IME

Изгубените конопени полета

Автор: ИПИ / 16.07.2021

Недомислени регулации блокират бизнес с бъдеще и пращат български предприемачи в чужбина

 

През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Първите единадесет истории можете за видите тук. Сега продължаваме с нови истории, които са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.



(В този текст става дума единствено за индустриален коноп. Отглеждането му и производството на продукти от него е сред най-бързо развиващите се сектори в ЕС и по света. В България често не се прави разлика между Канабис Сатива и друг сорт на канабиса, Канабис Индика, популярен като марихуана. Затова и споменаването на марихуана е неизбежно.)

По трикилометровото отклонение от пътя Русе - Силистра към Тутракан се редят овощни и ягодови градини, царевици, лозя. Някъде малко след входната табела на града, близо до брега на Дунав, стърчи, кой знае как оцеляла в последните десетилетия арка, върху която с ръждясали метални букви още се чете “Славянка”.

Една ръждясала арка. Това е останало от някогашната фабрика, давала препитание на стотици хора.

Отвъд арката са паркирани няколко тира, после следват запуснати, обрасли в трева и храсталаци, отдавна зарязани промишлени корпуси.

Корпусът на "новата "Славянка" надхвърля по площ и най-големите футболни терени.

Обширната площ е част от някогашната фабрика за преработка на коноп. А в едно не чак толкова далечно време в полетата край реката е отглеждан основно индустриален коноп.

На около три километра, някъде на високото, на един от трите изхода на града към околовръстния път, който свързва Русе и Силистра, е “новата “Славянка”. Част е от някогашната индустриална гордост на Тутракан. Само централният корпус е 12 000 квадратни метра, значително повече от площта на най-големите футболни игрища. Фабриката отдавна е затворена. Част от малките странични корпуси са приватизирани. В два от тях в момента се произвежда полиетиленово фолио, както и торбички от него. Съсобственик на двата цеха, с друга фирма, е Красимир Петров. Той е съсобственик и на все още съществуващото дружество, притежаващо “Славянка”. Целият му живот от повече от 35 г. е минал в това предприятие, като се изключи един кметски мандат в началото на века.

Доскоро се гордеех, че съм запазил сградите. Вече си мисля дали не беше по-добре да ги съборя, казва Красимир Петров

В трите някогашни завода тук са били заети около 5000 души. Днес в един от тях, но със сменено производство, има малко над стотина. Другият е напълно съборен и се разпродава на парцели. Населението на общината е стопено почти наполовина. От близо 100 деца, завършили средно образование преди няколко години, в града не е останало нито едно.

На същия паралел, но на другия край на българската география, край град Кула, Видинско, до границата със Сърбия, е цехът на фирма “Булком”. Там се произвеждат етерични масла и смоли от кориандър, добиван от няколко хиляди декара собствени полета. Неотдавна те изразиха готовност, при евентуални промени в законодателството, да произвеждат продукти и от индустриален канабис. Управител на това предприятие е Игор Ромбаут, а директор маркетинг и продажби е Йоанна Лукова.

Със земеделието се занимава Виктор Ромбаут. Двамата млади мъже са синове на Филип Ромбаут, съсобственик на “Агрополихим” в Девня, който от около четвърт век развива бизнес в България и е сред емблематичните имена на чуждестранните бизнесмени у нас. Отговорът на запитване за намеренията за разнообразяване на продуктовата структура в Бяла обаче идва от друга посока: Групата фирми няма да участва в обсъждания по Зелената сделка, (някои поискани от Световната банка и Европейската инвестиционна банка), докато политиците в България не направят поне две неща - да се легализира преработката на индустриален коноп, както е в Румъния, и да се приемат стимули за купуването на хибридни и електрически коли, както е в ЕС.

България е много далеч от зелената икономика, казва Игор Ромбаут. В същото време в групата на "Агрополихим" вече мислят за използването на амоняка като част от водородния преход в бъдеще.

Между тези две дестинации, но малко на север, в Букурещ, Александър Червенков и д-р Ервин Иванов произвеждат смоли и масло от канабис. Тяхната история стана популярна в последните години, след като сблъсъкът с регулациите ги прати от самоковското село Поповяне в северната ни съседка. Преди време са отглеждали около 2500 декара индустриален коноп в няколко региона на страната ни, но вече и това е изнесено отвъд Дунав. Разработили са и комбайн, с който да се прибират цветовете, но той е неприложим у нас. Имат няколко патента, работят с клиенти от цял свят и са сред лидерите в това производство.

