IME

Огнян Огнянов празнува всеки път, когато назначи нов фармацевт

Автор: ИПИ / 05.02.2021

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия[1] върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Огнян Огнянов, който описва проблемите пред аптеките в малките населени места и дава идеи за по-добър достъп. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимката е на Марин Каравелов.

 

Изискванията непрекъснато се усложняват, вместо да ни облекчават, казва собственикът на аптеки “Огафарм” в Бяла Слатина

 

Тази аптека не прилича на повечето, които често виждаме в малките провинциални градове, да не говорим за селата. Просторно, светло помещение с 4 гишета. На малка масичка са подредени промоционални брошури за предлагани продукти. На тротоара отпред е поставен газов нагревател, за да е поне малко по-топло на хората, които се редят на опашка в мразовитите зимни дни. В съседно помещение предстои да заработи лицензирана онлайн аптека.

Веригата “Огафарм” има 6 работещи обекта – три в Бяла Слатина, по един в близките Кнежа и Хайредин и наскоро открит в съседното село Борован, което е и център на община. Има и една затворена аптека – във Вършец, макар че там са били вложени немалко средства. Началото е през януари 2001 г., когато Огнян Огнянов, днес 49-годишен магистър-фармацевт, наел общинската аптека в центъра на града. И досега е под наем, но предстои да направи и собствена сграда, отново в центъра. Служителите са около 40 във всичките обекти – квалифицирани и с добро за региона заплащане.

Общините Бяла Слатина и Борован са две крайности на картата за брой население на една аптека. В Бяла Слатина данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат 1790 души, близо до средното за страната и недалеч от София, в Борован – над 5200. В малката община всъщност 2-3 години нямало никаква аптека. Малко са и селата наоколо, които имат аптека или поне дрогерия. Изглежда като добра възможност за разширяване на дейността.

“Непрекъснато имам такива намерения, но е трудно. Основната причина е липсата на кадри. Това е големият проблем в Западна България. Вероятно е навсякъде, но тук го усещаме много сериозно. От 20 години непрекъснато изпитвам дефицит на кадри. Празнувам всеки път, когато назнача нов човек, все пак трябва да е с фармацевтично образование. Назначаваме и технически персонал за нефармацевтични дейности – като етикетиране, без да са свързани с обслужване на клиентите. Така работата върви по-бързо, а и хората са доволни, защото не чакат толкова дълго”, казва Огнян Огнянов.

Често пациенти го питали и канили да отиде в тяхното населено място. Но това е скъпо начинание, в село с 300-400, че и 1000 жители не би било рентабилно. А и документацията, макар и в по-малък обем, е същата, като за изграждане на голям обект. Невъзможно е и заради мъката по намиране и привличане на магистър-фармацевт. “Опитах се да направя един магистър – дъщеря ми е магистър-фармацевт, но тя отиде в Пловдив. Надявам се да се върне някой ден. Не можах да я задържа, а и не исках – млад човек, иска в голям град”... По същата причина затворил аптеката във Вършец – назначената там фармацевтка също предпочела по-големия град.

Но и в Бяла Слатина обектите намаляват. Когато започвал преди 20 години, неговата била 11-ата аптека. Сега са останали 5-6. Реално населението на града е около 10 000 души, но общината е голяма и със селата населението става двойно. Все пак инфраструктурата, поне в този район, е сравнително добра и хората предпочитали да идват в града, като съчетават посещението на аптека с някаква друга своя работа или с нуждата да стигнат до личен лекар. „Затова искаме да дадем качество. Не сме толкова голям град, че в нашата аптека да работят 4 гишета. Не винаги на всички има хора, но имаме готовност, влезе ли пациент, да го обслужим възможно най-бързо“, казва собственикът на аптеките.

 

Отречените възможности за изход

Откриването на филиали в малките населени места може ли да бъде решение? Да, това е вариант, категоричен е Огнян Огнянов. Ако се формират часови пояси, един магистър-фармацевт би могъл да обиколи няколко населени места и да предложи качествена услуга. Не е наясно какви биха били условията, но ще е по-бързо и по-евтино от откриването на аптека. Още повече, че само с една справка със софтуера ще се знае точно от какви лекарства и в какви количества има нужда съответното населено място. Така и поддържаните наличности ще са оптимални.

