IME

Прекомерните регулации: Биоземеделие, но на инат

Автор: ИПИ / 30.12.2020

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия[1] върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, които са засегнати от свръхрегулациите. Вторият материал се фокусира върху бюрократичните пречки пред биоземеделието в страната, като представя историята на Ели Илиева. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимките са на Марин Каравелов.

 

Регулациите у нас не са просто строги, страховити са, казва Ели Илиева

 

Непрекъснат сблъсък с българската бюрокрация. Проверки от различни институции, които отнемат стотина дни в годината. Присъствие всяка седмица на фермерския пазар в столицата, в студ и в пек. Почти всекидневни пътувания от София до фермата във Врачанско в активния за земеделие сезон. Опити да се пребориш с противоречията в законите и наредбите. И така повече от 10 години. Защо? На инат, казва Ели Илиева. Тя произвежда биозърнени култури и е сред доайените на Българска Асоциация Биопродукти.

Не е само инат, разбира се. Но хората, които са се заели с биоземеделие, повече не се връщат към конвенционалното. Самата тя вече се е ориентирала само към биопроизводство на зърнени култури. Смесеното се оказало прекалено сложно, пак заради регулациите. Основната част от продукцията е за износ, при това като суровина. Така е и при много други български биоферми. А е важно да има добавена стойност, убедена е Ели Илиева. И съжалява, че поне 90% дори от преработената у нас продукция отива навън, макар желанието е да остава у нас. Самата тя се заема да прави безглутенови царевични макарони – със шафран, с гъби шийтаке, с лют пипер, планира и с розова вода (всички от български биопроизводители). Това, което следва, е отново сблъсък с бюрокрацията и с прекупвачите.

Дългият път до пазара

Регламентацията у нас е не просто строга, страховита е. Ако един производител трябва да се биосертифицира, се започва от земята, не от продукцията. Периодът за преобразуване на земята от конвенционална в биологична е тригодишен. През това време не трябва да се пръска, да се тори, да не се използва никаква химия. Затова и добивите падат и се полагат така наречените компенсаторни плащания, не познатите субсидии. Макар че и при тяхното определяне проблемите са неизменни.

Процедурата е много усложнена, максимално. Ако си мислят хората, че даваш едни пари и получаваш сертификат, е много грешно. Ти пак ги даваш, но за сертификата минаваш през много проби, обяснява Ели Илиева. После добавя: “През трите години в преход не те следят чак толкова стриктно. Но в момента, когато се обявиш за биологичен производител, започват непрекъснатите проверки. На случаен принцип, от различни институции, без да те предупредят. И ние непрекъснато трябва да се доказваме, че сме невинни. Взима се почвена проба, проба от растенията, ако правя преработка – проба и от преработената продукция. И това си го плащаш, 350 лева е най-ниската цена на проба”.

Отделно от това е бумащината. Може и да сме в електронна ера, може производителите да попълват дневниците на компютър, но трябва да ги разпечатат три пъти - по едно копие за службата Растителна защита, за Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), за Министерството на земеделието. Отделно във всеки един дневник трябва да се запише и провери дали биофермерът е влизал в блока и какво точно е направил. Като капак от БАБХ не признават дневника на компютър, трябва да го има написан и на ръка.

“Знаете ли колко пъти пишем дневник на продажбите, за хуманно отношение към птиците и така нататък. 82 дневника, всеки ден, 7-8 графи, пишем до премаляване”, включва се онлайн в разговора колежка на Ели Илиева, която се бори да отвори фермерски магазин в областен град. Но не може. Нямало понятие фермерски магазин. Оказало се, че няма право в собствения си магазин да продава собствената си стока, която изкарва като производител, регистриран, с патентована продукция, с удостоверение за късите вериги на доставки, макар и те да не са добре регламентирани.

“Неимоверна е документацията. Дали е за добро или за лошо – нямам представа. Но за нас е много тегаво, защото ние трябва да назначим един човек, който само това да прави, да се занимава с бумащината. Държавата е мащеха. Кара те да правиш документи, които са излишни”, обяснява Илиева.

Това е и една от причините, според нея, много млади хора да се отказват от биоземеделието. Нищо не им пречи да си направят един Ковид тест и да отидат в чужбина. Не само заради парите, а и заради огромната бюрокрация. Но и не само млади. “Аз познавам хора, които дори си продадоха бизнеса, с трайни насаждения, със склад за продукцията, всичко. И човекът казва – не искам да чуя повече за България, земеделие, БАБХ, министерства. По-добре да съм наемен работник, сега се занимавам с всичко, работя 20 от 24 часа в денонощието и накрая работниците ми вземат повече от мен”.