Един от големите производители на индустриален коноп, в региона на Плевен, отказва разговор. Само маркира, че и те изнасят бизнеса си в Румъния.

---------------------------------------------------------------------------

Правила и противоречия

Отглеждането на индустриален коноп в България е напълно легално и е съобразено с регламентите на ЕС. Противоречието идва от различното третиране на възможностите за преработка. Според допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, “конопено растение” означава “всяко растение от рода на конопа”. “Коноп” означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение. "Хашиш" означава отделената по механичен път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, в резултат на която не могат да се разграничат отделните му части. "Хашишово масло" означава смолист сок от конопено растение, извлечен по химичен път.

Площи с коноп рядко могат да се видят у нас. Най-често са малки експериментални полета.

Така на практика се блокират повечето, ако не всичките, възможности за преработка на индустриален коноп, а производителите се лишават от най-печелившата в момента част - извличането на канабидиол (CBD), който се съдържа най-вече в цветовете и листата. По регламент при индустриалния коноп съдържанието на друго вещество в тях - психоактивният тетрахидроканабинол (THC), трябва да e под 0.2%. В някои страни са разрешени 0.3%. При сортовете, от които се добива марихуана, съдържанието му е от 3 до над 20%.

Контролът върху отглеждането на индустриален коноп е поверен на Министерството на земеделието и храните. Той се урежда с наредба, чийто последен вариант е от 2018 г. Според нея министърът на земеделието издава разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0.2 процента тетрахидроканабинол, определен в листната маса, плодните и цветните връхчета. Предназначението на добива е за влакно, семена за фуражи и храна, семе за посев, търговия с растенията и продукцията от тях.

Издаването на разрешителното е тежка и тромава процедура. Одобрение или отказ трябва да дойде в тримесечен период след представяне на огромно количество документи. Самото разрешително е валидно 3 години. Периодично трябва да се подават данни за засетите площи, добива, да се представят оригиналните опаковки от сертифицирани в ЕС семена и т.н.

Въпреки рестрикциите интересът към отглеждането на индустриален коноп и търговията с продукти от него непрекъснато расте. В регистъра на земеделското министерство като активни са записани над 250 разрешителни. Само до втората седмица на юни тази година са издадени над 60. Всъщност някои от тях са експериментални, а притежателите на други вече са загубили интерес. Отскоро заявление за отглеждане на коноп може да се подаде и по електронен път.

---------------------------------------------------------------------------

История на пропадането

И какво стана - от конопа към пластмасата, питам Красимир Петров, докато оглеждаме модерното оборудване в работещите цехове. Голяма част от него е дошла с подкрепата на европейски програми за обновяване и за конкурентоспособност. Да, голяма част от конопа я изядоха пластмасите, отговаря той. Някога само в този регион са се отглеждали около 70 - 80 000 декара, основно от кооперативи, но и от частни производители. Това е сложна верига от взаимни връзки от засяването до крайния продукт, който дава работа на хиляди хора. След узряването конопът се жънел и изсушавал, после се отделяли семената, използвани за производство на фуражи и на масла. Стъблата идвали в “Славянка” и, след серия преработки, от тях се извличало влакното. Сърцевината отивала в друга част на фабриката, където правели плоскости от дървесни частици. (Това са така наречените гръсти, с това име конопът е популярен и в много други региони на страната ни.)

На новата площадка от влакното се произвеждали различни видове прежди - от груби, до по-фини. От грубите се е тъкало зебло - за чували и за опаковка на балите с тютюн. Правели се канап и въжета. После синтетичният сезал изместил канапа. Но работата на “Славянка” е до преждата. Тъкачниците са другаде, в Провадия и Пазарджик. Такава е структурата и разделението в някогашното стопанско обединение “Перун”, чиято основна дейност е била преработката на коноп и лен.

