IME

Пазарът на труда през четвъртото тримесечие – със скрити рискове

Автор: Адриан Николов / 19.02.2021

След бурната динамика в началото на годината, към края на 2020 г. пазарът на труда в България изглежда успокоен. Ръстът на безработицата е относително малък, спадът на наетите е под очаквания, а заплатите на запазилите работата си бележат умерен ръст. На този етап обаче възстановяването до предкризисните равнища изглежда далеч в бъдещето.

През последните три месеца спадът на наетите лица продължава, като броят им през декември достига 2,23 милиона души . До голяма степен динамиката на наетите през годината е противоположна на тази на безработните, като „дъното“ е през месец май, когато броят им пада до 2,218 милиона души. Отпускането на мерките през юни води до постепенно повишаване в броя на наетите, подкрепено от началото на туристическия сезон и повишаването на активността в земеделието. Въпреки резкия спад от първите три месеца, през второто полугодие динамиката на наетите следва в общи линии обичайния годишен цикъл, но по-ниската база не позволява достигането на предкризисните нива.

Графика 1: Месечна динамика в средносписъчния брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, 2019 (синьо) и 2020 г. (червено)

 

Източник: НСИ

Доколкото както наетите, така и безработицата следва ясен годишен цикъл с пик през летните месеци и дъно през зимните, сравнението на годишна база е по-показателно за влиянието на кризата, повишената несигурност и ограничителните мерки. Средно за страната между декември 2019 и декември 2020 г. спадът в броя на наетите с 2,6%, но този спад се различава чувствително между отделните области. Две от тях – Плевен и Силистра – дори отбелязват лек ръст на годишна база, но при всички останали се наблюдава спад, при повечето – значителен. Прави впечатление че областите, които през 2019 г. постигаха рекорди на пазара на труда – София (област) и Велико Търново, заедно с Русе – имат и най-видим спад. И при тези данни на преден план излизат големите трудности на Благоевград, където комбинацията от срив в туризма и по-бавна модернизация на преработващата промишленост заплашват да забавят възстановяването на областта в средносрочен план.

Графика 2: Изменение в средносписъчния брой на наетите по трудово и служебно правоотношение между декември 2019 и декември 2020 г., %

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

На този фон, заплатите продължават да растат, като за четвъртото тримесечие брутното месечно възнаграждение нараства със 124 лева на годишна база е 124 лева  до 1437 лева. Този наглед значителен ръст се обяснява най-вече с промените в структурата на работната сила – в хода на кризата секторите, които продължават да създават нова заетост са изключително във високотехнологичната област и като изискващи висока квалификация, която поначало има най-високото заплащане в страната. Обратно, най-много работници отпаднаха от сектора на хотелите и ресторантите, който остава сред най-нископлатените отрасли в страната, и комбинацията от тези противоположни динамики предопределя част от видимия ръст на средната заплата. Данните от наблюдението на работната сила сочат, че към четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на заетите с висше образование нараства с близо 33 хиляди, на заетите със средно намалява с близо 82 хиляди, а на тези с основно и по-ниско спада с 47 хиляди. Същевременно, само един сектор – този на културата и спорта – отбелязва трайно намаление на заплатите през 2020 г., тъй като през немалка част от нея дейността му беше практически прекратена. Трябва и да се има предвид, че ръстът на заплатите влияе върху общия доход само на тази част от работната сила, която е запазила работата си, а не разчита на помощи за безработица или пък не е изцяло отпаднала от пазара на труда.

Измененията на пазара на труда се отразяват и на структурата на доходите на домакинствата. В резултат на свиването на заетостта и ръста на безработицата делът на доходите от заплати в общия доход на домакинствата е намалял с над 2 процентни пункта, за сметка на увеличаване на дела на пенсиите с почти 3 пункта. Това, разбира се, е следствие и на временната мярка за подкрепа на пенсионерите, която повиши месечната им пенсия с 50 лева. По тази причина ще видим реалната промяна в структурата на доходите чак след предполагаемото отпадане на тази мярка през второто тримесечие на 2021 година.

Динамиката на пазара на труда в четвъртото тримесечие дава поводи за умерен оптимизъм, особено на фона на спада на наетите в хода на миналата икономическа криза. На този етап обаче е неизвестно как ще се отрази прекратяването на правителствените програми за подкрепа на заетостта – неизбежно е спирането им да разкрие известен брой „зомби“ фирми, които няма да са в състояние да поддържат дейността си, и съответно работните си места след този момент. Засега оценката на потенциалния шок, който прекратяването ще причини на пазара на труда е невъзможна, но отлагането му създава риск от натрупване на все повече и повече такива бизнеси.