IME

Първи сняг и нов локдаун: стартовата позиция на икономиката

Автор: Лъчезар Богданов / 11.12.2020

Две седмици преди Коледа бизнес и правителство трябва да взимат решения, отчитайки поне четири фактора, ако не броим предстоящите избори. От една страна, имаме отчетливо възстановяването на световната и българската икономики през лятото и есента, но заедно с това Европа пак влезе в локдаун, макар и доста по-премерен и облекчен от този през март; едновременно се обсъждат загуби в затворени бизнеси и потенциалния ефект на по-ранното от очакваното само допреди месеци създаване на ваксини (за което вече писахме тук). Ежедневието е доминирано от проблеми в болниците, спазването на мерки в магазини и хотели или колко точно оборот ще бъде пропуснат заради отложени или отменени банкети и празнични пътувания – но все повече трябва да се мисли за процеса на възстановяване и растеж чрез адаптацията на структурата на икономиката и увеличаване на инвестициите след няколко месеца.

Вече коментирахме (виж тук), че зимният локдаун след влошаването здравната картина идва след няколко поредни месеца на относително бързо възстановяване на стопанската активност. Последните данни за месец октомври в общи линии потвърждават тенденцията. Индексът на производството в преработващата промишленост отчита минимален ръст от 1% спрямо септември (за шести пореден месец от май), а спадът спрямо 2019 г. е 2,9%. Значителен ръст на годишна основа отчитат автоиндустрията и производството на велосипеди, производството на метални изделия, производството на електрически съоръжения и, вероятно очаквано, на лекарствени продукти. При продажбите на дребно е отчетен ръст от 1,5% спрямо септември, като спадът на годишна основа се свива до 5,3%, основно заради намалелите продажби на автомобилни горива и облекло; онлайн продажбите обаче бележат ръст от 57%. Тази динамика е в синхрон и с относително ограниченото нарастване на безработицата (повече за пазара на труда тук) – около 45 хиляди повече регистрирани безработни до края на октомври в сравнение с миналата година. Данните за външната търговия показват спад на износа с близо 11% спрямо октомври 2019 г., което по предварителни данни се дължи на значителен спад  продажбите на няколко пазара  извън ЕС, включително Турция, Египет и Русия. Износът към трети страни за месеца като цяло спада с 21%, докато към страните от ЕС – с 5% на годишна основа. Намалява значително и преработката за експорт на течни горива, което е обяснимо със все още силно ограничените пътувания.

Октомври изглежда е и най-силният месец за европейските икономики. Потреблението отчита пореден ръст, като продажбите на дребно нарастват с 1,5% спрямо септември и вече са с 4,2% над нивото от октомври 2019 г. В Германия индексът на индустриалното производство нараства с 3,2% спрямо септември, а спадът на годишна основа се свива до 3%; износът на стоки нараства с 0,8% за месеца , а спрямо октомври 2019 г. е с 6,5% по-нисък. В по-тежко засегнатата от кризата Италия – другата водеща експортно-ориентирана индустриална икономика в ЕС и значим търговски партньор за България – индустриалното производство отчита ръст от 1,3% на месечна основа и спад от 2,1% в сравнение с предходната година.

Тази динамика е поне частично обяснима с широкото прилагане на схемите за субсидиране на заетостта. По последни оценки на Евростат (виж тук), загубата на доход от труд след държавната помощ са едва между 1 и 4 процента в различните страни. Това до голяма степен е внесло успокоение в домакинствата след първоначалния страх от потенциални катастрофични развития през март и април. Същевременно, растежът в Азия изпреварва очакванията, а някои стойности дори са трудни за възприемане – ръст на годишна основа на износа на Виетнам с 10% през октомври и на Китай с 21% за ноември по предварителни данни. Извън това, различни косвени индикатори сочат, че домакинства и бизнеса, са се адаптирали в голяма степен към ограничителните мерки. Така например, за първите 10 дни на декември – т.е. период, в който и у нас, и в повечето европейски страни вече има строги ограничения, броят на товарните превозни средства, преминаващи границите на страната, е с близо 9% по-висок от този през същия период на миналата година, и над 15% по-висок от стойностите през февруари. А щом товарите пътуват, значи има кой да купува и кой да произвежда.

Междувременно, все още не е одобрена толкова коментираната нова мярка за подкрепа на бизнеса. Редно е да си припомним, че ограничителните противоепидемични мерки бяха обявени на 23 ноември, а вероятно са били дискутирани поне дни преди това. Цели три работни седмици се консултира, обсъжда и договаря, и засега е ясно от изказвания на министъра на икономиката и ведомствената страница, че тази субсидия ще се администрира от НАП, и че „се обмисля механизъм на изпълнение на новата мярка, който да позволи нейното максимално бързо стартиране“. Всичко изглежда като един дълъг пазарлък и борба на изтощение, в които всяка организирана заинтересована група се опитва да максимизира очакваните ползи и да предотврати да бъде „ощетена“; а голяма част от смисъла изобщо на помощ с бюджетни пари в подобна криза е да се запази доверието, да има предвидимост и да се подкрепят бизнесите навреме, така че да се избегне по-голям срив на дейността и заетостта.

Забавянето е логично следствие от стремежа всяка мярка да се хареса на всички – а това не е лесно, особено когато подходът е да се ползват за макет вече прилагани програми (например в Австрия). В крайна сметка обаче, всеки мери успеха по различен начин – за един предприемач, който така или иначе ще съхрани бизнеса си, е важно да вземе повече пари, дори да се наложи да чака половин година; на макро ниво обаче успех е минимизиране на броя закрити бизнеси, отложени инвестиции или съкратени работни места общо за икономиката. За да се постигне второто, всяка мярка трябва да е проста за прилагане, да бъде обявена в самото начало и плащането да става бързо. Това дава предвидимост на предприемачите, които са „на ръба“, да могат бързо да вземат решения дали комбинирането на наличните мерки ще е достатъчно, за да спасят бизнеса си и да съхранят персонала.

Има и косвен ефект – бързи и прозрачни мерки, подкрепящи засегнатите и запазващи (поне частично) доходите, смекчават и негативните очаквания за продължителността и дълбочината на спада, което само по себе си влияе на решенията за бъдещите действия на всяка фирма в краткосрочен и средносрочен план. Алтернативата е несигурност, която, поне за част от компаниите, означава естествен рефлекс за рязко свиване на фиксираните разходи. А свиването на разходите за труд директно виждаме в данните за новорегистрираните безработни – за първата седмица на декември те надхвърлиха 14 хиляди, или с 5 до 6 хиляди повече от първите седмици на октомври и ноември.

За съжаление, триседмичното затваряне на кръчми и молове отново ни вкара в дебати за мерки за компенсации на засегнати и губещи, вместо все повече усилия да се концентрират върху политики за насърчаване на инвестициите, създаването на работни места и растежа. Ясно е, че в публичното говорене ще има обещание, че нито един бизнес или работник няма да останат пренебрегнати. Но реалността е, че (поне) частично преструктуриране е неизбежно – някои ще закрият или свият дейността си, хора ще станат излишни, загуби ще бъдат невъзвратими, каквито и мерки и субсидии да се дават. Важният въпрос е дали ще има достатъчно условия и възможности за старт на нови начинания, за привличане на инвестиции и създаване на повече високопроизводителни работни места. Скоростта и мащабът на това преструктуриране ще предопредели какъв ще е растежът през 2021 и 2022 г.