Не е останало много от старата слава. Цялото оборудване на фабриката, и на двете площадки, още е там, но вече безкрайно остаряло. Бихме могли, дори и сега, да преработим стъблата от полето до влакното, колкото и да е старо оборудването. Но новата ни площадка е само за прежди. Можеше да се мине на нови технологии, ликото да отива примерно за дрехи, за изолации. Дори за фини тъкани. Но пътят ни е прекъснат преди много години и няма как да прескочим този период и да започнем наново, казва Красимир Петров. За да тръгне пак някакво производство трябват ремонт на халетата, ново оборудване. А това изисква сериозни инвестиции.

Историята на пропадането е типична за много български предприятия. През деветдесетте години се започнало с процедура по ликвидация. После банката кредитор го назначила за един от синдиците. Извадили дружеството от ликвидация. През прословутите РМД-та фабриката е приватизирана, 80%. Останалите държавата пуснала за разпродажба, но толкова. Дори един от тогавашните им партньори - бизнесмен от Пакистан - купил 5%, за да вижда какво става. Засега нищо не става.

Пароцентралата в новата част на "Славянка". Заради нуждата от топлина и влага някога изгаряла по един тон мазут на час.

Заплати не взимаме. Плащаме част от издръжката, местните данъци. Но перспектива няма, ако не се възроди евентуално отглеждането на индустриален коноп. А и към града няма особен инвестиционен интерес. За мен е тежест да поддържаме всичко това, но се справяме. Нямаме дългове, добавя Красимир Петров.

---------------------------------------------------------------------------

Красимир Петров:

Погромът на целия бранш е много елементарен и малко смешен. Още в средата на 80-те години бизнесмен от Пакистан започна да внася юта за преработка у нас, много по-евтино. След 90-та година започна да внася готова прежда от Бангладеш, после готово зебло. И така лека-полека всички спряха, останаха за известно време само преработвателите на лен.

Внасяхме ленено влакно от Украйна и Русия, но един килограм излизаше примерно 1 долар, а готова прежда от Пакистан идваше на цена от 50 цента. И досега се внасят готови прежди, правят се въжета и малко други продукти, но в малки количества, такова е търсенето. Пък и тютюнът в България много намалява. Имаше и друга странна история. Когато тръгнаха регулациите, някой някъде в Министерството на земеделието беше заложил квоти за производство в България. И бяха записали 14 тона, или нещо около това, коноп. Само в нашия регион се произвеждаха 30 - 40 000 тона стебла.

---------------------------------------------------------------------------

Преди време имало интерес от чужди фирми към фабриката. Но усложнената процедура ги отказала. Търсех начин дали ние не можем да си отглеждаме коноп. Но след година мъки се отказах. Оказа, че няма сертифицирани български семена с този показател - под 0,2 процента тетрахидроканабинол. Някога идваха от българска семепроизводна станция край Свищов. Ходил съм при тях, продаваха и навън, златно производство, разказва Красимир Петров.

Конопът е бил традиционна култура от векове. В периода преди 1944 г. производството му дори е било насърчавано. Пикът е в началото на 50-те години на миналия век, когато в различните региони на страната са отглеждани над 250 000 декара.

Едва ли мнозина знаят, че в България има и село Коноп. Това е бившето Кулфарллар в днешната община Антоново. Според някои източници е получило името си при масовата промяна на имената на селища в тридесетте години на миналия век именно заради площите с коноп наоколо.

Защо се отказваме от зелено възраждане

Индустриалният коноп може да бъде и се приема като част от прехода към зелена икономика. Не е случайно бурното развитие при отглеждането и преработката му по света. Приложенията му са многобройни и непрекъснато се увеличават с разработката на нови продукти. Цветовете и листата се използват във фармацията и козметиката. От ликото се получават прежди за облекла, индустриални прежди, хартия, изолационни материали. Вътрешната дървесна част може да се използва отново за производство на хартия, конопбетон, тухли, биопластмаса от целулоза, естествен заместител са на стъклопласт. Семената също са истинско богатство. От тях  може да се произведат биогориво, мастило, бои и лакове, служат за посев, фураж, като хранителна добавка, използват се в козметиката. И в момента може да се получават субсидии за коноп по схемата за единица площ, както е в много други страни от ЕС.

Парадоксално е, че се говори за всякакви иновативни технологии и зелена икономика. В много държави се развива инфраструктура за производство и разпределение примерно на водород на база на излишък на електроенергия от зелените централи - фотоволтаични, вятърни, хидротермални,  за да може да се управлява този процес и да се произвежда нещо, което после да се използва в производството на суровини или като енергия, казва Игор Ромбаут.