Да не говорим, че ако има електронна рецепта, тя може директно да покаже какво да се достави. Електронната рецепта вече започва да се внедрява и надеждата е да стане по-бързо. В началото на третото десетдневие на януари фирмата, която осигурява софтуера, още не бе стигнала до Бяла Слатина. „Спомням си, още преди десетина години се говореше за това нещо. Дори бях помолил здравната каса, ако тръгнат да експериментират, ние да сме от първите. Ще ни улесни много работата”, казва Огнян Огнянов.

Полезни биха били и мобилни аптеки, разсъждава той. Идея, която се появи отново миналата година и набързо беше отритната. Вариантът е подобен на този с филиалите и ще помогне за такива райони, разсъждава собственикът на “Огафарм”. И съжалява, че често идеите, които се появяват, така си и остават без развитие, нищо не става. С мобилна аптека или с филиал няма нужда от магистър-фармацевт, който да е непрекъснато на разположение в самия обект, един би могъл да обслужва повече села. А така или иначе този фармацевт, който да работи постоянно, го няма, абсолютен кът е. И, ако при нас няма голяма нужда от толкова много обекти, в отдалечени и в планински села може да е наложително, казва Огнян Огнянов.

Готов е да заложи и на позволените вендинг автомати. Дори проучвал да купи няколко, за да облекчи колегите си на гишетата и да подобри обслужването. Но, според него, списъкът с лекарства без рецепта, които са позволени, е много ограничен. Вендинг автоматът трябва да е прикрепен към физически обект за по-голяма сигурност. “Но, примерно, не може да се продава аналгин таблет, а той е масово използван, упсарин, аспирин протект, който е актуален особено сега, при пандемията. Даже обикновен аспирин, който бабите взимат за туршии. Доколкото си спомням, трябва да бъде 100 милиграма и в опаковка от 10 хапчета. А за туршиите е 500 милиграма в опаковка от 20”. (В началото на януари, с промени в наредбата, публикувани в “Държавен вестник”, този списък бе леко разширен и в него аспиринът през вендинг автомати отговаря на “изискването” за буркан туршия. - б.а.)

Колкото до скандала от миналата година с намерението една фирма да постави вендинг автомати за лекарства с рецепта, одобрено от Министерския съвет и после оттеглено, е категоричен – става дума за нарушение на закона и няма как да бъде позволено.

 

Необходимите грешници

Браншът на фармацевтите се оказа големият грешник през миналата година. Имаше масови проверки за спекула, покрай първоначалната истерия около коронавируса. Последва изискване аптеките да обявяват търговски отстъпки, които получават от дистрибуторите. В края на декември то бе окончателно отменено от Върховния Административен съд (ВАС). Защо се случи така?

Вероятно защото сме най-лесни, казва Огнян Огнянов. А имало и дефицит. Преди паниката маските били по 6 стотинки. В един момент започнали да им ги предлагат на два, на три лева. Нормално е хората извън бизнеса да си помислят, че има нещо нередно. Тогава публикувал във Фейсбук фактурата с цените, по които купува маските, и продажната цена. Сложил надценка от 1 стотинка, защото пък по закон надценка трябва да има. “Нали целта бе повече хора да се предпазят, а не да печелим? Не знам как е било при други колеги, но съм сигурен, че повечето са направили така”.

Един от фрапиращите му примери, отпреди две-три години, е за лекарство от групата на скъпите и животоспасяващите, които се реимбурсират от здравната каса. Те започват от стотина и стигат до няколко десетки хиляди лева. Най-скъпото лекарство, което е взимал за пациент по протокол, е струвало 35 000 лева за 28 дни лечение. Фирмата, която го внася, не предлагала отложено плащане, така че платил за своя сметка по банков път. Минали 28 дни, по протокол трябвало да се вземе още една опаковка. Купил и нея, а здравната каса още не била платила първата. Общо 70 000 лева. Касата превела парите за първата опаковка след 45 дни. След месец отворил аптеката във Вършец, за зареждане отишли 60 000 лева. “Само за това лекарство, за един пациент, се задължих със сума, с която мога да отворя една прилична малка аптека. Печалбата беше 60 лева...”

