IME

Гласувайте за нас, холдингът на ГЕРБ е символ, власт. Евала бе митница, евала полиция*

Автор: Иван Брегов / 19.03.2021

В началото на март 2021 г. представихме анализ относно нерешените проблеми с независимостта на българския съд и отчетността на прокуратурата. Представеното от нас изследване може да послужи на политическите партии и коалиции за един аргументиран предизборен дебат.

В петъците до парламентарните избори правим критичен прочит на предизборните програми на основните кандидати за представителство в 45-тото Народно събрание в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Вярваме, че с това си начинание ще бъдем в помощ на българските граждани при упражняване на избирателните им права. Първият ни коментар представи общ поглед. Сега започваме с водещите политически формации.

 


 

„Искаме българските граждани да усетят, че има върховенство на закона и видими резултати в борбата с корупцията. Гражданите искат институциите да работят бързо и да прилагат закона еднакво за всеки”. Това са предизборните твърдения, с които ГЕРБ начева предизборната си платформа в областта на правосъдието и борбата с корупцията (виж тук, стр. 103 и сл.). Ако човек не познава последната декада от историята на България би си помислил, че опрятни и нравствено достойни хора са се устремили към властта в страната.

Предизборната платформа на ГЕРБ в областта на съдебната власт е смесица от два елемента – твърдения за постижения и предложения за реформи, всичко това без елемент на самокритика, отвъд конкретиката на фактите и съвсем не без откровени неистини.

Какви са основните проблеми

Ако трябва да определим от какво има нужда българското правосъдие – от въздух. Откак Борисов и компания върлуват във властта българският съд още по-осезаемо се задушава от политически и икономически зависимости. Българските прокурори работят и дишат все едно всеки един е затиснат с възглавница и едва си поема дъх. Самият факт, че никой от тях не си позволи ефективно да разследва Янева-гейт, Цум-гейт, Апатртамент-гейт, Барселона-гейт и т.н. е показателен – място за професионална самоиницивност няма, макар и законът да насърчава това. Правилата са по-скоро двулико оръжие за наказания – за несъгласните с властта хора и бухалка за присвояване на бизнеси – историите с Емилиян Гебрев, Сашо Дончев и Осемте джуджета са показателни. Прокуратурата е държавната риалити компания, в която властта  задава сценариите и ролите.

По основните въпроси сме долу-горе там, където НДСВ и Тройната коалиция ни оставиха преди приемането в ЕС. Плахите конституционни изменения от 2015 г. имаха потенциал да подобрят средата, но съдебната коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП избра „правилните хора” за членове на ВСС през 2017 г., които в приложението на закона подмениха замисъла, а и се погрижиха положителните изменения в ЗСВ да бъдат неутрализирани. Иначе съдебният съвет е разделен, вотът на всеки член на съвета е видим, но членовете му действат по волята на партийните централи. За сравнение – на България ѝ предстои да изпълни международни препоръки, които Румъния е приела в Конституцията си само преди едни 20 години. Иначе ГЕРБ отбелязват в платформата си „Работихме в сътрудничество с Европейската комисия, Венецианската комисия…”. Работата се свежда до подмяна на препоръките и приемане на псевдо решения като това с новия надглавен прокурор.

В институционален план разпадът има други измерения – законодателният процес е като сергия на Женския пазар от 90-те – законите се сменят като цените тогава, пишат се на коленце, парламентарен контрол и отчет отсъстват. Предлага се нова конституция за левче само че е с неясен произход. В съдебния съвет влизат покорни индивиди. По върховете на съдилищата и прокуратурата кадрите на Академията на МВР са мерило за върхова юридическа мисъл. За председатели на върховните съдилища, софийските и ключовите в страната се избират фаворитите на властта. Главните прокурори получават назначение или в нарушение на закона (Цацаров 2012)[1] или за да не се налага това, състезанието е с един кон (Гешев 2019). Коректността изисква да отбележим, че по времето на Костов не бе по-различно, Филчев оглави прокуратурата след незаконосъобразното отстраняване на Бойко Рашков.

Като цяло ситуацията напомня прословута реплика на Брежнев от завършека на неговото управление – нас ни обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча...

Автентичната съдийска организация, идеен център на исканията за реформа с цел независимост на съда ССБ е обезсилена чрез редица законодателни прийоми в Закона за съдебната власт. Нейните разпознаваеми членове и лидери или са обект на дисциплинарни проверки и наказания (М. Тодорова), или когато се явят на конкурси за председатели на съдилища ВСС оставя съда без председател само и само, за да не избере член на ССБ (Куцкова и Дамаскинов).

ГЕРБ поощри създаването на имитация на автентичната съдийска организация, а неин председател до съвсем скоро бе заместничката на Владимира Янева.

Прокурорската асоциация е мъртво съгласна с всичко. Съсловната организация на следователите е в същата позиция. Дори по времето на Филчев имаше няколко центъра на съпротива.

Спорно е дали ГЕРБ тук е солов играч или с ДПС споделят ресурс и отговорност, но фактът е този – няма висок пост в съдебната власт, на който да стои лице, ползващо се с легитимно доверие в системата и в обществото(Лозан Панов е изключение, което да затвърди правилото). А измененията на Закона за съдебната власт в периода 2016-2018 потвърждават идейната близост, единомислието и единодействието между двете инак уж опозиционни партии.