За него е парадоксално и ограничението за индустриалния коноп в България. Той расте много бързо и натрупва голяма маса целулоза за кратко време. Поглъща голямо количество въглероден диоксид - за растежа на 1 тон се поглъща 1.6 тона въглероден диоксид. Това е много повече от една гора, която расте с години. А в някои страни индустриалният коноп дава и две реколти на година.

---------------------------------------------------------------------------

Игор Ромбаут:

В България, преди да се говори за зелена икономика, има няколко базови неща. България не е минала прехода, за да може да се определя като кандидат за зелена икономика. Как е възможно да говорим за водородна технология, като голяма част от колите са на възраст над 15-20 години? Добре, правим пиролиза, водородни технологии, геотермална енергия. Това са много хубави проекти, които ще струват много пари. Обаче в същото време имаш битово отопление, което е на твърди горива и реално емисиите от него не се отчитат. Няма план за газификация на големите градове. Няма стимули хората да преминават на хибридни коли поне, не непременно електромобили. Или дори за автомобили с Евро 6, с нормални емисии.

---------------------------------------------------------------------------

От друга страна, от всички други продукти от конопа с добавена стойност също може да има положителни екологични ефекти, казва Игор Ромбаут. Примерно дрехи. Тази индустрия отговаря за 10 - 15% от общите емисии на парникови газове. Голяма част е свързана с отглеждането на памук. Но той изисква огромна напоителна инфраструктура и поглъща до 20 пъти повече вода.

Същото е и с дрехите от полиестер, добавя Йоанна Лукова. Дрехите от коноп могат и тях да заместят. А с най-новите технологии е възможно дори да имитират коприна като допир и усещане. Но такива дрехи се внасят отвън. Една от първите модни къщи в България преди десетилетия е използвала конопени тъкани, направени от преждите на “Славянка”, спомня си Красимир Петров.

Йоанна Лукова се е заела с трудната задача да разработи варианти за промяна на правилата за индустриалния коноп.

Конопът не е просто едно растение. В цяла Европа вече се преработва или от кооперативи, или от частни инвеститори във всякакви суровини. Не е идеята само да се направи CBD или да се извлекат влакна. Добре е да имаш цялостна инфраструктура, за да употребяваш цялото растение. Може да се използва от корена до върха. При това коренът, който прониква на десетки метри в почвата, подобрява нейното състояние. Това е уникална ротационна култура. Така има икономическа логика както за земеделеца, така и за следващите по веригата, казва Йоанна.

Конопът не е капризен, няма нужда от пестициди и торове, не е необходимо и напояване. Когато минават камионите със семената към цеха ни в Румъния, покрай пътя си расте като бурен, казва Ервин Иванов.

В земеделието трябва да има адаптация към новите климатични условия. Има по-рискови зони за градушка, за ненормални замръзвания през пролетта, за засушаване в някои райони. Конопът е полезен в сеитбооборота. Заради бързия си растеж и голямата листна маса той буквално изчиства почвата от плевели и вредители.

Голям проблем за България е развитието на селските райони. Там няма достатъчно предприятия, в които хората да получават добри заплати, но и да могат, в малки цехове, да придобият умения, които се предават в поколенията. Конопът може да даде възможност за децентрализация и производство на различни продукти в селските райони, да се създават работни места.

Игор и Йоанна дават пример с цеха на “Булком” в Кула. В България масово се прави пароекстракция - примерно на лавандула, на розов цвят. Там заложили на екстракция на билки с въглероден диоксид. Така растението може да се преработи напълно. Получават се и растителни масла, и етерични масла, а остатъчният материал е уникален фураж с много висок протеин. Страната ни е голям производител и износител на сушени билки. А те могат да се преработват с тази технология, много ефективно. Како и конопа.

Използваният в процеса въглероден диоксид идва като отпадъчен продукт при ферментацията в други производства. Концентрира се и се охлажда при криогенни условия, вместо да се изхвърли през комина. Може да се използва многократно. Технологията е много гъвкава. А, заради ниската температура при екстракцията, се запазват всички полезни свойства на растението. Дори са се отказали от възможните субсидии и продължават да проучват възможностите да работят и с други суровини, освен кориандъра.

