Броят на наетите в Северна България намалява и през 2015 г.

Автор: Явор Алексиев / 30.12.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Последните данни на НСИ показват, че през 2015 г. е регистриран ръст на средната брутна заплата на наетите лица във всички области на страната. В същото време, ръст на наетите е регистриран в 17 от 28-те области на страната, но едва в половината от тях той е над 1%. Общият брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната се увеличава с 14 хиляди души спрямо 2014 г., достигайки 2,254 хил. души.

Разминаването между динамиката на наетите и тази на заплатите в редица области може да се отдаде на факта, че динамиката на средните заплати не се влияе само от търсенето и предлагането на пазара на труда, но и от чисто административни решения. Сред последните най-важните са вдигането на минималната заплата и минималните осигурителни прагове от началото на 2015 г., които засягат всички области еднакво и не отчитат ситуацията на пазара на труда във всяка от тях.

Фигура: Промяна на броя на наетите и средногодишното население (2015/2014)

Източник: НСИ

При прегледа на данните на регионално ниво прави впечатление, че 9 от 11-те области, в които броят на наетите лица намалява, се намират в северната част на страната. Във всяка една от тях се наблюдава и спад на населението, което е едно от естествените обяснения зад този процес. Съществуват обаче и редица примери в обратната посока: в област Ямбол броят на наетите се увеличава с 3,4% въпреки спад с 1,3% на населението. Същата разнобойна динамика между население (надолу) и наети (нагоре) е налице и в области в тежко демографско състояние като Монтана и Кюстендил, което подсказва, че макар демографските процеси да оказват влияние върху броя на наетите лица, са налице и други фактори.

В почти всички области, в които се наблюдава спад както на броя на наетите, така и на населението, съотношението между нивото на МРЗ и средната заплата за областта е над 50% - т.е. при тях цената на нискоквалифицирания труд е относително висока спрямо местните нива на заплащане. Изключенията тук са широката софийска област и област Враца, но тези изключения са очаквани – средното заплащане във Враца се влияе силно от високите заплати в АЕЦ „Козлудуй“, а заплащането на голяма част от наетите в София (област) всъщност се отчита в столицата заради ефекта на ежедневната трудова миграция. Друг важен момент е, че в повечето от областите в червено на картата (особено във Видин и Разград), ръстът на средното възнаграждение остава под средния за страната, въпреки че двукратното покачване на минималната работна заплата (МРЗ) през 2015 г. се очакваше да има по-сериозен ефект именно в подобни области.

Съотношението между нивото на МРЗ и средната работна заплата по области е един от индикаторите, които често биват пренебрегвани при определянето на нивото на минималното възнаграждение. При ниво на МРЗ от 380 лв. през втората половина на 2015 г. това съотношение възлиза на 43,3% от средните за страната 822 лв., като варира от 31,4% от средната заплата в столицата до 65,0% от средната заплата в област Видин. През 2016 г. видяхме ново покачване на МРЗ до 420 лв., а само след дни (от 1 януари 2017 г.) тя ще достигне 460 лв. месечно. Ако приемем, че последните тенденции на увеличаване на средната брутна заплата по области се запазят и след новите увеличения, е напълно възможно съотношението между МРЗ и средната заплата през 2017 г. да възлиза на над 45% средно за страната и над 70% в област Видин.

Въпросът за „критичната граница” при това съотношение остава отворен, но данните за развитието на пазара на труда през 2015 г. подсказват, че поне на този етап увеличенията на МРЗ не водят до „догонване” на трудовите доходи в по-бедните области. Дори напротив – въпреки че икономическата активност (и дори броят на заетите) в някои от тях се увеличава, работещите на трудов договор продължават да намаляват, което е възможна индикация за увеличаване на дела на сивата икономика.

Колкото по-високо е съотношението между МРЗ и средната работна заплата в една област, толкова по-голям ефект върху конкурентоспособността на местното производство има всяко по-нататъшно повишаване на минималното заплащане. Забавеното публикуване на регионалната статистика по отношение на наетите лица и средните заплати затрудняват оценката на тези процеси, но едно е ясно: ако приходите на бизнеса в по-слабо развитите области изостанат от ръста на разходите за труд, се създават предпоставки за съкращаване на персонал и/или по-нататъшни стимули за преминаване в сивия сектор. Увеличаването на пенсионните осигуровки от 1 януари 2017 г. е още един фактор, който ще направи законното наемане на работници в изоставащите райони на страната по-трудно.

Въпреки критиките на Европейската комисия и заявените от правителството в оставка намерения, страната ни продължава да няма ясен, формално установен метод за определяне на нивото на минималното заплащане. Текущата политическа обстановка подсказва, че дебатът за приемането на подобен метод не стои на дневен ред. Предвиденото в средносрочната бюджетна рамка замразяване на нивото на МРЗ може да даде на един следващ кабинет необходимото време за адекватна оценка на въздействието от продължаващото ѝ покачване върху пазара на труда в изоставащите области на страната.