“Все пак това е фрапиращ случай”, продъжава Огнян Огнянов. “Но проблеми има и с по-евтините. Лекарствата от тази група не са масово внасяни. Ето наскоро трябваше един продукт за 3800 лева. При дистрибутора го няма, дефицитен е, а аптеките са много. Заявяваме го и чакаме, като пак плащаме авансово. Е, има и дистрибутори, които позволяват отложено плащане. Чакаме го 10 дни, пациентът идва 5 пъти, изтича му рецептата, трябва да се лекува. Първо сме се притеснили за доставката, след това при обработването на рецептата внимаваме да не сгрешим нещо, след това чакаме за парите 45 дни. Неприятно тегаво приключение, за което получаваме 2 лева. Това е. Но, в крайна сметка, не от всичко се печели. Тези хора разчитат на нас, ние сме малко населено място, нямат избор”.

Така че за обслужването на скъпоструващите лекарства може също да се помисли нещо да се направи. Ангажиментите са много сериозни, а приходите – не. Стимулите за фармацевтите са почти никакви, смята Огнян Огнянов. Защото обработването на една рецепта е много трудоемко. Отнема поне 6-7 минути, със съответната консултация. А само при него се приемат 5-6 хиляди рецепти месечно. Протоколите изискват още повече време и внимание.

Колко често ги проверяват? През миналата година бяха нарочени за спекуланти, намеси се и прокуратурата, започнаха масови проверки по аптеки, някои дори затвориха. “Проверки има веднъж-два пъти в годината и не са никакъв проблем, като се изключи извънредната”. Но тя при тях дошла сравнително късно и проверяващите вече били по-приветливи. Отнела някакви си два часа, докато хората отвън чакали на опашка. „Пет институции накуп, след това дори се почувствахме малко обидени“, казва собственикът на “Огафарм”. И продължава, че се опитва да разбере и управляващите – след като нарочили фармацевтите, били длъжни все пак да реагират по някакъв начин. Засега нови проверки, поне в тази посока, няма.

Неотдавна тръгна поредна, нереализирана, законова инициатива – вместо скъпите лекарства да се предлагат по-евтини генерични. “Ние за това сме учили и аз го подкрепям, стига да е позволено. Но тук се засягат интересите на много фирми, на вносителите на по-скъпите продукти, а по някакъв начин, индиректно, и на лекарите. Имаме знанията да го правим, възможности – също. Това би облекчило обслужването, а и пациентът ще има право на избор. Пък и е по-евтино. За всяка молекула има по няколко разновидности на лекарства. Дали ще ни позволят? Съмнявам се”. И сега нерядко пациенти, на които са изписани скъпи лекарства, често задавали въпроса дали не може да се намери нещо по-евтино. Такова е качеството на живот в Северозапада, а и не само там.

В същото време, изискванията непрекъснато се увеличават, вместо да се облекчават. “Ето, караха ни да сменяме касовите апарати. Имах 14, смених ги всичките, за да съм готов и да спазя срока, а изискването отпадна. Задължителната верификация също усложнява процеса. Да, като инвестиция е еднократна, бар кодове сме купили. Но системата забива, бави обслужването на хората...”

Фармацията е един от силно регулираните сектори. Това, разбира се, е логично и се прави навсякъде в ЕС. Въпросът е регулацията да не създава проблеми. Има ли чупене на връзката между лекарите, аптеките, здравната каса? “Не бих казал, има връзка, но процесът е много трудоемък, изискванията се утежняват все повече и повече, вместо да ни облекчават. Затова и се надявам на електронната рецепта – да намали натоварването”.

