16 неправителствени организации с призив за реформа на достъпа на гражданите до законите ни

Тази седмица 16 организации изпратиха до г-жа Цецка Цачева призив за осигуряване на реален достъп до актуалните текстове на законодателството.

Писмото е изпратено и до г-жа Румяна Бъчварова, отговаряща за държавната администрация и отвореното управление и до министър Христо Иванов.

Целият текст е приложен долу.

Крайно време е да се подхване тази реформа, за да прекратим странната и абсурдна ситуация – гражданите и компаниите, които издържат с данъците си държавните органи, да трябва да плащат втори път, за да разберат какво правят от тяхно име избраниците им.

Ще ви държим в течение за реакциите и следващите стъпки.

ИПИ

 

 

***

07/10/2015 г.

До

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Относно: Призив за реформа на достъпа на гражданите до законите на Република България

 

 

Уважаема госпожо Цачева,

 

Бихме искали да насочим Вашето внимание към доста странна и абсурдна ситуация – гражданите и компаниите, които издържат с данъците си държавните органи, трябва да плащат втори път, за да разберат какво правят от тяхно име избраниците им.

Става въпрос за достъпа до актуалната нормативна база у нас. Този достъп в момента се осигурява чрез „Държавен вестник”, но е почти безполезен, архаичен, скъп и напълно некоректен към гражданите и администрацията.

Призовавам Ви, в качеството Ви на Председател на Народното събрание, да започнете процеса на реално осигуряване на достъп до пълните текстове на действащата нормативната база веднага. Реформата може да приключи в рамките на няколко месеца и, освен че ще спести милиони на гражданите и администрацията, ще осигури най-логичното право – достъп до актуалните нормативни актове в тяхната цялост.

Предлагаме обобщени данни за ситуацията в момента:

1. През юли 2008 г. броевете на Държавен вестник (ДВ) започват да се публикуват в интернет. Това стана възможно благодарение и на усилията на Институт за пазарна икономика (ИПИ), Програма достъп до информация (ПДИ) и Българска асоциация за гражданско образование и правни инициативи (БАГОПИ). Публикуваните в ДВ нормативни актове обаче не съдържат консолидиран текст с всички изменения и допълнения;

2. Към октомври 2015 г. в страните от ЕС единствено в България и Кипър на гражданите, бизнеса и администрацията не се осигурява свободен достъп до консолидираните текстове на актуалната нормативна база;

3. Нашите силно консервативни и занижени оценки показват, че минималният годишен разход за икономиката за достъп до правна информация в консолидиран вид е от минимум 6,8 млн. лева, но най-вероятно надхвърля 15 млн. лв.;

4. Въпреки допълнителните разходи за икономиката за абонамент за частни правно-информационни системи, консолидираните текстове на нормативните актове, които те предлагат нямат правно значение.

 

Ефекти от настоящата ситуация:

1. Нарушено е основно право на гражданите на достъп до информация за законите, които трябва да се спазват, което води след себе си следните последствия:

  • Не се насърчава върховенството на закона;
  • Ограничава се достъпът до надеждна информация, което може да доведе до грешни решения;

2. Високи разходи на администрацията:

  • За достъп до платени правно-информационни системи (всяка админ. структура плаща за годишен абонамент за достъп поне за няколко работни места, често за няколко системи едновременно; същото важи за съдебната система и общините);

3. Допълнителни разходи на граждани и фирми:

  • За достъп до платени правно-информационни системи;
  • За правни услуги;

4. Увеличена уязвимост от гледна точка на националната сигурност:

  • Достъпът до пълните законодателни текстове зависи от частни компании – при проблем в тяхното функциониране няма алтернативна база данни, която да се ползва както от администрацията, съдебната власт и общините, така и от гражданите/бизнеса.

 

Препоръки за реформа

Европейската практика показва, че във всички страни освен България и Кипър подобен достъп вече се осигурява от администрацията в интернет, при това напълно безплатно за крайния потребител. Процесът е необратим и България изостава драстично, като дори и не се обсъждат намерения за реформа.

Конкретните ни препоръки са:

1. Редакция „Държавен вестник” на Народното събрание (или друга административна структура) да започне да публикува консолидираните текстове на действащите нормативни актове;

2. Достъпът да е безплатен;

3. Достъпът да е онлайн;

4. Електронните текстове да имат същото правно значение като печатното издание на Държавен вестник.

 

Има два практически варианта как тази реформа да стартира, т.е. как да се финансира първоначалното изграждане на базата данни:

  • чрез европейски средства;
  • чрез еднократна бюджетна субсидия за изграждане на базата данни – информацията за разходите за реформата във Великобритания сочат, че те са възлезли на около 1,2 млн. британски лири за периода 1991 – 2006 г. Това ще бъде основният разход, който ще е еднократен и в пъти по-нисък от разпръснатите сред гражданите, фирмите и администрацията годишни разходи за платен абонамент.

 

Призоваваме Ви да поемете инициативата за тази промяна. Убедени сме, че тя ще бъде подкрепена от всички представени в парламента политически партии.

На разположение сме за среща за повече подробности.

Прилагам цялостен анализ за проблема, който можете да намерите и тук: https://ime.bg/var/images/StateGazettePaper.pdf

 

Настоящият призив за действие изпращаме и до г-жа Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, както и до г-н Христо Иванов, министър на правосъдието като пряко заинтересовани.

 

                                                                                                                              С уважение,

 

                                                                                                                              Светла Костадинова

                                                                                                                              Изпълнителен директор, ИПИ

 

Призивът за действие се подкрепя и от следните организации:

1. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)

2. Българска търговско – промишлена палата (БТПП)

3. Български дарителски форум

4. Програма Достъп до Информация (ПДИ)

5. Център за либерални стратегии (ЦЛС)

6. Институт „Отворено общество” – София (ИОО)

7. Български център за нестопанско право (БЦНП)

8. НПО Линкс

9. „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“ (ФОРУМ)

10. Асоциация “Прозрачност без граници”

11. Българско училище за политика „Димитър Паница”

12. Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ)

13. pravatami.bg: разкодираните закони

14. Български институт за правни инициативи (БИПИ)

15. Институт за развитие на публичната среда


Свързани публикации.