Анонимните сигнали ли са разменната монета?

Автор: Любомир Авджийски / 03.06.2016
2 гласа, средно: 4.5 от 5

Десети месец продължава сагата с „антикорупционния закон” на вицепремиера Меглена Кунева. През септември 2015 г. депутатите отхвърлиха първия вариант на предложения от екипа на Кунева законопроект. Едва преди месец Министерски съвет прие втори редактиран вариант на законопроекта, който според много експерти и магистрати е още по-притеснителен от първоначалния. 

Договорки и компромиси

В сряда правната комисия прие законопроекта, след като две седмици по-рано ресорната парламентарна комисия за борба с корупцията го отхвърли. Явно през тези две седмици са протекли усилени преговори и са договорени необходимите компромиси.  Преди гласуването в правна комисия Меглена Кунева заяви, че ще бъдат оттеглени „притеснителните текстове” и предложи между първо и второ четене да се сформира работна група, която да изготви необходимите редакции.

Анонимните сигнали като разменна монета

В четвъртък няколко парламентарни групи организираха публична дискусия по законопроекта, на която присъстваха представители на Върховния касационен съд, прокуратурата, Висшия адвокатски съвет, БОРКОР, депутати и независими експерти. Депутатите от АБВ, Патриотичния фронт и Атака виждат най-сериозен проблем в предложените от екипа на Кунева „неподписани сигнали”, с подаването на които ще може да започне проверка за почтеност срещу държавен служител или политик. Явно редакцията, която ще осигури подкрепа на законопроекта, е премахването на въпросните анонимни сигнали. Анонимни сигнали има в почти всички европейски страни и успешно се прилагат в англо-саксонските правни системи. Но е вярно, че българските институции не са готови за този инструмент. Необходимо е новото бюро да работи поне няколко години и да покаже, че извършва обективни и ефективни проверки, а не е инструмент за политически и икономически натиск, в какъвто се превърна Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) по времето на бившия директор Филип Златанов.

 

КОНПИ не следва да бъде част от органа за почтеност

Анонимните сигнали не са основният проблем на този законопроект.  В него се предвижда, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) ще бъде присъединена към предвиденото ново „антикорупционно бюро”, където ще се „влеят” още три институции – КПУКИ, частта от Сметната палата, която се занимава с имуществените декларации на висши държавни длъжностии БОРКОР. КПУКИ и частта от Сметната палата се занимават с идентична дейност - проверяват почтенността на политици и държавни служители и е удачно да бъдат сляти в един орган, както е в Румъния и повечето европейски страни. По този начин ще се установи по-добра координираност между проверките за почтеност.

За БОРКОР е съмнително дали би работил по-добре, ако е част от административнонаказващ орган, тъй като целта на БОРКОР е да анализира дейността на различните институции и да дава независима оценка на тяхната дейност.  Определено най-силна е критиката по-отношение на присъединяването на КОНПИ – една институция, която няма нищо общо с проверките за почтеност, каквито извършват КПУКИ и Сметната палата.

Не са налице ясни мотиви какво налага механичното присъединяване на КОНПИ към един орган за почтеност. Предложени са и разширени хипотези за започване на процедура по отнемане на незаконно придобито имущество. Досега процедура по отнемане можеше да се образува единствено на основание повдигнато обвинение за престъпление. В законопроекта е разписано, че и при административно наказание също може да образува процедура по отнемане. Така се оказва, че един и същ орган – атникорупционното бюро, ще може да издава наказателни постановления за конфликт на интереси и след това да поиска от съда отнемане на имущество на основание собственото си наказателно постановление. Свръховластеността на този орган е ненужна и притеснителна.

Ще остане ли обратната тежест на доказването?

В сряда от Висшия адвокатски съвет излязоха с критично становище по законопроекта поради предвидената в него „обърната тежест на доказването” - проверяваното лице следва да оборва презумпция за незаконност на имуществото си. В становището по законопроекта, което от ИПИ изпратихме на 22 април до правната комисия в парламента, достигаме до същата теза, като смятаме също, че подобно решение в бъдещия закон противоречи на установения в чл. 31 от Конституцията принцип за „невиновност до доказване на противното”. Този принцип установява, че едно лице няма нужда да доказва, че е невинно, а държавният орган трябва да доказва виновността. Според чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказанията, по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. Основните принципи, касаещи вината и отговорността, следва да са едни и същи в наказателния и административно-наказателния процес, поради което обърнатата тежест на доказване би била противоконституционна.

Въпросът е дали депутатите ще „пуснат” законопроекта само заради евентуалното премахване на анонимните сигнали или ще бъде направена необходимата основна редакция на текста. Очакваме този законопроект да бъде приет с многобройните си недостатъци, за да бъде отчетена дейност преди устния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, който излиза през юли.

Пълното становище на ИПИ по законопроекта можете да видите тук.