При екстракцията се прилагат няколко метода. Имаме патентовани технологии, при които се получава CBD екстракт без никакви забранени съставки, обяснява и Ервин Иванов. В ЕС не се допуска в крайния продукт да има следи от THC.

Западни сайтове дори рекламират Румъния като място за инвестиции в индустриалния коноп. А те са имали същите проблеми, политически, социални, икономически, дори по-тежки, разсъждава Игор.

България засега се е отказала от една обещаваща перспектива.

Когато бизнесът се сблъска с политиката

Имаме голям проект с недвижими имоти в Сърбия, в Ниш. По този повод се срещахме и с премиерката на Сърбия и изразихме възможност да направим цех за преработка на коноп в Зайчар. Площите ни с кориандър са буквално на границата и понякога сме си казвали, че нищо не ни пречи да преместим цеха точно от другата страна. Беше напълно “за”, изрази и готовност за подкрепа. Това е беден район на Сърбия и би било положително. Защо тук, в България, няма подкрепа за нещо, което има добавена стойност, има експортна стойност, разсъждава Виктор Ромбаут.

Затова и Йоанна Лукова се е заела с предложение за промяна в законодателството.

---------------------------------------------------------------------------

Йоанна Лукова: Въпреки контактите, за съжаление е трудно да намерим някой, който да ни изслуша, да прочете предложението. Ние дори решихме “да смелим” всичко. В Закона за наркотичните вещества се казва, че конопът може да се използва само за семена за посев, фураж и влакно. В наредбата пише, че не може да се жъне, а да се реже цялото растение и то само след цъфтеж, което обезсмисля всичко.

Превели сме и румънския закон, за да можем да заимстваме и от тях. Те го третират като нормална земеделска суровина. Няма проблем да се отглежда и преработва. Отделно мислим дори да направим проектозакон за индустриалния коноп.

В Румъния обсъждат и медицинската марихуана, но това е нещо съвсем отделно, там има психоактивни вещества, неточно законодателство може да създаде проблеми. Но при индустриалния коноп няма такова нещо. В нашия закон няма дори разграничаване между Канабис Индика, Канабис Сатива. Те имат различен химичен състав и са различни растения.

---------------------------------------------------------------------------

Трябва мотивиран смислен екип от законодатели, които да направят промените. Ние можем да помагаме, направили сме част от това предложение. Смятаме, че е нещо, което би било добро за България. В цяла Европа вече са доказали, че може да има контрол и пълна преработка на растението. Трябва само усилие от законодателната власт да се направи смислен закон. Това е. На срещи при нас са идвали много други млади хора, които искат да развиват някакъв продукт на базата на коноп, балсами за коса примерно. Говорим за крайни продукти, не само за междинни суровини, както бихме могли ние в Кула да го правим. Вижте, в сусамовото масло например има повече от другия вид канабидиол, отколкото в конопа. Е, да забраним преработката на сусам или готвенето със сусамово масло ли, вълнува се Игор.

Добре премислена система за контрол даже би отворила допълнително така любимите административни позиции, добавя Йоанна.

Дискусията около конопа тече от няколко години. “Всички политици, с които сме се срещали, знаят за какво става дума, няма нужда да им обясняваме. Във всяко село, където и да отидеш, всички помнят как се е гледал коноп. Това е толкова безумно, че няма смислена причина да не се прави”.

При последните законови промени преди няколко години привлякохме и учени от БАН. Срещнахме стена, разказва Ервин Иванов. Опасенията били, че едва ли не това е стъпка към последваща легализация на медицинския канабис. Друг абсурден аргумент е, че полетата с индустриален коноп можели да прикриват добива и на марихуана. Нещо, на практика невъзможно, защото при опрашването се губят “качествата” на марихуаната. Неслучайно тя се отглежда при специални условия и при минимален контакт с околната среда.

Семената за конопа, който се сее в България, идват отвън. Но още отпреди години са запазени специални български сортове, оптимизирани дори само за влакна. В Унгария на тази база са създали нов сорт, който широко се използва, допълва той.

