиване на дефицита по текущата сметка като процент спрямо БВП.

Брутната добавена стойност отбелязва нарастване с 5.4% през 2004 г. основенпринос за това има секторът на услугите – ръст от 6%, където имаше развитиев областта на финансовото посредничество и туризма. Индустрията също реализираразвитие с 5.3% като значителен растеж на производството показаха отраслитепроизводство на метални изделия без машини и оборудване (42.9%), производствона мебели и некласифицирано другаде (38.2%), производство на машини, добивна неметални материали и суровини (34.6%), оборудване и домакински уреди(31.2%). От друга страна значителен спад се наблюдава в производството нарадио-телевизионна и съобщителна техника (-37.8%) и производство на автомобили,ремаркета и полуремаркета (-22.1%). Все пак размерът на тези отрасли е относителномалък и спадът в производството не се отразява в голяма степен на общияразмер индустриалния сектор.

По-слаб растеж на добавената стойност спрямо останалите сектори се реализирапри селското стопанство въпреки добрата реколта през 2004 г. в сравнениес 2003 г., когато това причини и реален спад в нея. В този сектор традиционносе наблюдава едно по-забавено развитие и продължава тенденцията за намаляванена дела му в брутната добавена стойност.

България значително изостава от страните от Европейския съюз по равнищена доходите на човек от населението, измерено както в абсолютно изражение,така и според паритета на покупателната способност. По тази причина за българскитеграждани високият реален растеж е просто необходимост, за да могат те дадостигнат в по-близко бъдеще европейците. Средната стойност на реалниятрастеж през периода след 1997 г., когато на практика започнаха реформите,е 4.4%, което предполага един значителен период на догонване от поне 50години (при допускането, че доходът на човек в ЕС расте средно с 2%). Тозипериод обаче, е твърде продължителен, за да бъде приемлив и предполага,че трябва да бъдат предприети действия в посока нарастване на растежа исъответно по-бързо развитие. Още повече – възможно е сегашната стойностна растежа да превишава дългосрочната устойчива мярка – тоест да се необходимиоще повече години.

Икономическият растеж през 2004 г. показва най-висока стойност спрямо развитиетопрез последните 15 години, но въпреки това в сравнение с други страни посвета този показател не е толкова висок. Например в Латвия растежът е 8.5%,в Хонконг – 7.1%, Литва – 6.7%, в Сингапур – 6.5%, в Естония – 6.2%, въпрекиче тези страни са по-напреднали от България. Следователно по-високият растеже възможен стига да бъде следвана подобна политика на тази в страните свисок растеж. Това обхваща ниски данъци, ниско преразпределение през държавниябюджет, намаляване на регулациите върху бизнеса и като цяло разширяванена стопанската свобода. Само при наличието на реформи може да се очаквапромяна в темповете на растеж на икономиката, които да достигнат равнища,подобни на тези в Латвия.

–––––––––-

* Измерваме този показател като отношение на сумата от стойностите на брутообразуванетов основен капитал към сумата от стойностите на брутния вътрешен продуктпрез съответното тримесечие и предходните три. Целта на изчислението потози начин е да се ограничи влиянието на сезонните фактори.

** Измерваме брутните спестяванията за всяко тримесечие по формулата:
БВП – крайно потребление + нетен доход от чужбина + нетни текущи трансфери
След това прилагаме същата процедура като при инвестициите.