Classified

През последните седмици “Агенция Митници” представи пред общественосттаданни, които показват по-бързо нарастване на приходите в бюджета спрямонарастването на вноса през 2003 г. Веднага след обявяването на тезирезултати, различни представители на администрацията заявиха, че сериозенпринос “в делото” се пада на Crown Agents. Споменаването на въпроснатафирма ни дава за пореден път повод да се замислим затова, дали действителнодоговорът с “Агентите на короната” спомага за подобряване работата намитниците.

Какво знаем
С цел преодоляване на корупцията в митниците българското правителствосключва договор с фирма, която да “въдвори ред и контрол”. Договоръте за повече от 8 млн. британски паунда. След това фирмата представя“Предварителен доклад за реформа на българските митници” (връзка)с твърде общ характер.

Четири месеца след подписването на договора в. “Труд” публикува стенограмаот заседание на Министерския Съвет от 25.10.2002 г., която се оказасекретна. На въпросното заседание основната тема е била как да се засекретивече постигната договореност за държавна поръчка.

Освен, че компанията е избрана на дискреционен принцип без общественапроцедура, се оказва, че на обществеността няма да бъде предоставенапочти никаква информация за същината на извършваните услуги (виж Аферата“Crown Agents”). В резултат на това, по линия на “Програма достъпдо информация” са заведени съдебни дела (връзка)с искане за предоставяне на копие от договора и копие от първия тримесеченотчет (доклад). Поради секретността на материалите, а вероятно и порадипотенциалните рискове за националната сигурност вместо копие от договорасе предоставя кратка справка и се отказва достъп до тримесечния отчет.

Историята с тримесечните отчети всъщност е доста интересна, направомистериозна. В гореспоменатия “Предварителен доклад” на стр. 4 се казва,че “ние ще изготвим редовни тримесечни доклади за Министъра на финанситепо прогреса на програмата”. На страницата на Министерството на финанситеса поместени два такива в съкратен вид (първиивтори). След това обаче, изведнъж спира публикуването на текущитеотчети. Сравнявайки датите се оказва, че след като съдът отказва достъпдо първия отчет, администрацията въобще спира да публикува каквато ида е информация в Интернет.

Какво не знаем
На първо място не знаем защо е необходима цялата секретност и тайнственост.Все пак става въпрос за харчене на пари на данъкоплатците и то в значителниразмери, при това на дискреционен принцип.
За нас гражданите не е ясно с какви мероприятия са се занимавали хоратаот Crown Agents досега и следователно няма как де се прецени дали садовели до подобряване на работата на митниците. Със същия “успех” можеда се твърди, че благодарение на въпросната фирма се поддържа стабилносттана банковата система в България.
Случаят с изнесената стенограма означава, че при секретните решенияважи принципът – ‘celui qui cherche trouve’ (който търси намира).Тоест лицата, които са пряко засегнати вероятно отдавна са получилиизчерпателна информация затова какви действия са предприети от CrownAgents досега.

Доколкото ни е известно в момента се обсъжда идеята за продължаванена договора. Вероятно отново няма да има обществена поръчка и направоще се подпише ново споразумение със същата фирма. Оскъдната отчетностне позволява на гражданството да прецени каква работа е свършена досегаи какво има да се прави отсега нататък.

Целият този случай е особено показателен за нас гражданите и данъкоплатците,че трябва да настояваме за повече прозрачност и отчетност от странана правителството.