Имаме контакти със Съвместния геномен център към Софийския университет. Напълно възможно е да се създадат нови сортове с нулево съдържание на THC, казва Игор Ромбаут. Ние също работим за това, твърди Ервин Иванов. Но отказва да конкретизира с кого.

Пропилените възможности

Продуктите със СBD са разрешени в България. В последните години се говори все повече и за терапевтичните им качества. Могат да помогнат при възпалителни заболявания, при епилептични заболявания, при определени други неврологични състояния, при кожни проблеми. Има ги в биомагазините, в аптеките. Цените на някои от тези продукти са доста високи, според офертите в онлайн аптеки. Конопено масло, в зависимост от концентрацията на СBD, може да се намери от 50 - 60 до няколкостотин лева - за 10 милилитра. Предлагат се кремове, спрейове, дъвки, дори чайове.

На бюрото на Ервин Иванов са пръснати няколко такива продукта. Като крем, който помага при ставни болки. Електронни еднократни цигари, които се използват при стрес за успокояване, за мигрена, дори за отказване от традиционните цигари. Има и тампони, които облекчават менструалната болка. Продукт, разработен от млада българка, клинично изпитан, с фибри от коноп и СBD, който обаче се произвежда във Великобритания. (Историята на Валентина Миланова е пример за упоритост и целенасоченост. Тя бе описана в кампанията на българското “Форбс” в инициативата им “30 под 30”.)

Ползите са реални. Тялото ни има ендоканабиоидна система и канабидоидите могат да й повлияят, добавя той.

С подкрепа от български инвестиционен фонд в Израел работи друга иновативна компания, която произвежда ръчни устройства за определяне на съдържанието на канабидоиди в цвета и листата още на полето. Продават ги по цял свят. Устройствата дори са свързани в облак, не е нужно да ходят чиновници от министерството, да вземат проби, да ги пращат в лаборатория, тези данни веднага могат да влязат в регистъра на контролните органи, разказва Игор Ромбаут. Те биха работили в България, като тук се произвеждат и чиповете, и сензорите. Но няма как - не е възможно да вземат и едно листо, за да калибрират уредите си.

Но полетата край Кула миналата година засадили експериментално един декар с коноп, с разрешение, което още фигурира в регистрите на земеделското министерство. Така и го оставили за декорация, повече не го пипнали. Толкова бяхме притеснени, ако го ожънем, какво ще каже местният прокурор. Те и местните власти не са запознати дори със сегашния закон и като го видят моментално се побъркват, идват прокурори, полиция. Та си го гледаме отдалече. Имало запитване от белгийски предприемач за проби за изолационни блокчета. Останал си със запитването. Други техни познати предприемачи, които се занимавали с коноп, се изнесли в Швейцария - пак заради нормативната уредба и правната сигурност там.

Провал претърпяло едно друго начинание на фирмата на Александър Червенков и Ервин Иванов. Имали споразумение за производство на тухли от коноп с голяма българска строителна компания. Тя се отказала заради рестрикциите - в закона все пак пише, че ако преработиш растението и частите му не могат да се разпознаят, това се води за хашиш. Тухлите от коноп, както и изолационните материали на негова база в момента са хит. Биопластмасите от коноп масово навлизат и в автомобилната индустрия.

Във времето, когато все пак опитвали да запазят някакво производство, в “Славянка” правели и блокчета от бетон с коноп, по далеч по-примитивна технология. Е, и на тях не им се е получило.

В цеха в Кула сега са се върнали млади, образовани специалисти от региона. Все пак става дума за високотехнологично производство. Дори чистачката, която работела в чужбина, предпочела да остане тук.

Бихте ли се върнали в България, питам Ервин Иванов. Ако се променят закона и наредбите, да, отвръща той. Машините са мобилни. Работим в помещения под наем.

Има достатъчно положителна енергия. Просто трябва да има някой, който да се заеме, да копира вече съществуващи в чужбина закони, ако трябва да добави нещо за българските условия, разсъждава Игор Ромбаут. Политиците ги е страх. Срещите ни често са странни, защото няма какво да им обясним, темата е ясна. А като влязат в парламента - почват да лансират стари идеи, не искат да действат, вече нямат интерес, добавя Йоанна Лукова.

Не знам дали дори за индустриалния коноп в България вече не е късно, казва тя. Ако съдим по изгубените конопени полета - вероятно да.