IME

Пазар на труда, заплати и домакински бюджети – равносметка

Автор: Зорница Славова / 21.05.2021

Националният статистически институт публикува редовните данни за първото тримесечие на годината. Проследяването на динамиката на статистиката за пазара на труда, заплатите и домакинските бюджети разкрива отражението на извънредната ситуация в страната през изминалата година.

Данните от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2021 г. показват, че икономическата активност циклично намалява, но свиването е по-дълбоко от това през първото тримесечие на 2020 година. Подобни тенденции чертаят и данните за заетостта и безработицата. Коефициентът на заетост на населението над 15 г. намалява до 51,4% през първото тримесечие на 2021 г. (с 1 пр. п. под нивата година по-рано), а този на безработица се повишава до 6,3% (с 0,4 пр. п. над нивата година по-рано). Коефициентът на продължителната безработица също продължава да нараства и достига 2,7% (с 0,4 пр. п. над нивата година по-рано). От общия брой на безработните лица в първото тримесечие на годината 175,7 хил., или 86,1%, са имали предишна работа, която са напуснали главно поради уволнение, съкращение или принудително затваряне на бизнеса, приключване на сезонна или друга временна работа. Възстановяването на заетостта до предкризисните нива очевидно остава в бъдещето.

 

Данните за наетите лица и заплатите през първото тримесечие на 2021 г. показват, че наетите се увеличават спрямо предходното тримесечие, но броят им все още е по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2020 година. Въпреки това в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукт; далекосъобщения“ се вижда значително увеличение – съответно с 8,4 хил. (5,6%) и със 7,1 хил. (7,0%). Тези процеси са логични – нарастват заетите в сферата на здравеопазването в пандемичната година, както и в запазващия тенденцията за разрастване ИКТ сектор, който е и сред дейностите, позволяващи в голяма степен „работа от вкъщи“.

Средната брутна работна заплата нараства до 1500 лв. през март 2021 година. През първото тримесечие на 2021 г. нарастването спрямо година по-рано е с 11% - от 1317 лв. до 1462 лева. Този ръст може да се обясни с продължаващото разширение на дейността и заетостта в сектори, които изискват високата квалификация (здравеопазване и ИКТ) и са по-добре платени, от една страна, и отпадането на висок брой работници от сравнително нископлатени сектори – най-вече в хотелиерството и ресторантьорството, от друга. Данните отчитат най-голямо нарастване на заплатите в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (с 27,1%), което до голяма степен отразява решението за добавки към възнагражденията на всички медици на „първа линия“. Намаление пък е регистрирано в секторите, които най-много пострадаха при „затварянията“ – „Култура, спорт и развлечение“ (с 6,8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 2,7%).

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства със 17,2%, а в частния - с 8,8%. Част от причините за разликата може да се търси в голямото увеличаване на възнагражденията и броя на заетите в здравеопазването, но трябва да отчетем и поредното увеличение на заплатите на учителите.

 

Данните за доходите на домакинствата през първото тримесечие на 2021 г. още веднъж показват отражението на кризата върху населението. Общият доход продължава да нараства. С най-голям принос за домакинските бюджети е работна заплата, но делът ѝ в общите домакински бюджети намалява (с 3,3 пр. п. спрямо година по-рано), докато делът на доходите от пенсии и социални обезщетения и помощи расте (с общо 3,9 пр. п.). Тези процеси са директно отражение на намаляването на заетостта и нарастването на безработицата през изминалата кризисна година, както и на еднократното повишаване на всички пенсии с 50 лева.