“От 365 дни в годината ти поне 100 дни си в проверки. Само че какви. При мен идваха на проверка и едни дами с високи токчета. Аз си ходя с чифт ботуши в буса. А тя ме пита имам ли друг чифт, че да стигне до полето...”

Наказание без престъпление

“Искаме да сме по-големи християни от папата”, къде с усмивка, къде с горчивина казва Ели Илиева.  “Еврорегламентът за биоземеделие е близо 800 страници. Но само в България има определени наказания. Ако намаля площите си, ме наказват. Ако ги увелича – също, защото поемам нов ангажимент. Мен ме наказаха за намаляване на площта, защото при очертаването един блок просто изчезна и аз не съм видяла. Тя ливадата си е там, ама какво от това. А става въпрос за част от процента от площта”.

От асоциацията проверили как се прави в ЕС. Оказало се, че примерно в Холандия санкциите са 5, а у нас са 25. Във Франция са 3, в Австрия 7. От поне 10 години в Европа фермерите не се занимават с очертаване на площи. Това се прави по електронен път и само се проверява. “А ние седим на огромни опашки, губиш поне два дни за очертаване на площите. И това е тягостно, то е част от тегобата – документи, непрекъснати сблъсъци с чиновници”.

От години Асоциацията Биопродукти се бори и с Министерството на земеделието за нещо на пръв поглед елементарно – фермерският пазар да има покрив, та да не са на улицата. От повече от 5 г. Асоциацията е спечелила търг за наем на помещение, където да се направи магазин за биопродукти. Условието било те да са само български, а на това големите вериги няма как да отговорят, при тях винаги има и вносни продукти. И досега магазин няма, защото не са въведени във владение. Заради чиновнически недоразумения – няма кой да издаде актуална скица, кой да съгласува с отговорните за паметниците на културата. Макар да иска да се справи, за Ели Илиева е невъзможно – сградата е държавна собственост, а пълномощно не могат да й дадат. Накрая нещата стигат до съд – защото държавата начислява и наем, и ДДС.

Така, вместо под свой покрив, фермерският пазар е на открито – под прозорците на Министерството на земеделието. Правото да сложиш сергия там струва 45 лева на ден. На пазарите, за по-голяма площ, е 6-8 лева, казва Илиева. Затова на нейния щанд има продукти и от други производители – за да си поделят разходите. Така, освен биомакарони, тя продава биосладка, биовино, биозеленчуци от други членове на асоциацията. И, напук на многогодишния си опит, не спира да се удивлява: ”Продавам вино, сертифицирано, в стъклени бутилки, за десет лева. В една от веригите за биопродукти го предлагат за 18.80 лева. Е, кой печели”...

Опитът да влезе в една от големите вериги също се оказал неуспешен. Поискали над 2000 лева за сертификат по техен стандарт, макар че има сертификат за биопродукция, валиден и извън ЕС. За да я има в брошурите – към 1000 лева на месец. “Колко макарони трябва да продам, че да покрия само таксите. Като го сметнах, излезе, че трябва да сложат цена, която ги прави непродаваеми”, казва Ели Илиева.

Освен това се намесват и нерегламентирани прекупвачи, които изнудват производителите за ниски цени. “Покрай проектите за биопреработватели бях изнудвана от няколко страни, че няма къде да си продавам продукцията. Е, не е вярно, стига да имаме тази цена, която е приемлива за хората”, вмъква производителката от Великотърновско.

Най-дразнещи обаче са чиновническото пренебрежение и поведението на политиците. “Вече ми е омръзнало – няма министър, няма политик, който да не се снима с нас. Кълнат се как за тях биологичното е приоритет. Но после идват чиновниците”...

 

В началото на фермерските пазари ентусиастите били едва 22. Сега са над 500, има още стотина асоциирани производители. Дали ще продължат всички? Докога?

“За мен е по-добре да работя за износ. Идват, правят си пробата, превеждат парите и това е. У нас има и неверие. Най-много ме нервира неверието на чиновниците, че у нас биото не било био. Ей това ме изкарва от ботушите”, казва Ели Илиева.

 


[1] Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

[2] Виж първата история: „Електрическите скутери срещат местната власт