IME

Въпросът защо стана така и какво да се прави

Автор: ИПИ / 18.12.2020

“В икономиката всяко действие, обичай, институция или закон, поражда не само един резултат, но поредица от следствия. От всичките, само едно следствие е незабавно; то се проявява едновременно с причината (и действието); то е видимо. Останалите последствия се проявяват по-късно; те са невидими; имаме късмет, ако можем да ги предвидим.“

Фредерик Бастиа, „Това, което се вижда и това, което не се вижда”, 1850 г.

 

 

Безспорно е че конкуренцията e двигател на икономическия растеж. Пазарът, обаче, трябва да функционира при определени правила, които да гарантират увеличаването на конкуренцията и насърчаване навлизането на нови участници.

В България регулирането често оказва отрицателно въздействие върху конкуренцията - чрез ограничаване на броя на доставчиците на пазара, намаляване на стимулите или способността на фирмите да се конкурират. Закони, които създават бариери за влизане, обременяващото регулиране на пазара на труда и увеличаване на разходите за правене на бизнес са особено затормозяващи ефективната конкуренция. Това, от своя страна, оказва значително негативно въздействие върху производителността и икономическия растеж.

Затова е изключително важно как се изготвят регулациите и какво се случва с тях, ако не работят и създават пречки или нови разходи.

 

Преди приемане на нови регулации

У нас от 2016 г. е въведено задължението за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове. Тази оценка е предварителна (частична и пълна) и последваща (5 години след влизане в сила или в по-кратък срок, определен от съответния орган).

Прегледът на процеса от 2016 г. показва следните развития:

  • Формално почти всички предложения от изпълнителната власт за нови или изменения на действащи нормативни актове вече са придружени от някаква частична предварителна оценка. Често тя е формална и е далеч от реален процес на изследване на причините, вариантите, разходи и ползите за намеса на администрацията в стопанския живот;
  • Пълните предварителни оценки се правят по план само за значими законодателни инициативи и най-често се изготвят от външни консултанти по поръчка на администрацията. Какво се случва с резултатите от тях, обаче, е по-важният въпрос. Информация, която да показва това все още няма, т.е. неясно е дали те водят до по-ефективно регулиране, каквато е целта;
  • Предложенията, внасяни от народни представители, почти изцяло не са придружени от оценка на въздействие. Да, представя се по една страничка, в която фигурират термини като „оценка“ или „въздействие“, но това са имитации и откровено заобикаляне на изискванията. За съжаление почти всички лобистки предложения „минават“ през депутати;
  • Администрацията на Министерския съвет, която трябва да преглежда оценките на администрацията и да не допуска имитации се опитва да насърчи спазването на изискванията, но нерядко не успява и лесно бива заобиколена чрез внасяне на съответния текст от депутат.

Тази практика на правене на политики води до правила и изисквания, които не решават проблеми, създават нови разходи, затрудняват бизнеса, гражданите и администрацията и като цяло – слагат допълнителна цена на всички, което се произвежда у нас – цената на глупостта и лобизма.

 

След приемане на регулациите

В началото на декември 2020 г. правителството одобри Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието. Тя се извършва от ресорния орган 5 години след приемане на съответния нормативен акт или по-скоро, ако така бъде решено. Целта е да се провери дали са постигнати целите на регулирането и, ако се налага, да се предложат промени.

По данни на МС през 2020 г. има извършени 14 последващи оценки на въздействието, но отново не е ясно какво се случва с изводите и препоръките, включени в тях. В редица последващи оценки има констатации за непостигнати цели, липса на устойчивост на промените, ниска ефективност и ефикасност. Описанието на провала е първа и необходима стъпка, но по-важното е какво следва и дали ще има подобряване на средата или не.

 

Въпреки описаните развития и наблюдения, трябва да отбележим факта, че нещо се случва в посока по-добро планиране и организиране на законодателната дейност. Този процес върви бавно, трудно,  а всички, които трябва да аргументират пред обществото действията си, всячески се опитват да избягват или имитират изследване на очакваните ефекти. В такава среда е трудно както на бизнеса да планира дейността си, така и на гражданите, които очакват ясни, прости, логични и работещи правила.