1/3 от режимите в България били опростени!?!
Word Format
(Word Format)
През изминалата седмица, по време на срещата си с представителите на МВФ и Световната банка, вицепремиерът Николай Василев заяви, че правителството е реформирало 124 от общо 192 лицензионни режима, което било над очакваното за периода.
Изкушаваме се да направим следния кратък коментар на това изказване:
1/ Ако българското правителство е успяло да опрости повече от 1/3 от действащите в страната регулаторни режими това е наистина огромен напредък в посока подобряване на бизнес средата. Това, което ни безпокои обаче е факта, че тази информация за първи път се появи в публичното пространство по време на разговори със Световната банка и МВФ. Само да припомним, че опростяването на регулаторните режими е едно от условията за отпускането на следващия транш по 450 млн. заем от Световната (PAL 2).
Никъде в официалните сайтове на правителството няма нито описание, нито дори прост списък на това кои са тези 124 режима и какво точно им е опростено;
2/ Странно е как и защо, но дори и информацията около самия брой на режимите постоянно се мени. Съгласно първоначално обявените резултати те бяха 512. После стана ясно, че 151 от тях май не били режими, а от оставащите 361 – 118 бяха предложени за опростяване и 73 за отменяне (което между другото прави 191, а не 192 режима). На страницата на Агенцията за малки и средни предприятия, която бе главен координатор на усилията по преброяването и анализа на регулаторните режими, откриваме, че техният общ брой бил 256.
3/ Не на последно място това, което ни кара да се замислим преди да приемем на доверие информацията за 124те опростени режима е обстоятелството, че още през юли 2002 година, в доклад до Европейската комисия, качен на Интернет страницата на министерство на икономиката, реформата бе отчетена като едва ли не завършена. Там в раздел „Административна среда“ можеше да се прочете, че има подобрение в бизнес средата, защото „от 360 се премахват 1/5 и облекчават още 1/3“ от режимите.
Казаното до тук оставя няколко отворени теми за размисъл:
– Защо българското правителство споделя подобен род информация само с международните институции?
– Защо местната публика получава или различна, или никаква информация?
– Дали пък не е защото лесно може да я провери?
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