 

Поглед напред

Филиалите и мобилните аптеки биха дали възможност бизнесът да се развива и да се предложи по-качествена и удобна за хората услуга. Така ще се намали и крещящата нужда от магистри, поне за този регион. Макар че сега има доста фармацевтични факултети и дано някои от тези хора се приберат насам, продължава Огнян Огнянов. Но надеждата не е особено голяма.

Малките населени места не са привлекателни за младите, казва той. “Имаме 6000 фармацевти в България, а аптеките са над 3000 и са концентрирани в по-големите градове. В същото време много малки индивидуални аптеки отпадат”. (В становище на Българския фармацевтичен съюз от средата на миналата година за предлагани промени в закона за лекарствата се казва, че магистър-фармацевтите са около 6600. Данните са в подкрепа на несъсгласие с идеята да се разширят правата на помощник фармацевтите. – б.а.)

Макар да знае, че много от колегите му са против, Огнян Огнянов е склонен да подкрепи по-големи права за помощник фармацевтите, заради големия им, често десетилетен, опит. Заради ограниченията се появила и друга мода – да се завърши фармация, примерно в Украйна, където имало задочна форма на обучение. От това се възползвали помощник фармацевти, собственици на аптеки, които не са магистри. Ходели два пъти в годината и за 5 години получавали диплома срещу сума, сравнима с разходите за обучение у нас.

Последната му идея е да открие онлайн аптека и вече има лиценз за това. Предстои да тръгне в идните месеци, защото още не е готова информацията в сайта. Засега е сключен договор с куриерска фирма. Намерението му обаче е до края на годината да предложи безплатен собствен транспорт, примерно до двадесетина населени места на 30-40 километра разстояние. Така ще отпадне нуждата хората да ходят до аптеката за елементарни неща, продавани без рецепта, които могат да поръчат по интернет.

 

Раминаването със статистиката

Населението в региона е застаряващо. Много са хронично болните и затова е голям броят на рецептите по здравна каса. А хората не винаги имат възможност за доплащането.

Пандемията също оказва влияние, макар засега при тях да не се усеща прекомерно. Имали сътресение при първото затваряне по отношение на финансовите приходи със сериозен спад от почти 30%, върнало ги на нивата отпреди 2-3 години. След това последното тримесечие компенсирало това намаление и, като цяло, годината била сравнително добра.

Но за Огнян Огнянов има друго, на което не се обръща внимание. Ръстът не се дължи толкова на потреблението, на броя на опаковките, а на увеличение на цените на лекарствата. Поне миналата година било така, а статистиката мери ръста по стойност. “Пазарът не расте толкова бързо. Или сме достигнали някакво ниво на насищане, не знам. При нас хората имат сравнително нисък стандарт. Понякога се шегувам с дистрибутори, че нямаме прираст на населението, по-скоро спад, как да имаме ръст и на потреблението”.

После се връща на непрекъснатите щения за промени. Като задължението да има денонощни аптеки. “Ами няма как. Трябват ми още двама магистри, за да могат да поемат работата и да имат и време за почивка. А откъде?”

Нови идеи, нови методи и възможности за осигуряване на малките населени места с фармацевтично обслужване, извън настоящия консервативен модел. Това изглежда възможен, но още неприеман изход.

 

PS

При търсенето на човек за разговор по темата за проблемите с аптеките в малки населени места имаше и откази. Един от тях е особено показателен. Собственичка на единствена аптека в замираща община, вече наистина накрая на Северозапада, ме изслушва внимателно. После казва: “Не желая да ставам публична личност. Боря се тук да оцелявам и хората да оцеляват. Те пари нямат, поне да могат да си купят един аспирин или един аналгин. Моля ви...” Там завесата е паднала. Може ли да се вдигне? Засега няма как.

 


[1] Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

[2] Виж историите досега: 1) Електрическите скутери срещат местната власт; 2) Биоземеделие, но на инат; 3) Да смениш графичния дизайн с градинарството; 4) Споделената икономика се сблъсква с остарели закони; 5) Когато селата станат излишни за политиците; 6) Бар накрая на градинката;