Анализ на програмните насоки на ДСБ

Партията Демократи за силна България, на която Иван Костов е лидер, обявисвоите виждания за едно евентуално свое управление в документ, наречен Програмнинасоки[1] . Ще разгледаме основните приоритети на партията,които са свързани с икономическата политика.

Още при първи прочит на документа се забелязват две фрази, които се нуждаятот пояснение, за да станат ясни фундаменталните основи на партията. Първатафраза е “силна България”, която би могла да се възприеме от някои наблюдателикато показваща желание за по-голяма държава, повече бюрокрация, повече контроли т.н. За да се избегне такова тълкуване авторите предвидливо са записали,че “силата на страната ни е в сигурността, достойнството и благосъстояниетона отделния български гражданин”. С други думи, изглежда че партията, поподобие на много десни и консервативни партии в Европа и Америка, възприемаиндивидуализма като основа на своята визия.

Втората важна фраза – “либерална партия”, се използва в програмните насокив негативен смисъл като ДСБ смята за либерални партии сега управляващитеНДСВ и ДПС. От друга страна, обаче, Институтът за пазарна икономика и другибългарски граждани от години използват названието “либерален” в класическияму смисъл, който се свързва с индивидуална свобода, свободен пазар и конкуренция,липса на държавна намеса и в този класически смисъл на думата либераленНДСВ и ДПС не са либерални партии. За да не става объркване по отношениена въпроса срещу кой вид либерализъм е ДСБ, е по-добре за означаване наНДСВ и ДПС да се използва названието “центристки партии”.

В програмните насоки на ДСБ се предвижда постигане на бърз растеж на благосъстояниеточрез множество мерки в областта на икономиката и държавното управление.По-голямата част от мерките биха могли да се определят като пропазарни иблагоприятстващи икономическата свобода и икономическото развитие.

Такива са:

· децентрализация на правомощията към местните власти;

· малка и ефикасна администрация;

· намаляване на общото данъчно и осигурително бреме;

· поддържане на благоприятна за инвеститорите среда;

· осигуряване на ефикасна защита на кредиторите и сигурност за спестителите;

· съдействане за развитието на пазара на пенсионното, здравното и социалнотоосигуряване;

· фокусиране на държавната социална закрила само към гражданите, коитонямат възможност сами да осигуряват своето нормално съществуване;

· елиминиране на всички фактори, демотивиращи хората и фирмите за продуктивнадейност и предприемачество;

· ограничаване ролята на държавата като предприемач;

· балансиран бюджет, силен лев и стабилни търговски банки;

· ниски равнища на външния дълг;

· поддържане системата на валутен борд до влизането на страната ни в Европейскиявалутен съюз;

· подобряване на образованието, оптимизиране и реформа на училищната мрежа;

· насърчаване осигурителната система, която е основана на лична осигурителнасметка;

· намаляване на ограниченията и насърчаване на инвестициите на пенсионно-осигурителнитедружества.

Разбира се, въпреки че посочените по-горе мерки ще се отразят позитивнона развитието на икономиката, интензитетът на това влияние не е ясен – попростата причина, че повечето мерки не са конкретизирани с цифри. Тоествсе още не е ясно дали намаление на данъчно-осигурителното бреме означаванамаление с 2% или намаление с 15% или приемане на плоски данъци и осигуровкиот 10% например.

В програмните насоки не липсват и някои непазарни идеи. Например в тяхсе твърди, че проблемите на земеделието са “спекулативната вносна търговияи натискът на евтината и субсидирана европейска продукция”. Както сме посочвалии преди[2] , субсидиите пречат на развитието на земеделието,а търговията не може да е спекулативна, тя може да е единствено свободнаили несвободна.

Една от мерките в програмата гласи, че трябва да има засилване на контрола,санкциите и рисковете за предприемачите от „сивия сектор“ докатотой стане напълно неизгоден. Ако се направи подобно нещо единственият резултатще е допълнително корумпиране на контролната администрация и раздуване набюрокрацията. Без намаление на данъците и регулирането на бизнеса трудноще се получи намаление на сивата икономика.

Друга мярка, която се предвижда е насочване на публичните инвестиции предимнокъм инфраструктурата. Нищо не се казва обаче за възможностите за приватизацияна инфраструктурата и спестяване на парите на данъкоплатците – става въпросза допускане на частни летища и пристанища, концесиониране на магистралии т.н.

Същият проблем има и при предвижданото държавно финансиране на националникултурни институти, което едва ли трябва да е задължение на държавата ведна свободна страна. Подкрепя се, също така, общественият характер на монополнатаздравна каса, но не се говори и за допускането на конкуренция и приватизациятай.

Има и една трета група мерки, които могат да са както положителни, такаи отрицателни, в зависимост от това какъв смисъл се влага в тях. Такавае мярката “съдействане за развитието на пазара на труда в съответствие снай-добрите европейски практики” – тя може да се приеме за негативна, акопод най-добри практики се има предвид Франция или Германия и може да сеприеме за позитивна, ако се визира Ирландия. Подобно е положението и с мярката“развиване на организационно-икономическата среда за опазване на природатаи на околната среда”. Ако под това се разбират пропазарни подходи за опазванена природата, мярката е положителна. Ако се разбира допълнителен контроли държавна намеса ръцете на чиновниците от Министерството на околната среда,то това ще има вредни последици за икономическото развитие, тъй като увеличаваразходите на бизнеса. По отношение на мярката “оптимизация на университетскатамрежа” възниква същата неяснота – ако под това се разбира допускане на повечеконкуренция във висшето образование и закриване на Висшата атестационнакомисия, това би било положително, но ако се има предвид административнимерки, това не би променило сегашната ситуация.

Като цяло програмните насоки са по-скоро с дясна и консервативна насоченост,но какъв ще е резултатът от тях зависи от хората, които ги изпълняват. Товаозначава, че за да разберем как ще се изпълнят мерките би било добре даразберем и хората, които евентуално ще ги изпълняват. Това предполага формиранена нещо като правителство в сянка. Също така, както посочихме по-горе, еважно и как тези мерки ще се конкретизират в отделни действия. Вероятнотова ще се случи в предизборната програма, защото, за съжаление, партиитев България имат традиция да пишат алтернативни програми само в предизборнияпериод.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).