Алтернативата на НАТУРА 2000

  През последните години в България навлизат все повече и нови различни инициативи за опазването на културните и природни богатства на страната. Тези инициативи идват от различни източници. Един от поводите да се заговори по-сериозно за тези проблеми е така добре познатата вече “Натура 2000”. За тези, които все пак не са запознати с тази програма на Европейския съюз, става дума за план за обособяване на зони със специален статут, с дългосрочна цел опазването на природното и биологическото разнообразие на Европа. И въпреки че тази инициатива е на Европейския съюз, нейното реализиране покрива поети ангажименти от страна на общността пред ООН във връзка с Конвенцията за биологическото разнообразие.

Един съществуващ проблем

Както става ясно, въпреки че този проект е замислен с добри намерения, реализацията му в България доведе до остри реакции в обществото. Един от основните проблеми с “Натура 2000” е, че болшинството от гражданите на страните-членки нямат възможност за реално участие във вземането на решения по проблемите, които тази инициатива има за цел да разреши. А както, посредством “Натура 2000”, основна цел на Европейския съюз е опазването на природните богатства, друга такава е насърчаването на активното участие на гражданите в разрешаването на проблемите на общността. Тъй като относно “Натура 2000” решенията за избора на зони за опазване са базирани на препоръките на учени и експерти, друга важна цел, тази за насърчаването на активно гражданство, не би могла да бъде осъществена по линия на “Натура 2000”. Това е проблем, тъй като посредством предоставянето на възможност на гражданите да участват във вземането на важни за тях решения, биха могли да се постигнат по-добри резултати в усилията за опазването на културните и природни богатства на Европа и в частност на България. Това е една от възможностите за сформирането на едно по-завършено гражданско общество. Уви, такива възможности за активно гражданство липсват или са силно ограничени и неразвити, особено в България.

Сегашното състояние на българските културни и природни богатства

Важно е да се спомене какво е състоянието на голяма част от българските културни паметници и природни зони, а то не е особено добро. Това става ясно особено при сравнението с подобни обекти в останалите страни-членки на ЕС. Липсата на средства за поддръжка обикновено се изтъква като основен фактор, допринасящ за тази ситуация. Но при такси за посещение на български обекти от световна важност, включително такива, фигуриращи в списъка на ЮНЕСКО, които са десетки пъти по-ниски от тези, събирани в Англия, Франция, или дори в Гърция например, е неминуемо резултатите да са такива, каквито са сега.

Една възможност за решаването на проблема

За евентуални начини за решаването на редица проблеми, България може да се поучи от някои добри примери, приложени от по-старите членове на ЕС. Във връзка с проблема с опазването на културното и природно богатство на България, можем да прегледаме практиките във Великобритания, например.

Там съществува Национален тръст за опазване на местата с историческо значение (The National Trust** ), организация която е особено активна включително благодарение на факта, че предлага членство срещу скромна такса на гражданите както на Великобритания, така и на чужденци. Тръстът е създаден през 1895 г. от трима филантропи. Той е неправителствена организация, която се грижи за опазването на природата и забележителностите в страната. След повече от столетие съществуване статистиката за работата на тръста е следната:

– повече от 248 000 хектара земя;

– повече от 700 мили крайбрежна ивица;

– повече от 300 сгради и градини и 49 индустриални монумента,

са под грижата на организацията. Повечето от тези имоти са собственост на тръста и са отворени за посещения. Членовете на тръста, които имат право да посещават всички обекти безплатно, към момента, са около 3,4 милиона частни лица и организации. За една година повече от 50 млн. души посещават тези места, като 12 млн. плащат за вход. Организацията има реципрочни споразумения с подобни организации от Австралия, Малта, Каймановите острови и Джърси.

Приходите на тръста за 2005/06 г. се формират от членски внос (92.7 млн.), вноски от предприятия (46.6 млн.), завещания (39.2 млн.), наеми (28.2 млн.), приходи от инвестиции (27.3 млн.), приходи от поддръжка (25.1 млн.), грантове (21.2 млн.) и други.

В България такива организации биха били полезни. През последните години има наченки на подобни инициативи. Например, през 2005 г. е създадено Национално сдружение българско наследство, което обаче е далеч от идея, подобна на тръста във Великобритания.

Създаването и успешното реализиране в България на организация от рода на The National Trust би довело до прогрес в тази област. Това, също така, ще даде възможност на гражданите да участват на практика в разрешаването на проблема, без да се нарушават правата на собственост. Така две важни цели за ЕС биха били постигнати в по-голяма степен в нашата страна. Активното гражданство е важен елемент от сформирането на едно по-завършено гражданско общество, а запазването за идните поколения на културното и природно богатство на страната е от голямо значение за националното ни самочувствие и идентичност.

––––––––––––––––––––

* Имам предвид ‘алтернатива’ в смисъл на една допълнителна и по-ефективна възможност за запазването на природното и културно богатство на България

** За повече информация относно историята, структурата, дейностите и постиженията на The National Trust, вижте официалната страница на организацията: http://www.nationaltrust.org.uk/