Какво ГЕРБ твърди

 „В изминалите 4 години реформите бяха насочени към гарантиране на бързо и справедливо правораздаване и правоприлагане.” Реално съвсем не е така. За да бъде бързо правосъдието е необходимо умерено натоварване на редовите съдии и прокурори и непротиворечиво законодателство. Приемането на закони бе пародиен цирк, президентското вето никога не е било по-силно и по-умело употребявано, просто се превърна в необходимост. За справедливостта на актовете на съда се изисква среда, в която системата да се почиства от непочтените и да въздига професионалистите и високите по нрав. Излишно е отново да казвам, че на практика ВСС поощрява обратното.

„В изпълнение на ключово решение на Европейския съд по правата на човека въведохме механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници.”/тази мантра се повтаря на няколко места в програмата/ – ако има абсолютна неистина като стойност или крайна лъжа – то това твърдение е именно това. ГЕРБ направи всичко възможно да не изпълни препоръките на решението по делото „Колеви срещу България”. Твърдят, че се обезпечили независимост на невиждания нов вид „прокурор по разследването на главния прокурор”, а целта е да се обезпечи отчетност и независимо разследване на самия главен прокурор в случай на съмнение за извършено от него престъпление. Ако си вярват на това, което твърдят, ГЕРБ определено имат проблем. Ако не си вярват, но си мислят, че няма кой да каже на обществото отново грешат. България е под засилено наблюдение на Съвета на Европа относно проблемите с независимостта на съда и неефективността на прокуратурата.

Авторите на предизборната платформа са на мнение,  че са консолидирали антикорупционното законодателство за „по-високи резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта”. Реално новият закон за КПКОНПИ е логически непоследователен сбирток от стария закон, написан е по начин, който поставя Комисията в политическо покорство, а от високите етажи на властта не слезе нито един с конфискувано имущество или присъда.

Какво ГЕРБ обещава

Определено летните конституционни вълнения намират проявление в програмата. От ГЕРБ се заявяват като търсещи консенсус за конституционни промени. При последните през 2015 г. Борисов отиде да рита топка, характерът му на държавник не му позволи да остане в Народното събрание при обсъждането и гласуването. В случай че консенсусът бъде постигнат се предвижда премахване на пленума на ВСС и разделянето му на два отделни съвета – Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите. В съдийския ще се намали политическата квота. Съдиите ще избират председателите на върховните съдилища. Това предложение е най-здравият елемент от предизборната им платформа и можеха спокойно да напишат само него.

Какво обаче става с най-болното място – прокуратурата? Прокурорите ще се радват на собствен съвет, който да излъчва сам главния прокурор. Запазването му обаче по образа и подобието на сега действащата прокурорска колегия ще утвърди всевластието на главния, който държи в зависимост всичко останали членове на органа, излъчени от прокурорската квота. Казано накратко – реформата на прокуратурата остава затворена страница.  

Стремителни сили ГЕРБ ще вложи в „надграждане на електронното правосъдие”. Каква ще е тази надстройка след като въвеждането на базата или се отлага или тя не работи.

„Ще бъдат периодично прилагани изградените вече механизми за оценка на удовлетвореността на гражданите и бизнеса от достъпа до правосъдие. Това ще става чрез обективно и професионално извършване на проучвания на общественото мнение.” Такъв тип действия си струват усилията, но резултати до този момент не са известни. Докато управляват ГЕРБ твърдят, че проблеми в съдебната власт няма, няма и корупция. Когато отидат на избори говорят за решения на проблеми по тези теми.

Гражданите да очакват съвсем скоро промени още в областта на несъстоятелността, борбата с корупцията, ускореното наказателно производство и ПОС терминали по касите в аналоговото МВР както и много камери за наблюдение.

А сега да си припомним щрихи от предизборната платформа на ГЕРБ от 2017 г.: „Деполитизиран и прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет”, „изработване на нова конституция на страната”, „Продължаване на борбата с корупцията”, „електронното правосъдие”. В опозиция ли беше тази партия? ГЕРБ каквото обещае го обещава докато може.

В заключение

Всъщност няма значение с какво ГЕРБ се ангажират в областта на правосъдието, важно е какво ДПС ще решат да изпълнят от това. Още през 2015 г. ГЕРБ изгуби облик на активен политически играч, на който може да се има вяра в тази област, действията след това затвърдиха.  А самият образ на Борисов като политик мачо, въздаващ правосъдие, се построи именно за сметка на авторитета на българския съд.

Всички посочени обещания в предизборната програма на тази партия, за да намерят реално изпълнение, искат или нов лидер, или нови лица или чисто минало. Нито едно от трите го няма у ГЕРБ – в листите им са основно стари муцуни. Данаил Кирилов дебне от листите отново да реформира, а след неговото председателстване на Правната комисия в НС и министерстване българското правосъдие е в задънена улица. Лидерът на ГЕРБ е показал, че правосъдието не му е приоритет, напротив – през цялата си политическа кариера внушава неприязън към съдебната власт и в частност към съдиите. Въпреки действащ министър на правосъдието и втори по съдебната реформа – Ахладова и Захариева – България е с изтекла и неотчетена стратегия за съдебна реформа.

 Наблюдението и коментарът на предложенията на политическите партии и коалиции в област правосъдие е подкрепено от Фондация за свободата Фридрих Науман.


  *Заглавието е заимствано от поп-фолк хит от 90-те и вероятно не е случайно това.


[1] Тогава ВСС промени правилата за избор два дни преди самото провеждане, а в деня на избора  подложи на гласуване само кандидатурата на Цацаров, а останалите кандидати не бяха въобще гласувани.