Doing Business – El Salvador

Тази статия е част от поредицата, която започнахме в по-миналия брой на бюлетина. В нея се опитваме съвсем накратко да ви представим различни страни, техните икономически проблеми и насоките на реформи на политиките, които водят до решаването им.

На 24 януари 2006 г. президентът Антонио Сака обяви стартирането на т.нар. „едно гише" в търговския регистър, което комбинира 8 различни процедури за започването на бизнес в една едонствена. Започването на бизнес, което отнемаше 115 дни преди реформата, сега отнема само 26 дни. Още на следващия ден, вицепрезидентът откри новата страница на бизнес регистъра. Всичко това се случи благодарение на 4-годишни усилия. „Сега всичко може да бъде направено на едно място" – сподели Феликс Сафи, директорът на националния регистър.

Преди реформата

Започването на бизнес – често първият контакт между предприемача и правителството – беше плашещо начинание преди реформата. Бяха нужни много пари и време – 115 дни и повече от 2 700 щатски долара под формата на такси, плюс 2 850 щатски долара задължителен минимален капитал. Това се отнася за страна със среден доход на глава от населението от 2 145 щатски долара. Не беше рядко срещано явление главен мениджър да прекара 10 часа на ден, занимавайки се с административни формалности. Това обяснява и факта, че 38% от предприемачите започваха своя бизнес неформално – без да се регистрират и да плащат данъци и такси.

Това означава по-малко приходи за правителството, по-ниска защита на потребителите и никакво социално осигуряване за работниците. Това също така обрича компаниите да останат малки. Инвестирането в нови технологии или големи бизнес-сгради е почти невъзможно без достъп до банкови кредити. Налице беше и постоянният страх от разкриването пред властта.

Натискът започна да се увеличава след няколко изследвания върху проблема. Като допълнение, сложните процедури за започване на бизнес бяха причината Ел Салвадор да не бъдат финансирани от програмата на САЩ „Предизвикателства на хилядолетието". Средствата отидоха при страни, които демонстрираха представяне над средното ниво по определени политики и икономически индикатори, включително времето и разходите за започване на бизнес. Имаше нужда от сериозна промяна.

Реформата

Сафи реши да предприеме мерки. От деня, в когото беше избран за президент на централния регистър през 1999 г., Сафи вече беше реформирал частния регистър. Сега наред беше фирменият регистър. Идвайки от частния сектор, Сафи знаеше, че трябва да се промени фокусът от „какво искат бюрократите" на „какво искат потребителите". През 2001 г. консултантката компания HG Consultores, изследва организацията на регистъра и препоръча да бъде сертифицирана по ISO. Това означава спазване на редица стандарти за осигуряване на качествено обслужване. Идеята беше добре възприета и даде ясна цел на реформата.

През февруари 2003 г. бяха сформирани работни групи, които трябваше да изследват всички административни стъпки за започване на нов бизнес. Това изследване продължи близо 1 година и беше извършено почти изцяло от вътрешни специалисти, което минимизира разходите. Външни експерти по ISO стандартите бяха използвани само за обучение и даване на насоки. След като основата беше поставена, през ноември 2003 г. започна и самата реформа.

След още година резултатите от опростяването на процедурите бяха налице. Времето за стартиране на компания спадна от 115 на 40 дни през януари 2005 г. Изискването за 85% одобрение от потребителите беше надвишено и през март месец същата година регистърът беше сертифициран по ISO, първият в Латинска Америка. Средствата, изразходвани за сертифицирането по ISO, бяха 66 600 щатски долара.

Това, което направи впечатление при реформата, е, че на преден план излезе желанието на хората за промяна, а не административните детайли. Много пречки бяха преодолени по нестандартни начини и голяма доза креативност. Чрез намаляване на необходимите копия от изискваните документи, цялата хартиена документация беше намалена на половина. За спестяване на време и средства, много от експертите просто работеха на своите лични компютри. Всички тези усилия дадоха резултат и през 2006 г., времето за стартиране на компания стана едва 26 дни. Това означава по-бързо от Чили, Белгия и Мексико и повече от два пъти по-бързо от средното за региона – 73 дни.

Разбира се, има още много работа за вършене. Разходите за започване на бизнес все още са високи. 75,6% от средния доход на човек от населението е разходът за официални такси и още 119,7% преди регистрацията. Остават и някои изисквания, като публикуване на съобщение за стартиране (и то 3 пъти) на компания в официалния вестник и национален вестник през 3 дни, вместо да бъде направено единствено на интернет страницата на регистъра. Тези ограничения и изисквания също трябва да бъдат премахнати в бъдеще, което ще улесни бизнеса.

Тази реформа беше оценена от големите страни и международните институции и през ноември 2006 г. спомената програма „Предизвикателства на хилядолетието" отпусна 461 млн. долара за период от 5 години за стимулиране на икономическия растеж и борба с бедността. Очаква се тези средства да подобрят живота на 850 000 жители на Ел Салвадор.