IME

Колко чужденци внасяме на трудовия пазар

Автор: Зорница Славова / 18.06.2021

Министерство на труда изготви и публикува последваща оценка на въздействието на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), която оценява влиянието на приетия през 2016 г. закон и няколкото промени по него през следващите години. Като цяло оценката е положителна, но по-интересни са събраните данни за извършването ѝ.

Националната агенция за приходите (НАП) е органът, който регистрира трудовите договори на територията на България, включително тези, сключени с граждани на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) и с чужденци – граждани на трети държави. Данните на НАП показват, че броят на договорите непрекъснато и плавно се повишава от 2015 г. насетне и през 2020 г. достигат вече за над 40 хиляди. Основната част от тях - близо 30 хиляди - са трудовите договори на граждани на трети държави, сключени по българското законодателство и от регистрирани в България работодатели. Гражданите на първите девет държави по численост съставляват над 80% от общия брой на чужденците, които работят в страната. Традиционно на първо място са руските граждани, но през последните години техният брой тенденциозно и съществено намалява (с близо 1/3) за сметка на увеличаване на броя на гражданите от Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия.

 

Регистрирана заетост на граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария достига над 12 хиляди заети през 2020 г. като по държава на произход най-голям брой са гражданите на Гърция, следвани от тези на Румъния, Италия и Полша.

Изследването стъпва и на данни на Агенцията по заетостта (АЗ), която пък е органът, разполагащ с данни относно предоставените решения за достъп до пазара на труда в България и извършените регистрации на работници – граждани на трети държави. От тези данни може да се проследи динамиката в изменението на броя на отделните видове решения/регистрации и техните увеличения/намаления.

Най-голямо е свиването на броя на разрешенията за сезонната заетост до 90 дни. Това може да се обясни с кризата и пандемията, които не само доведоха до затваряне на граници и ограничения за пътуване, но и засегнаха сектори, разчитащи основно на такава работна сила, особено със сезонен характер.

Плавно продължават да се повишават, дори и през 2020 г., издадените Единни разрешения за пребиваване и работа (ЕРПР), основната причина за което пък може се търси в значителното облекчаване по отношение на този режим през 2017 и 2018 г. -  като намаляване на таксата за работодателите от 400 на 100 лв., увеличение на допустимия процент чужденци в едно предприятие (от 10% на 20%, а за МСП на 35%), намаляване на срока за предоставяне на решението на изпълнителния директор на АЗ от 30 на 20 дни.

Продължават да се повишават и предоставените решения за издаване на разрешения тип „Синя карта на ЕС“, които до 2017 г. се движат колебливо, дори намаляват през 2017 г., но след това започват да се увеличават изключително бързо, достигайки 533 през 2020 година. Прави впечатление, че кризата с Ковид-19 не се отразява върху броя на тези решения, може би защото се отнася до висококвалифицирана и по-дългосрочна заетост. Причина за динамиката на броя на издадените „сини карти“ вероятно е въведеният през месец януари 2017 г. Списък с професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Преди неговото въвеждане издаването на „Синя карта на ЕС“ за професии извън този списък е обвързано с провеждането на предварително проучване на пазара на труда, което изисква ресурси, усилия и време на работодателите. С освобождаването на някои професии от това изискване, бизнесът по-лесно търси висококвалифицирани кадри без географски ограничения.

Тези промени показват, че административната тежест е една от най-големите пречки за наемането на работници и намаляването ѝ директно води до увеличаване на броя на представяните такива решения.