IME

Задава се нулева година за реформите в правосъдието

Автор: Иван Брегов / 30.12.2020

През настоящата година приключва изпълнението на Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014-2020. Това именно налага все още действия в две направления: да бъде отчетено какво реално е изпълнено и следва ли да бъдат заложени нови цели предвид факта на установените дефицити и несъвършенства на българското правосъдие. Към настоящия момент нито едно от двете не е свършено.

Подмяна вместо промяна

Вместо със сериозни и премерени действия управляващите да убедят обществото, че властта не е самоцелно упражнявана те се хвърлиха в смехотворни конституционни начинания и безсмислени по своя характер псевдореформи на прокуратурата. Това оставя убеждението, че мнозинството в НС е действало не се цел реално разрешаване на проблеми и изпълнение на препоръки, а така че да откупи Борисов в предизборна ситуация, давайки  сигурност и на Гешев, и на стоящите зад него интереси, че прокуратурата остава постарому.

Така за пореден път дори помощта отвън в лицето на ЕС по първия Доклад за върховенството на правото остава предварително обречено начинание поради липса на политическа зрялост у нас. Единственото положително в тази насока през изминалата година е ясното дефиниране на проблемите и силното им обществена разпознаваемост, довела до масови протести. Така няма как при предстоящата предизборна кампания за парламентарни избори темата да бъде подмината и от големите партии.

Защо няма нова стратегия

Отговорът е твърде неблагоприятен – с редица административни действия Министерство на правосъдието в лицето и на бившия, и на настоящия правосъден министър обезпечи това да се случи, за да може необезпокоявано да бълва конституционни проекти и панаирно законодателство в областта на устройството на съдебната власт. Да припомним, че нито едно от тези две действия не е обсъдено с членовете на Съвета. Съветът по наблюдение изпълнението на Стратегията не е провеждал заседания от 10-ти март. По този начин на практика не се отчитат действията на управляващите, те избягват основателна критика, а не се стига и до приемане на нова стратегия за съдебна реформа.

Единствено в началото на юни 2020 г. бе публикувана Националната програма за развитие България 2030. В този стратегически документ трябва да се побере виждането на властимащите за България във всички сфери на управление – въобще колко и докъде ще е благополучно обществото ни в следващите 10 години. Едно от водещите министерства при подготовката на дългосрочните държавни цели в областта „Институционална среда“ е Министерството на правосъдието (МП), към онзи момент оглавявано от Данаил Кирилов. Заложените цели бяха бутафорен препис на последната стратегия с тази особеност, че не отчита нито постиженията, нито провалите.

Към днешна дата липсва развитие по приемането и на този „визионерски” акт.

За да бъде картината още по-трудна Кирилов създаде втори съвет – такъв за наблюдение при евентуалното отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК (CVM). При процедурата за избор на участници Кирилов, в разрез с правилата, отмени резултата без правни мотиви. Поради това работата и на този съвет и блокирана.

Няма защо – свобода в контекста на избори 

Проблемът е такъв, че ГЕРБ стоят зад изготвената през 2010 г., ревизираната през 2014 и приключваща Стратегия 2014-2020 г. и зад няколко предизборни програми и коалиционни споразумения, които изчезнаха от интернет пространството. Така при прочита им ще установим, че се обещава едно, изпълнява съвсем друго и като цяло е изминало едно десетилетие на застой. Това би довело поне до част от юридическата общност желание за реализиране на политическа отговорност, а и обществен отзвук. Да припомним, че за да се стигне дотук отговорност имат и политически лоялните мнозинства в действащия и предишния състав на Висшия съдебен съвет. Редица от действията по изпълнение на важните въпроси са в тяхна компетентност като например – решаване на проблема със свръхнатовареността на съдиите, както и с реформата на съдебната карта. На практика в този мандат на съвета не е свършено почти нищо освен отчитането на европроекти и мимикрия по изпълнение на целите. На законово ниво обаче липсва работещ механизъм за търсенето на отговорност, а управляващите периодично и на ръба на конституционосъобразността бонифицират членовете на ВСС и на Инспектората към него. Така порочният модел работи безотказно.

Какво остана неизпълнено и за какво да помислим

С риск да досадим на читателите набързо ще припомним, че не само основният въпрос с независимостта на съда и отчетността на прокуратурата остава нерешен. Болезнени теми като ефективно детско правосъдие и борбата с корупцията също не бележат особен прогрес. Сега е моментът да припомним, че след Апартаментгейт се заговори за преуреждане работата и на КПКОНПИ, но действия не последваха, а институционалните несъвършенства на комисията потънаха. Реформата на юридическото образование първоначално бе частично възпрепятствана, след което се стигна до целенасоченото ѝ пълно изоставяне. Така периферни за образователната система правни факултети произвеждат удобни за властта кадри, които заемат ръководни постове или подменят изцяло персоналния състав на системата. Яснота за това как се харчат бюджетни средства в съдебната власт продължава да няма, а заложеното „дългосрочно бюджетно планиране” стига до това да се изгради система от финансови бонуси предимно за специализираните съд и прокуратура, любими на властта.

В заключение

Вероятно 2021 г. или по-голямата част от годината ще премине без стратегия за реформата на съдебната система. Губейки година историческо време дано пред урните осъзнаем, че това повече не бива да се случва и зависи от нас самите чрез избора, който правим.