IME

Меморандум за неравенство

Автор: Екатерина Баксанова / 04.12.2020

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“.[1] Този цитат спокойно може да се превърне в мото на главния прокурор. Повод за това той даде още преди да бъде назначен за такъв с определянето на извънпарламентарната опозиция като „десни екстремисти“ и казуса „и циганите правят така“, стигнал вече и до съда в Страсбург. След встъпването му в длъжност примерите за нееднакво третиране на граждани продължиха – диференциране на пострадалите от престъпления и избирателното им посещение, произволния подход при повдигане на обвинения при сходни казуси по време на пролетното извънредно положение (говореното за „чували с трупове“ бе подминато, за разлика от  предупреждението, че може да има недостиг на лекарства, за което бе повдигнато обвинение на проф. Асена Сербезова) и др.

Тази седмица отново станахме свидетели на озадачаващ акт на главния прокурор – подписването на „Меморандум за разбирателство и сътрудничество“ с КТ „Подкрепа“. През февруари т.г. меморандум със същото съдържание е сключен и с КНСБ.  Според прессъобщението на прокуратурата, целта на меморандума е „осигуряване на бърза защита, навременно и ефективно разследване на сигнали за нарушения на трудови и осигурителни права“. Сътрудничеството ще е „в областта на прилагане на международните и европейските стандарти за опазване на правата на трудещите се, и по-специално в случаите, когато тези права са нарушени чрез престъпно посегателство.“

По закон прокуратурата така или иначе е призвана да извършва предвиденото в меморандумите и то по отношение на всички граждани, а не само на определена група. Защото според Конституцията всички граждани са равни пред закона. Дори Конституцията да не представлява интерес за главния прокурор, от НПК той следва да е наясно, че съдът, прокурорите и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани. Така формулиран обаче меморандумът може да създаде впечатление, че служители и работници, които не са членове на синдикални организации няма да се радват на същата навременна и ефективна реакция от страна на прокуратурата, а това ще е своеобразна привилегия само за членове. Във връзка с това възникват и въпроси като: ще последва ли меморандум/и с работодателските организации? А инициативата ще включи ли съсловните организации? Да речем Българския фармацевтичен съюз, на чийто председател (проф. Сербезова) прокуратурата повдигна обвинение.

Подобно разделяне наслагва усещане в обществото, че институционалната реакция при нужда се дължи не вследствие на обективно приложение на закона при сходни казуси, а на предварителни съглашения, пристрастност или популистки пориви от страна на главния прокурор. Сключените споразумения приличат именно на популистки ход, който няма да има реален ефект за хората, в името на които уж се подписват, защото техните права са така или иначе гарантирани на законово ниво. Пък някой ден КТ „Подкрепа“ и КНСБ могат да изразят подкрепата си за главния прокурор я чрез някоя подписка, я по друг начин.

Пораждането на по-високо доверие в прокуратурата обаче не преминава през елементарни трикове за трупане на обществена симпатия, а през обективни и ефективни разследвания на предизвикали сериозни обществени трусове скандали за корупция по високите етажи на властта.  Разследването на Антикорупционния фонд за „Осемте джуджета“; златните кюлчета и 500-евровите банкноти в чекмеджето на премиера, къщата в Барселона все така стоят заметени под килима (подобно на проверката на приватизационните сделки). Може би чакат по-добри времена – например предстоящите избори. Дотогава – подписване на безсмислени меморандуми.

 


[1] „Фермата на животните“, Джордж Оруел